И сега, както винаги, българинът гласува негативно. Но това не е задължително лошо
Това бях започнал да го пиша преди време, но все не ми оставаше свободно внимание за да го довърша. Исках да го пусна преди изборите, за да не каже някой, че е обвързано с резултатите или не. Но тъй като съм го писал в блога многократно и преди, както и вярвам, че става въпрос за нещо очевидно, макар и сякаш всички заинтересовани да си стискат очите и да не искат да го видят, го пускам па каквото ще да става.
Вотът в България е изключително негативен. Не просто негативен, а на практика няма позитивен вот.
Не е ли очевидно? Гласуващите за ГЕРБ гласуват срещу статуквото (не и дори за обещания или подобни) като цяло. Гласуващите за АТАКА гласуват срещу ДПС и "Турция в Европа". Гласуващите за ДПС гласуват не защото не са си препатили от последните, а за да не ги прецакат съвсем гяурите, и просто защото нямат избор (срещу появата, на който ДПС полагат най-големите си усилия). Това също не е позитивен вот. Гласуващите за СДС и ДСБ гласуват "за да не са комунистите във властта". Гласуващите за РЗС гласуват "срещу корупцията".
Всъщност единственият позитивен вот е купеният вот. Хората гласуват за парите. Или пък насилственият корпоративен вот – хората гласуват за да не ги уволнят. Всъщност корпоративният вот не е тук от вчера, макар сякаш сега да му обръщаме внимание. На него са разчитали например БСП преди. А "Ловешката касетка" на Надежда Михайлова показва, че на него са разчитали и СДС.
Негативният вот е толкова силен, и толкова стабилен, че е нещо на което можеш да разчиташ по изключителен начин.
И това не е от вчера. Всички вотове в последните 20 години са били изключително негативни. Гласувало се е "против" а не "за". И колкото и политиците да се оплакват, те са се специализирали в негативен вот, и са идвали на власт единствено и само поради него.
Достатъчно е да погледнем историята на изборите за парламент или правителствата у нас – от 9 правителства (Луканов, Димитров, Беров, Инджова, Виденов, Софиянски, Костов, Сакс-Кобурготски, Станишев) ние имаме само 3 довършили мандат, като за едното е изключително спорно (поради практически пълният ремонт и преструктуриране, както и промяната на парламентарната подкрепа) дали е така. Имаме две служебни правителства. Поне едно експертно. Нямаме партия повторила правителствен мандат. Нещо в повече – в цялата история за последните 20 години нямаме политическа партия направила две правителства и двоен мандатоносител (ако се абстрахираме от Доган и ДПС, които се оказват все още най-стабилната партия в държавата). Ако някой каже "СДС" или "БСП", всъщност правителство е имала БКП, БСП и коалиция с мандатоносител Доган. Нямаме повторения. Правителства са имали СДС (коалиция/партия) и ОДС, които са били различни по същество, коалиция и структура.
Да се разчита на негативният вот е толкова сигурно, че за да направиш партия за следващият парламент е вече много лесно. Просто създаваш една такава, точно сега. Извън парламента. И е важно тя да има повод да е непрестанно в медиите (с например харизматичен лидер) и да е против всички. Да е против "комунистите", "фашистите", "турците", "популистите", и всичките ония "малки женчовци в опозиция". Колкото по-голямо съотношение имаме медиино присъствие/власт, толкова по-голям "анти" заряд събира тази партия, и следователно шанс да влезе в следващият парламент.
Едва ли не ведомства (МВР, ДАНС, Военните) биха могли да си направят такава, или упс, те май всъщност имат. ГЕРБ не е ли милиционерска партия? РЗС няма ли преинтересни връзки с ДАНС и израелските служби и техните консервативни лидери? БСП нямаше ли някакви доста интересни контакти с генералният щаб?
Краткото време за мажоритарна кампания напълно я обезсмисли и гласуването и бе изключително партиино, а заради голямата фрагментация (райони) вече виждаме, че на практика я спечели тази партия с най-много общи гласове (макар целта да е била раздробяване) вместо друго. Отново поради негативен, а не позитивен вот.
Безспорно гражданинът на държавата не е доволен от нито едно управление. И очаква промяна. Но не просто промяна веднага а усещане, че се върви в правилната посока. Гражданинът иска "реваншизъм" но не в смисъла на това, с което премиера плашеше пенсионерите и държавните служители. Той иска всеки проявявал "наглост" да си го заслужи, дори и ако това значи да страда и той – на шопски принцип (чували ли сте колко хора казват "нека НИ ударят предпазна клауза, пада ИМ се"?). Точно по същите причини, по които всяка партия е дошла на власт и си е отишла ще си замине и ГЕРБ, и това ще се види както винаги още на изборите за местната власт. Това е толкова сигурно политическо махало, почти без значение какво постигнат, че едва ли не партиите вече ще започнат да подготвят кампаниите си спрямо това. И както съм казвал и преди е изключително разумно народно дело това да не се допуска политиците да повторят мандат. "Окопаването" във властта, отработването на корупционните практики, и липсата на страх от реваншизъм катализират проблемите, срещу които застава всеки гласоподавател. И за това гласуват против. Те гласуват против този, който сега е на власт. Защото се е научил да е нагъл и се прави на недосегаем дори при очевидни проблеми. Когато политическата наглост изчезне, вероятно ще почнат да изчезва и негативният вот. А такава (виж предизборните клипове по време на кампаниите и предизборните държавни поръчки) е проявила всяка партия била до сега на власт. Честата смяна може би не е вредна, а напротив – тя е полезна. Съгласно американската приказка – че памперсите и политиците трябва да се сменят често, поради същата причина – защото се осират.
Делян Делчев