Бившият директор на БКИЦ Скопие в битка с ДС

Това накара автора на „Агента и марсианците” отново да разкаже своята история, връщайки се 25 години назад във времето, както и да покаже пред обществеността укривани досега документи от Комисията по досиетата, които хвърлят съвсем различна светлина върху неговия случай. 

Във вече далечните 1984-1985 г., като 17-годишен ученик в Стара Загора, Ташев става член на Тайната македонска организация, имаща за цел да отстоява историческата истина за българския характер на Македония. Организацията развива активна дейност, следи югославските медии и реагира със свои листовки срещу всяка отделна антибългарска провокация. Листовките се разпространяват в България и Македония. Учениците със свои лични средства купуват български книги и ги изпращат зад граница. След написването обаче на едно анонимно писмо от Тайната македонска организация, в което се критикува пасивната политика на БКП, органите на ДС започват да преследват младите патриоти. Квартирата на Ташев е обискирана, той самия през есента на 1984 г. е арестуван в училище и отведен в МВР Стара Загора, където започва неговия почти 2-годишен системен тормоз, наречен от мъчителите „профилактика”. Ето какво се констатира относно профилактиките в доклада на Централната група на МВР за изпълнение решението на МС от 27.01.1991 г. за обследване дейността на бившите органи на Държавна сигурност, приет на заседание на МС на 31.11.1991 г.: „В нарушение на изискванията на законите са били предрешавани въпроси за наказателната отговорност на конкретни лица… По-конкретно: пристъпвало се към задържане на лица под стража без да е образувано предварително производство; в отделни случаи са провеждани цели разследвания без да се оформи процесуална документация, съгласно изискванията на закона. Особено засилени са били подобни действия в периода на т.нар. „възродителен процес”, „прояви на дисидентство” и други подобни. За съжаление не разполагаме с точни данни за броя на т.нар. „профилактирани лица”, по отношение на които са провеждани следствени действия, включително и задържане под стража, без да са образувани предварителни производства, а в отделни случаи и без знанието и съгласието на прокурора. Само през 1989 г. т.нар. „профилактирани лица” са били 1300… Анализът на разследваните дела по ДС сочи, че са преобладавали случаите на престъпления по чл. 108 (противодържавна агитация и пропаганда)”. (Приложение 1)

В началото на 2001 г. Спас Ташев подава молба за достъп до архива на ДС, за да може да се запознае с повече подробности около неговия случай. С писмо от 19.04.2001 г. му е отговорено, че за него "е събирана информация от бившата ДС. На 17.09.1984 г. от ОУ – Стара Загора – ДС е открито дело за оперативна проверка с псевдоним "Патриота". Същото е водено по линия на "промакедонски национализъм" с окраска "противодържавна агитация и пропаганда". Делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. след извършена профилактика на лицето, за което ОУ – Стара Загора уведомява с писмо – вх. № 2696/85 г.” (Приложение 2)

С друг документ от 26.04.2001 г. му е съобщено, че в МВР разполагат с данни за събирана за него информация от бившата ДС, но не могат да му предоставят документите, които го засягат, "тъй като същите са унищожени съгласно нормативната база в МВР през 1985 година". (Приложение 3)

Съгласно разпоредбите  на тогавашния  Закон за  изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата ДС, Спас Ташев попада в категорията „засегнати лица”. Това са „български граждани, за които от бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб е събирана информация”.

            По време на парламентарните избори през 2001 г. като кандидат за народен представител от ВМРО, той е бил обявен за сътрудник на ДС от комисията „Андреев”. Подозрение относно достоверността на съдържащите се документи в досието на Ташев буди факта, че през 1999 г. като представител на ВМРО той е включен в листата за общински Съветници на ОДС. По закон всички кандидати трябва да бъдат проверени за тяхното чисто минало. За него не се получи информация, че е бил обвързан с ДС. Интересно е как през 1999 г . за него не имало информация в архивите на ДС и как по-късно през 2001 г. тя се е появила?

Скоро след оповестяването комисията „Андреев” е разформирована и едва през 2007 г. Спас Ташев по своя инициатива подава молба до сегашната Комисия по досиетата да се произнесе по неговия случай. На 22.10.2007 г. получава достъп до част от документите, свързани с него, но никой не му дава каквото и да било писмено становище дали е бил сътрудник на бившата ДС или не.

При прегледа на информацията се оказа, че има един единствен документ, за който се твърди, че е написан от него. Озаглавен е „Обещание от Спас Ангелов Ташев, ученик в ТВМ ”И.П.Павлов” гр. Стара Загора”. Веднага му направило впечатление в оригинала, че почеркът и подписът не са негови, че мястото на датата е трито с остър предмет (повърхността на листа е наранена и отстранена) и  датата 03.06.1985 г. е написана точно върху изтрития слой, което е основание да възникнат съмнения относно достоверността на документа и доказателствената му стойност.

Поради липсата на отговор, през 2008 г. за втори пореден път се обръща към Комисията по досиетата с молба да се произнесе. Така на бял свят се появява решение № 27/18.03.2008 г., което потвърждава принадлежността му към органите на ДС и за втори пореден път е обявен за агент. Това решение на Комисията е взето без да се уважи молбата му за графологична експертиза и за установяване на истинската дата на обещанието, приписвано на него.

Започват съдебни битки по оспорване на решението, но независимо от това се появява още едно поредно решение на Комисията по досиетата – № 37/ 10.06.2008 г. Така Спас Ташев става не само най-младия агент, но и най-много обявяван – три пъти.

В хода на съдебното разследване, Административен съд София град налага провеждането на графологична експертиза, която да установи авторството на документа „Обещание от Спас Ангелов Ташев, ученик в ТВМ ”И.П.Павлов” гр. Стара Загора” и истинския период на създаването му. Заключението е категорично, подписът не е на Ташев, а оригиналната дата е 08.01.1985 г., когато Ташев е непълнолетен. (Приложение 4) Въз основа на тази експертиза съдът прие, че „не е налице собственоръчна декларация за сътрудничество по смисъла на чл. 25, т. 3 от с.з.”. (Приложение 5)

Сагата обаче не спира до тук. През лятото на 2009 г. Спас Ташев подава молба да му се предостави копие от споменатото в писмото на МВР от 2001 г. писмо с вх. № 2696/85 г. Отговарят му, че писмото е унищожено, тъй като срокът му за съхраняване е бил 3-годишен. Тогава възникнал въпросът откъде през 2001 г. МВР е имала информация за писмо, което е унищожено през 1988 г.? Отговорът е поразяващ: има регистрационни картони и дневници на делата за оперативните проверки, които се съхраняват. Ташев веднага поисква да се запознае с оригиналите. Настъпва няколкочасова суматоха в Комисията по досиетата, но накрая получава желаните документи. В предоставения му Картон обр. 3 се съдържа информация за образувано срещу него на 17.09.1984 г. от Шесто управление на ДС Дело за оперативна проверка с регистрационен № 25023 по линия на „промакедонски национализъм” и окраска „противодържавна агитация и пропаганда”. В същия картон е записано, че трябва да бъде „профилактиран”, за което е поставен „срок до 14.09.1985 г.” Пак там е записано, че Делото му е унищожено в Стара Загора с протокол вх. № 1874/85 г. (Приложение 6)

Предоставят му и Регистрационния дневник на Делата за оперативни проверки. В него за неговото дело № 25023 е записано, че е профилактиран съгласно протокол от 14.09.1985 г. с вх. № 2696/85 и че делото е унищожено в Стара Загора с протокол № 1 от 04.10.1985 г. с вх. № 9879/85 г. В графата „окраска (категория лица)” е записано „противодържавна агитация и пропаганда”. (Приложение 7)

Тези два документа се намират в архива на Комисията по досиетата. Възниква въпроса защо те не са били предоставени на Ташев при първото му запознаване с отнасящите се до него документи на 22.11.2007 г., когато той оспорва принадлежността си към репресивния апарат на ДС? Създава се впечатление за избирателен подбор и дори опит за укриване на документите от страна на Комисията по досиетата. Налице е явно нежелание да разгледа и анализира тези документи на ДС от 1984 и 1985 г. А те са от съществено значение и хвърлят съвсем друга светлина върху неговия случай.

Новооткритите документи по безспорен начин потвърждават, че не е било възможно на 03.05.1985 г. Спас Ташев да е бил сътрудник на ДС. През същия период той е преследван и без делото му да е приключило, самите разпоредби в ДС забраняват да бъде вербуван. А делото му приключва на 14.09.1985 г., т.е. три месеца по-късно след фалшифицираната дата на мнимата вербовка.

Ето как в България се решават човешките съдби.

Има ли връзка между отстраняването на Спас Ташев от поста Директор на БКИЦ Скопие и водената от него битка срещу ДС? Можем само да гадаем отговора. Но факт е, че председателят на комисията, отстранила Ташев и класирала на първо място лице, само определящо себе си като „преводач” от „македонски език” на български – Иван Токаджиев, е обявен за принадлежал към органите на ДС. Казват, че гарван гарвану око не вади. Може би Ташев наистина е прав в твърденията си, че всичко срещу него е измислено и той не е бил никога агент.

Делото срещу комисията по досиета в момента се гледа от Върховен административен съд София, който в най- скоро време трябва да излезе със свое решение по случая. Ако делото не се реши в негова полза, Ташев е готов да отнесе случая до Международния съд по правата на човека.