Цвятко Цветков: Когато Борисов трябваше да става генерал-лейтенант, Доган беше добър, сега не е.

– Г-н Цветков, как оценявате политическата ситуация в България броени дни преди парламентарните избори?
– Искам да изразя тревогата си от някои обстоятелства, които се развиват в българското политическо пространство. Първо, мисля, че липсва трезва, разумна и реална оценка за истинското положение на нещата в България. Липсва консенсус на умовете, на знаещите и можещите хора за такава оценка и за съставяне на реалистична и изпълнима национална програма минимум за крачки напред в развитието на държавата, обществото и стандарта на гражданите. Смайващо е, че в XXI век националният интелектуален потенциал е като орел, рак и щука. И е болен отново от лични амбиции, вместо да концентрира националните. Второ, лидерите на някои политически сили насъскват, катализират и с много хъс манипулират негативната енергия у хората, омразата, недоволството, ненавистта, елементарното възприемане на процесите и явленията, на политиците и онова, което те правят. Отприщват се страсти, които след изборите трудно могат да бъдат овладени. Отрицанието е обладало и Бойко Борисов, и Иван Костов, и Волен Сидеров. Не може  човек, който претендира да бъде една от водещите фигури в българската политика като Бойко Борисов, да се държи като три пъти разведена годеница – веднъж с БКП-БСП, втори път с НДСВ и трети път с ДПС. Когато Борисов трябваше да става генерал-лейтенант, Доган беше добър, сега не е. Не бива да се забравя, че Бойко беше част от коалицията НДСВ-ДПС, а сега е остро против нея. Такова поведение може да върви известно време преди изборите, но след това може да му изиграе много лоша шега. То е опасно, защото създава взривове на негативна енергия. Независимо че в хода на предизборната борба се ползва, но има критични граници, които не бива да се прекрачват.
– Но точно изброените от вас лидери се целят във властта. Изключвате ли правителство, съставено от техните формации?
– Такова правителство трудно би се удържало на друга база освен по инерция. Около година ще поддържа огъня на отрицанието в обществото и ще хвърля вината за собственото си управление върху предишните. А после как ще овладее отрицателните страсти, които освен всичко ще искат да задоволяват и интереси на някои групи в държавата и обществото, за постове около трапезата на властта, за преразпределението на икономическата и финансовата територия, които вече са ограничени от кризата. Правителство без приемственост ще усили напрежението във всички посоки. Още повече че потокът от европари едва ли ще е пълноводен. Третото, което ме тревожи, е пряката власт на парите в политиката, включително в изборите. Тя се усилва прекалено много и твърде нагло пред очите на всички въпреки смешните финали на клиповете, че купуването на гласове е престъпление. Европейското развитие на България предполага власт на закона, по-силна от властта на политическите групи и личните цели. Не виждам как слабо правителство ще налага власт на закона, след като на някои политически лидери им се привижда власт на едноличното лидерство. Вместо да върви напред, България може да се върне към конфронтацията от периода след 10 ноември 1989 г.
– Каква е вашата прогноза за резултатите от изборите и каква полезна и ефективна формула на управление биха могли да предпоставят тези резултати?
– Смятам, че съотношението от евроизборите ще се запази в полза на сегашната коалиция. Разбира се, ако НДСВ не се изметне. Това е въпросителна.
– Коя е формулата за стабилно управление след 5 юли без предсрочни избори?
– Това е голяма коалиция. Стабилно управление без такава коалиция не е възможно. Другата хипотеза, която развива най-вече Бойко Борисов, е при първо четене на 5 юли да не се отиде към голяма коалиция, а при невъзможност да се състави стабилно управление, което да издържи на кризата, да се направят нови избори и тогава вече да се състави голямата коалиция. Питам го какъв е смисълът България да изгуби 5-6 месеца, да влезе в по-сериозни кризисни процеси плюс това напрежение, което сега се създава в обществото и може да избие в неочаквана посока?
– От какво зависи съставянето на голямата коалиция веднага след изборите?
– На първо място от външните фактори. Сега в Брюксел по същество се съставя голяма коалиция между ЕНП, ПЕС и Либералния алианс. Някои казват, че тя се прави, за да се подкрепи Барозу за втори мандат. Това е елементарното обяснение. Тази коалиция се създава, за да намери пътя на ЕС и държавите членки към по-лесно преодоляване на кризата, към по-добро място в бъдещия голям диалог със САЩ, Русия, Китай и Индия за разпределяне на нещата, свързани с управлението на света. Освен това в голямата световна коалиция прозира една нова политика, свързана със срещата на цивилизациите, с подобряване на отношенията между западната и ислямската цивилизация. В триъгълника между богатия Север, бедния Юг и по-малките страни се създадат нови отношения, които да сближават, а не да конфронтират. Такава политика обяви Обама и вече направи първите стъпки. Такава политика очертава Брюксел, такава политика очертава папата. Той отдавна говори за конвергенцията между религиите. А какво става у нас? Насажда се етническо-религиозно противопоставяне заради евтините предизборни цели на някои хора. Говорим за Брюксел, а не следваме основните приоритети на неговата политика.
– Може би някои наши политици не са дорасли за това?
– Освен че са недорасли, имат и провинциален манталитет. Това е много сериозно. Ако ние усилим напрежението в страната към омраза и на етническо-религиозна основа, след изборите ще бъдем изправени пред много тежка форма на това напрежение. Т. е. отвън ни зоват към голяма коалиция, хармонизиране и консенсус за българска политика в рамките на ЕС.
– Каква роля отреждате на бизнес факторите?
– Тука е най-сложно. Първо, защото тези фактори играят с всички политически сили. А българите имат адет да вървят и след очакваните победители. Ограничената бизнес територия поради кризата предполага, че и за тези среди е по-добре да се снижава нестабилността.
– А каква е ролята на президента?
– Той е надпартийната фигура по конституция и беше два пъти избиран с широк консенсус. Той е един от творците на социаллибералния модел и на българския етнически модел.
– Приемате ли неговото виждане за експертно правителство, подкрепено от неформална голяма коалиция?
– За мен голямата коалиция е по-добрият вариант, защото ще носи по-голяма политическа отговорност. Докато експертно правителство, подкрепено неформално, не се знае в един момент какви страсти ще се разгорят и то да стане едно нестабилно правителство. Не е добре да управлява малко мнозинство. До 130 депутати е много крехко, нестабилно. При положение, че ще е коалиционно, ще има много голямо вътрешно напрежение. Като добавим и външното, създадено сега от глупавото поведение по изборите, става страшно. Крайно време е да надделее националното политическо поведение, а не егоистичното. Няма какво Бойко Борисов да вади този или онзи от властта. Във властта трябва да бъдат тези, които ще направят управлението полезно за България. Трябва да се научим да се съобразяваме с реалностите, а не с приказките и мераците. Да ме прощават политиците и управленците, но не може да искаш да си нормална европейска държава и да ползваш присъствието си в политиката и управлението 80% за лично облагодетелстване и 20%  за държавата, обществото и гражданите. В нормалните държави е обратното – 80% работиш за държавата, обществото и гражданите, а 20% за себе си. Но дали ще изберем такива управленци, много зависи от IQ-то на нацията и отърсването от конфронтационния модел. Отчаян съм от това как разделихме интелектуалците.
– Кой ги раздели?
– В историческото си развитие България има една трагична особеност да си избива интелектуалците и да ги разделя по един губещ начин. В резултат на това и днес, в XXI век, виждаме как претендиращи за високо IQ хора се включват в провинциални политически страсти. След като политиците и управленците не могат да наложат националния консенсус отгоре надолу, ще се изправят пред една вероятност да се намерят хора в тази страна с развити умове и национално мислещи да се опитат да наложат консенсуса отдолу нагоре.
– Кои са тези хора? Нали не говорите за революция, въстание или преврат?
– Не. Можем да говорим за поврат. В последните 20 години се налага методът отгоре надолу да набием обръчите на демокрацията. Но народът вече не може да бъде вкаран в една каца с набити обръчи. Всички забравят какво е ГЕРБ. Елементарно погледнато, ГЕРБ е Бойко Борисов и покрай него се върти един Цветан Цветанов. Всичко друго е неясни физиономии, един голям политически башибозук, който създава опасни бъдещи ситуации. ГЕРБ е граждани за европейско развитие на България. Ега ти гражданите за европейско развитие, които видяхме на митинга в Банкя. Какво европейско развитие показват приказките на много хора от ГЕРБ, които отиват на конфронтация с всичко и всички, само и само да се намърдат около топлата трапеза на властта?
– Не смятате ли, че IQ-то на нацията като цяло не е много високо?
– Не. Имаме висок потенциал. Но за съжаление, когато ражда политическите си управления, нашата нация наистина показва ниско IQ. Рядко сме случвали хора с по-висок потенциал да управляват тези с по-ниския. А когато сме случвали, бързо сме ги сваляли или убивали.

В. „Монитор”