Родителите на сестри Белнейски: В живота нищо не се заменя, но човек не трябва да се предава

„Мария е една фикс идея, която най-близките ни хора споделиха”, каза Фани Белнейска. Тя разказа още, че решението им е било да опитат да имат дете, а ако това не стане – да осиновят. Първо станали временни родители, било по-добър вариант – казва Фани, – имало обучение, курсове за работа с деца.
Когато отишли в дома за деца, лишени от родителски права в Лисичево, до Пазарджик, директорката ги приела и ги завела в групите. В една от групите Мария бягала срещу едно дете и била с лъчезарна усмивка, която пленила и двамата. Днес Фани си спомня, че било много емоционално и вълнуващо.
Последвали 8 срещи с Мария в присъствието на социален работник и човек от градината. Нямало проблеми, а когато директорката я попитала: „Мими, искаш ли този чичко и тази леля да те вземат?”, тя отговорила: „Много ги харесвам!” и се гушнала във Фани.
Фани и Стоимен Белнейски били одобрени за приемни родители от 15-членна комисия, съставена от представители на различни институции. След това отново имали срещи и Отдел за закрила на детето изготвил доклад.
Като приемни родители Фани и Стоимен се грижат за малката Мария година и половина. В началото на тази година те подават документи за осиновяване на петгодишното дете. На 16 юни 2009 г. при закрити врати Пазарджишкият Окръжен съд допусна пълно осиновяване на непълнолетната Мария от семейство Белнейски. Семейство Белнейски вече са получили решението от съда и Мария е тяхно законно дете.
Стоимен Белнейски разказва, че се чувстват щастливи с Мария, а и тя с тях. Споделя, че откакто е при тях, Мария е израснала много. „В живота нищо не се заменя, но човек не трябва да се предава, да продължава да се бори!” – казва Фани Белнейска.
По отношение на това дали има движение по делото на Росица и Кристина Белнейски, по което е арестуван 29-годишният Лазар Колев, Стоимен Белнейски сподели, че разследващите не им казват нищо конкретно, така че и те знаят колкото обществеността. Делото ще влезе в съда наесен.
Фани и Стоимен споделят, че искат истината да бъде разкрита. По думите им най-трудно било това, че бавно се развили нещата по делото. Много тежко преживели ексхумацията на телата на децата си – казват те, – но в случая го прави държавата и не се иска тяхното съгласие, просто ги уведомяват за ексхумацията. „В интерес на това да излезе истината, човек се съгласява на компромиси”, казват те и добавят, че след всяко лошо нещо се случва и нещо хубаво, стига човек да намери сили да го постигне.

afera.bg