Ахмед Доган – aпостолът на новата свобода
И Васил Левски да перифразирате, и той ще звучи като Доган. Заместете времето с бацил и ще се получи – бацилът е в нас и ние сме в бацила. Това е актуалната формула на живота ви. В който Доган е навсякъде и всичко е Доган.
Възродителният процес е най-неувяхващият евъргрийн от миналото. Историята е Доган. Той разпределя порциите и нямаме причина да се съмняваме в истината му. Настоящето е Доган. Електоратът му не намалява и все по-силно му ръкопляска. Бъдещето е Доган. Секретарките рисуват със собствения си мозък по стените му, без да изцапат с отпечатъци пистолета си. Дактилоскопията, криминалистиката и изобщо правосъдието са Доган.
В селото на самоубийците не виждат нищо съмнително. Общественото мнение е Доган. Партиите се самоопределят спрямо него – „за” или „против” и никога с безразличие. Политиката е Доган. Купуването на гласове е европейска практика – нормалността е Доган. Обръчите от фирми – бизнесът е Доган. Закълни се пред Аллах, че ще гласуваш за ДПС, иначе ходжата няма да те опее мъртъв. Религията агитира за Доган. Бедствията и авариите са измислени заради пари. Природата се комерсиализира заради Доган. Не ходим на избори, както той не ходи на работа. Мързелът ни е Доган. Ченгетата никога не са си отивали от листите му – Държавна сигурност е Доган. Божидар Искренов му беше кандидат-кмет. Радостта на народа е Доган. Официалният морал не му прави забележки. Дупедавщината е заради Доган. Медиите станаха Доган, страхът се причинява от Доган, циганската махала е за Доган. И заради него продължава да има ток и вода.
След 20 напразни години погребете илюзията за свобода. И й отслужете дженазе намаз*. Животът на тази територия продължава да е също толкова централизиран и предопределен. Само регулировчиците на населението са се сменили, запазвайки абсолютната власт. Нейната достоверност не се оспорва, може само да се оценява – с приятелско премълчаване или с опозиционно възмущение. Единодушното съгласяване с истината на Доган е най-тъжният извод на безсмислено изминалото време. През което властта е продължила да се държи като работодател с електората. И се е измъкнала невредима от историческата възможност да се превърне в обслужващ персонал. Промяната няма да те настигне, колкото и да си скъсваш задника от работа и данъци. Но ако го скъсаш от продаване – можеш да се надяваш на по-добри дни.
В края на напразните 20 години идеята за свободен пазар, еманципиран от политиката, изглежда безнадеждна като феминизъм в Рибново. Изгубеното време не роди нито една прозрачна история на успеха, постигнат заради собствен труд и умения. Потърсете за такава и ще намерите биографията на Шефкет Чападжиев, която обаче е писана в Америка. Потърсете още и ще стигнете до Стоичков и Бербатов, също случили се на друго място и по друг повод. После спрете с търсенето, защото ще се отчаете. Няма да попаднете и на нито един местен пример за сериозно богатство, направено от авторска идея. Поне на някакво много бледо подобие, на което може да се залепи етикетът „Българският Бил Гейтс”. Каквито абсурдни имитации на цялата световна култура имаме. Потискащата липса на безспорни модели за подражание ще ви я обясни най-добре в село Кочан Ахмед Доган. Той е единственият, който е свободен да каже или направи всичко. А обществената реакция да бъде – ами това е Доган, на него му е позволено.
На пазари, еманципирани от политиката, териториите на разкрепостеността са запазени за ексцентрични милиардери или звезди от шоу бизнеса и спорта. А политици с подобно поведение могат да съществуват единствено в екзотични режими. Тяхната свобода е обезпечена с власт вместо с пари или слава. И който има най-голяма власт – логично се превръща в съвременен апостол на свободата. Може да унижава с непринуденост временните си приятели в политиката и те да не се оплакват. Може да разказва цензурирани истини и да му ръкопляскат. Може да бъде излишно честен пред съмнителния интелект на твърдия електорат, без да го подценява заради глупостта и неграмотността му. Може и да се държи като върховен главнокомандващ на бъдещето заради дефицита на свободни поколения. За 20 години те трябваше да се самоотгледат като нормални потребители на свободата. Предпочетоха обаче да отгледат апостол, с когото започват и свършват всичките им мечти. И мечтите им дори се превърнаха в Доган.
*молитва за покойник
Калин Руменов
В. „Новинар”