Заптиетата на Доган

Всички са вътре. В капана. Довчерашни усърдни блюдолизци, които бяха готови да го забавляват до зори и пътьом всеки ден да му правят по един паметник от мрамор.

Откровени лумпени, които са възможни единствено заради нелепата ни българска съдба – панаирджийски кречетала, въртени от нечия ръка. То пък една ръка.

Овчаров, представяте ли си – странният тип, чийто език може да вирее с единствената фраза – “Каква ми е ползата?” – и той е там.

Дори и Бойко, и той е в капана.

Жал ми е за теб. За какво ходиш при водещи, които се държат като домашни прислужници: “Макар че нищо не зависи от мен, не искам да се чувствам като мушица, ах.” Добре, вече и кучетата от Банкя разбраха, че искаш да изядеш турчина като бифтек. Остава само да добавиш, като онази, че не искаш повече да се чувстваш като мушица.

***

Едно уточнение.

Преди две седмици един рече по телевизията, че за евроизборите били раздавани пари с камиони. След подобна глупост самият той трябваше да натовари телесата си в камион с по-големи габарити и да се скрие в неизвестна посока. Разбира се, не го направи.

Междувременно камионите се появиха вече като “сигурен факт” в “Икономист”. България излъчва зловоние към света заради лъжите на неколцина дебелосерковци.

Подобни доноси също трябва да влизат в полезрението на прокуратурата. Твърдиш нещо – докажи го. Великодушието на прокуратурата може да има тежки последици.

А преди три дни онзи същият се появи пред някакво очилато недоразумение по същата телевизия и взе да мрънка поредната измишльотина – че над 40 000 удостоверения, даващи право да се гласува в друго населено място, можело да бъдат копирани на цветен ксерокс и сетне многократно използвани. Хартията на въпросните удостоверения нямала никаква защита и пр.

Наивният очиларко щастлив попиваше тия глупости – те са допингът за днешните репортери. Те и сода каустик биха погълнали, само и само да имат своите пет минути слава. Вместо да отиде и да ксерокопира едно удостоверение и да се убеди, че няма да може да излъже дори слепец началник от Би Ти Ви. Или в неделя да гласува с фалшиво ксерокопие, подарявам му идеята.

Тия са ясни. Публичното говорене вече е напълно анимализирано. Невнятно мучене под гладко сресани празни думи. Но премахнете смислените думи – и какво ще остане от нас?

Давам си сметка за една слабост на скромните ми дописки, които все още четете. Опитвам се да пиша забавно за вас, да заобикалям протеклите думи. Разхождам се из библиотеката си – и тук-там, разбира се, виждам провисналите езици на мъртви книги. Но пък колко много са живите и за жалост вече напълно забравени книги! Нашите библиотеки са гробища на изящество и смелост. Как си отиде смисленото писане и говорене, дори и без един скромен некролог – издаден по милост за Великата Армия на Спасението (на думите).

Днес думите са някакъв ненужен боклук, те са мършавите роби на всякакви измислици, те са брадвата на политическите гангстери… Кръвожадното отношение към думите днес е като чикагско бандитско клане. Сметнете тия 15 реда за напълно излишни.

Да се върнем при янетата, които, без да го съзнават дори, играят ролята на заптиета.

***

Днес искам да съм пределно ясен. Но преди това за въображаемия бифтек на Бойко. Отношенията ми с този човек са доста специални. За първи път срещнах името му непосредствено след промяната през 1989 г. В интервю за тогавашния “Отечествен вестник” – вървеше акцията за връщането на турските имена, той бе изръмжал: “Защо аз трябва да се казвам Доганов, а Кеворкян да не е Кеворков!” Брей, какви ги дрънка тоя!

Отношенията ни задълго си останаха хладни, той никога преди 2002 г. не е гостувал във “Всяка неделя”, което си беше направо странно. Можеха да са и приятелски, ако бях напорист като толкова много от днешните му врагове, или имах нужда примерно от паметник, министерски кабинет, кинти, лампази и каквото друго се сетите. Но пък имам със сигурност най-добрите интервюта с него. Дискусията му с Горан Брегович бе нещо великолепно. Без никакво колебание мога да кажа, че това е най-прозорливият български политик. Грешка е да се смята, че той натъкмява една или друга ситуация, за да извлече максимална полза от нея. По-скоро провижда нещата по един плашещ начин. И най-добрият мадридски гадач на царя може само да му асистира. Нас Бог ни е наказал с една специална слепота – не провиждаме по-далеч от носа си. Вижте най-кресливите му врагове и сами ще се убедите в това. Сетне публикувах дневниците си, които имаха голям успех, и дадох възможност на везирите му – един от тях, българин при това, е особено отвратителен – да изградят стена между нас. Нещо като Берлинската стена, само че аз се усещам в Западен Берлин, понеже не съм тормозен от алчността на везири и пр. сган. Както и да е.

Ще кажа сега за него неща, които нямат да ви харесат – но ще го направя без колебание. Особено няма да се харесат на ония, които тичат по бифтека. Само си въобразяват, че го правят. Трудно се тича в капан.

Какво става днес?

Ако най-кресливите противници на Доган бяха по-интелигентни, щях да кажа, че той е довел играта си до съвършеното коварство. Но те не са и това няма да е вярно. Той просто общува с медиите по един забележителен начин.

“Балканите са най-идеалното място за унижение.” Забележителният македонски писател Любиша Георгиевски, добре известен от дипломатическия си престой у нас, казва още, че общият знаменател на всичко тук са инатът и курназлъкът, кой е по-инат и кой по-курназ. Кой / чак сега! ще докопа първи бифтека, нали. Доган никога не проявява никакъв курназлък. Той и не казва нищо предизвикателно. Ще ви дам субсидии, понеже аз съм мандатоносителят. Ще обесим Саддам и ще разрушим Ирак, а пък после ще дам възстановителните поръчки главно на моите концерни – би могъл и така да го каже, ако се казваше Дик Чейни.

Доган не казва и нищо необичайно. Необичайно глупаво се държи Овчаров, когато се ерчи пет дни преди изборите: “Какво като Доган бил мандатоносител?” Нищо, само дето те изрита от кабинета преди две години.

Курназлъкът с думи специално трябва да се изследва. Няколко други оперетни фигури пък все дрънкат, че хората се страхували от Доган. Защо да се страхуват? Понеже Кърджали е получил 25 милиона лева, а пък София – само три? – както се вайка Бойко.

Схемите на този човек са гениално прости и също така ефикасни. Говори за обръчи от фирми, сетне нарича себе си съвсем преднамерено бацил. И сега бъдете честни пред себе си, не се сещайте, че сте патриоти само когато стане дума за Доган. Вижте всичките му опоненти, които тия дни пируваха в “Сеизмограф” или “На четири очи”, или където им падне. Има ли между тях кърлежи – не бацили, а направо кърлежи, преструванковци, жалки подмазвачи, приспособленци, истински майстори на корупцията?

За него не е никакъв проблем да предизвика янетата, да ги накара да истеризират и да получи нужния му ефект. Когато същият Овчаров казва, че е време да мислим като българи, това е удар направо в слънчевия сплит на БСП. А като какви мислехте досега, бре, като руснаци ли?

Навремето земеделският вожд Стамболийски се канеше да натика и издави в бургаските блата комунистите. Сега някакво гномче щял да осъди на по 100 години опонентите си. Този дърварски курназлък върши чудесна работа само във въображението им – брадви и просташки излияния. Да им отрежат главите и след това да ги осъдят на 100 години затвор. Вместо сериозни аргументи – брутален кръчмарски курназлък.

Навремето генерал Дьо Гол държа реч пред дипломатите си и каза следното: “И помнете, господа, че Китай е една огромна страна, пълна с китайци!”, янетата няма да го разберат, та да поясня: Обединявайте се срещу Доган и чудесно ще сплотите китайците.

Българите в Манхайм се оплаквали, че трябва да гласуват във френското посолство. А в Турция само една секция да има, и то в Диарбекир, всички ще отидат до там. Как си обяснявате това? В неистовия си курназлък ние сме слепи за почти всичко.

Животът преминава между позора и малките утешения. Най-позорното нещо, което съм преживял, е, когато трябваше да вкарваме ковчега с татко през прозореца на един мизерен параклис на арменските гробища в Сливен, понеже преди това властите демонстративно бяха съборили току-що ремонтираната църква от ХIХ век. Знаете ли какво е да се преобръщат цели турски гробища, понеже… И някои идиоти, които си меткат игрички като с пластилин, дрънкат, че нямало опасност от нов възродителен процес. Няма естествено. Онзи изобщо не е свършвал и скоро няма да свърши в паметта на ония хора. Оставете ги на мира, Доган ще стане опасен едва ако поиска да забие полумесец на парламента.

Сега всичко е в нормата. Нормата на балканската корупция – любимата днешна българска игра, в която всички са гросмайстори, пак според Любиша Г. Достатъчно е да си взел само едно сакато място от столичния кмет, и ти си лишен от всякакво право да говориш за доганизацията, ти си един от тях.

Хубаво, изяжте бифтека, но преди това кажете вие какво ще направите за хората.

Сега чуваме само празни думи, нищо смислено. От телевизиите потече вениш с повече белина. Президентът отдавна не беше казвал нещо толкова точно – всичко наистина е като махленска свада.

“Ти си помисли кого вкарваш (в парламента)” – повтаряха в “Шоуто на Канала”.

Доган отива към 45 депутати, а кърлежите се надпреварват в кръчмарско красноречие и в тъмничарски хумор. Говоренето срещу Доган не върши никаква работа. Нула. Най-шумната кампания – тая на янето – е образец на корупция: плащаш за билбордове и получаваш място в листите.

Тия дни телевизиите достигнаха връхната си спекулативност. Според Нова телевизия в прословутото Рибново религията се използвала за предизборни цели. Но храбрата репортерка не попита други двама храбреци, чиито лица бяха скрити, за кого искат да гласуват. Простите въпроси са непостижими за тия момичета.

Бойко се е фиксирал върху въображаемия бифтек и това също върши прекрасна работа на Доган. “Не съм оракул, но забранил съм си да мисля, че ГЕРБ няма да спечели с 60 процента” – рече Бойко. Забранено ти е, Кево – си рекох и аз. – Млък, никакви съмнения!

Най-интересното от разговора му в “На 4 очи” беше, че Дим Дуков си признал, че има различна сексуална ориентация, затова в партията имало нормални отношения. Не е малко. Освен това не станал президент преди 3 години, понеже искал да бие Вълка в София.

Между другото Бойко се оплака, че в клип на БСП многократно се явява брадва. Да, но най-напред в негов клип някакъв фитнес бабаит започна да цепи дърва – макар че би трябвало да го прави самият Бойко.

А Доган си знае работата. Онзи ден каза, че иска Бог да изчисти душите на хората, които мразят ДПС. Утре ще каже, че се надява Бог да изчисти и умовете им.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”