Приказка за Свиленградската митница и ГЕРБ

Вечерта на 07.06 настроението в щаба на ГЕРБ в Свиленград никак не било весело, въпреки похарчените огромни средства за изборите – все пак в ГЕРБ били едни от най-богатите хора в града, а резултатите били близки до плачевните – около 50-60 гласа повече от БСП.  Герберите се надявали на два пъти повече от гласовете на БСП, но хората в града не виждали местният ГЕРБ да е някаква алтернатива на БСП и ДПС.

Преди време,  когато се появил ГЕРБ много от хората в града повярвали, че идва нещо ново, някаква промяна, но много скоро истината лъснала – зад  ГЕРБ стояли хора от митницата и свързани с нея служби, една от които била тази, която събирала такси от камионите преминаващи границата.

Бивши и настоящи служители на митницата, на УПТР,  на фирми обработващи митнически документи били лицата, които движели нещата.  Всички, които преди това били целували ръцете на БСП и ДПС и благодарение на това забогатяли баснословно, сега се прехвърлили в ГЕРБ. В Свиленград хората разбрали , че отново същите хора, които били изгонени за злоупотреби от сладките си постове по границата  и на които частния им бизнес просперирал докато били служители на държавата, изведнъж се оказало, че на тези хора след уволненията им от държавните служби им фалирал и бизнеса, толкова им били „бизнесуменията”. И сега същите хора отново се готвели да се върнат на границата .

Братя Яневи, забогатяли от съмнителната си митническа агенция, в момента фалирали и оставили над 300 човека без работа, отново се надявали да се върнат в митническия бизнес.  

Други като Гунчо Паяка, Спасчо Малкия ,Шанко, Ваньо Кеча изгонени за злоупотреби от УПТР очаквали да станат митничари , като за  някои това вече се било случило. Изобщо апетитите се свързвали основно със Свиленградската митница, въпреки, че тя си имала шеф, но той бил от София и местните не можели да го коментират. Около митницата, която се навъртали кандидати за шефския пост – бившият митнически служител В.Велков -„голям лекоатлет”, уволнен за рекет над бизнесмени, бившият шеф на местното данъчно А.Чавдаров – зарязал престижен пост в управлението на митниците в София за да се върне в Свиленград с надеждата да се докопа до шефското място и естествено човекът с най-големи шансове да оглави шефското място – човекът на БСП и ДПС, който сега бил най-върл поддръжник на ГЕРБ. Този, за когото в централния печат писали , че е касиер на тройната коалиция , човекът за когото заедно с ексшефа на свиленградската митница –Ст.Марашев писали в сръбската преса, че е участвал в пренасянето на наркотици за сръбския наркобос Фарук Кадрич – това е и настоящият зам .шеф и бъдещ шеф на свиленградската митница -Г.Костадинов.

Интересното било, че и доста други влиятелни хора в местния ГЕРБ били свързани с дейността на Фарук Кадрич. Борбата основно била да се овладее митницата, като дори Гошето, както го наричали в Свиленград местните, си бил съставил екип, в който влизали добре познатите от времето на Ст. Марашев хора.  Хора, които построили луксозни къщи, имали автопаркове от луксозни автомобили, пътували до екзотични места, децата им учели в престижни частни колежи в чужбина, където се знае какви високи такси се плащат. Тези, които се държали за ръчичка с ДПС,БСП,НДСВ, сега заедно с Гошето се кълняли във вярност на ГЕРБ за да могат да си запазят сладките постчета по митницата:

Зам. шефката на свиленградската митница – М.Паскова, наричана от бизнеса –г-жа Некомпетентност, кой знае защо.

Шефката на отдела, определящ цените на стоките, върху които се начислявали държавните такси –Н.Господинова – цени за обувки 1-2 лв, якета-2-3 лв., а пък съпругът и пускал стоките на митницата на Кап. Андреево .

Шефката на отдела определящ глобите за нарушенията А. Златанова, чийто съпруг, също митничар на митницата на Кап. Андреево, описван от пътниците като много груб и арогантен, известни в Свиленград с големия плач, чуващ се до улицата от сградата на митницата, когато преди няколко години искали да ги уволняват от митницата, а те плачели и се кълнели във вярност на новото ръководство.

Направи ли ви впечатление , все семейства и все  единият задължително началник.

Шефката на отдела събиращ държавните такси върху цените от 1- 2лв. в най добрия случай 3-4 лв – В.Шидерова .

Отговорника на група – Г. Грамелов – постояно укриван първо от Ст. Марашев , после и от Г.Костадинов – за системен рекет над пътниците, при всяко оплакване вместо да го накажат, те го прибирали по канцеларите за 1-2 месеца и после отново шеф на група .

И още един куп подбрани хора, като хора от ловната дружинка на Ст. Марашев – сега най – верните служители на Гошето, хора познати сред местните с прякорите си  Бозука , Цингата, К.Асенов, Марлоу, Бейчета, такива като Маргарита К. съпруга на фолкаджията М. Калайджиев, разследвана за контрабанда, еничарите, които агитирали за ДПС –Митко и Данчо. Това били само една част от екипа на Г. Костадинов, който щял да  осъществи „плавен преход” от БСП, ДПС, НДСВ към ГЕРБ.

Гошето вече се бил вживял в ролята на началник /трудно му било – на работата той бил началник на тъща си , а извън работата  тя на него /и осъществявал назначения. Назначил В. Кеча,  уволнен от УПТР и служителка на име Виолета, уволнена от пловдивска митница.  А това, че назначенията били замразени от правителството, че нямало проведени конкурси  са подробности, все пак са наши хора, не можели  така да ги оставят на улицата, както  300 работника на видните гербери братя Яневи.

Хората в града коментирали, да не се чуди Б. Борисов, ако резултатите на -5.07.2009  бъдат още по плачевни.  На хората вече им било омръзнало все едни и същи прескачащи от партия в партия, само и само да си запазят топлите държавни службички  да им определят живота.

P.S. Нека неупоменатите да не се чувстват засегнати , нещата се изяснявали постепенно.

Андрей Сикапов