Генералите в управлението на България

Едва ли за някого победата на о.р. ген.- лейтенант Бойко Борисов в изборите за парламент преди десетина дни е изненада. Изненада е размера на спечелените проценти и депутатски мандати, мажоритарни и пропорционални от неговият личен имидж, а не толкова от партията му ГЕРБ. Вярно е, че е много близо до мнозинството в парламента и този факт също подклажда любопитството, както и заявената готовност да бъде 50-я

министър-председател на България, който да оглави 87-то правителство на страната.

Дали неговите резултати в политическата надпревара имат връзка с неговото генералско звание и желанието българите да бъдат управлявани с твърда ръка ? Всичко това ме накара да се замисля и поровя в българската история и да търся подобни прецеденти и резултатите от тях, които да ми подскажат какво можем да очакваме в бъдеще от управлението на Бойко Борисов.

Историята често дава възможност за информация, която помага да се преодолеят бъдещи грешки, за това нейното изследване е ценно.

В историята на България след Освобождението през 1878 г. подобни прецеденти, когато генерали оглавяват правителствата на страната не са рядкост. Петима генерали от Българската армия са били министър-председатели на България.

Това са петият министър-председател на България, ген.- лейтенант Йохан Казимир Густавович Ернрот, който след преврат сваля правителството на Либералната партия начело с Петко Каравелов и се установява т.нар. Режим на пълномощията. Ген. Ернрот е руски генерал от шведски произход, роден във Финландия. Той управлява България от 27 април 1881 г. до 1 юли 1881 г. След въвеждането на Режима на пълномощията, подава оставка и заминава за Русия, където е заместник на държавния секретар и държавен секретар по въпросите на Финландия. Негов наследник от рода му е бил бивш президент

на „Нокиа”.

Като истински военен Ернрот се отказва от половината си заплата в полза на военното министерство, като заявява, че и това му е много. При подаване на оставка си споделя с княз Александър І Батенберг, че му е писнало да си има работа с подли хора.

Шестият министър-председател на България е също генерал Леонид Соболев. Той е руснак и управлява България от 23 юни 1882 г. до 7 септември 1883 г. Участва в разискванията по железопътния въпрос.

Дванадесетият министър председател на България генерала от пехотата Рачо Петров Стоянов е бил два пъти министър-председател на България от 12 януари 1901 г. до 20 февруари 1901 г. и от 6 май 1903 г. до 23 октомври 1906 г. занимава се активно с политическа дейност и е близък на Народнолибералната партия.

Двадесет и петият министър председател на България е генерал- лейтенант Пенчо Златев. Той управлява България непосредствено след преврата от 19 май 1934 г. и правителството на Кимон Георгиев, който също става генерал от запаса през 1946 г.

Кабинетът на ген.Златев само за 3 месеца от 22 януари 1935 г. до 21 април 1935 г. прокарва 75 наредби-закони и приема държавен бюджет, макар ген. Златев  да споделя, че се чувства неловко на своя пост. В своя реч на 24 февр. 1935 г. ген. Златев изтъква една от причините за правителствена промяна като: „ липсата на отчетност за стопанската деятелност на отделни министри”. В края на краищата той способства за ликвидиране на парламентарно-демократичната система у нас, разчиствайки пътя на

авторитарния царски режим. Огорчен той се оттегля от обществено-политическия живот на 21 април 1935 г.

След тридесет и първият министър Константин Муравиев изгрява отново за два поредни пъти звездата на Кимон Георгиев, който през 1934/1935 г. е министър председател от Политически кръг „Звено”. В периода от 9 септември 1944 г. до 23 ноември 1946 г., Кимон Георгиев е министър-председател на България в два кабинета, той е генерал-полковник от запаса. Основател е на Военния съюз и на партията Народен сговор. Участва в организацията на Деветоюнския преврат през 1923 г. Ръководител е

на Демократически сговор. Министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Андрей Ляпчев през 1926 / 1928 г. През 30-те години  е ръководител на Политически кръг Звено. Активно участва в Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Бил е министър на външните работи и изповеданията, министър на правосъдието, министър на войната. Участва в ръководството на Отечествения фронт. Бил е и вицепремиер в първото и второто правителство на Георги Димитров до 1947 г. Бил е

министър на мелиорациите и електрификацията в правителството на Васил Коларов.

Министър на електрификацията в две правителства на Вълко Червенков и правителствата на Антон Югов. Бил е и председател на Комитета по строителство и архитектура. Просто казано той е като дялан камък и се напасва на всички политици, като води разнообразна политика.

Друг интересен прецедент е генерал-лейтенант Владимир Вазов. Брат на големият български поет и писател Иван Вазов, той ръководи българската войска по време на най-успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.

Шест години след като минава в запаса, генерал Вазов става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилския и витошкия водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. По негово време София става една от най-зелените столици в Европа.

Интересна е всяка отделна съдба на българските генерал-лейтенанти в историческия период от Освобождението до ден днешен. Техният брой е 56 и пет от тях са писали историята на България и като политици, а не само като военни.

В периода след 9 септември 1944 г. значима политическа роля имат ген. Владимир Стойчев, ген.- лейтенант Иван Винаров, който е бил зам.-министър на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата и е създател на парк Кайлъка в Плевен и на Витската напоителна система.

Следа в политическия живот на България оставят и ген.-лейтенант Фердинанд Козовски, който е бил Председател на Бюрото на Президиума на Народното събрание цели 15 години от 1950 до 1965 г.

За строителството на пътища и сгради в България след 1944 г. е допринесъл

ген.-лейтенант Благой Иванов, който е бил министър на строежите и пътищата. За развитието на спорта и духа на олимпизма в България много са направили генералите Крум Лекарски и Владимир Стойчев.

От общо 181 генерали от Третото българско царство само двама български генерала са

били министър-председатели на България, както и двама руски генерала Ернрот и Соболев.

В по-новата ни история от 9 септ. 1944 г. до днес генерал не е бил

министър-председател с изключение на генерала от запаса Кимон Георгиев. Дали заради качествата им или заради хегемонията на БКП и обслужващата я ДС, както и  последващите демократични правителства не са допуснали и не са дали шанс на българските генерали да проявят качествата проявени от техните предци, като честност, чувство за дълг, преданост към Родината, прямост, деятелност и личен пример.

Днес един друг генерал-лейтенант само, че от полицията и вече офицер от резерва е бъдещият 50-ти министър-председател на България. Това е Бойко Борисов, досегашен кмет на София подобно на ген.-лейтенант Владимир Вазов, с който си приличат по работата свършена за София.

През 2004 г. Бойко Борисов е удостоен с президентски указ със званието

генерал-лейтенант, който при уволнението си от МВР през 2005 г. запазва.

Званието идва от средните векове , когато титлата генерал-лейтенант се е носила от втория командващ на бойното поле, който е бил обикновено подчинен на Капитан генерала. В Българската армия офицер с такова звание носи пагон с три големи четирилъчни звезди на пагоните си. Според промяната в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2000 г. са въведени и нови звания, като генерал-лейтенант с две генералски звезди, става генерал майор, а новото звание генерал-лейтенант е вече с три звезди и е равностойно на генерал-полковник отпреди

промяната. През 2005 г. пределната възраст за кадрова военна служба на офицери със звание „генерал-лейтенант” е 60г.

В Третото българско царство това звание се е давало само на офицери преминаващи в запаса, докато цар Фердинанд на 2 август 1912 год., по случай 25-та годишнина от завръщането му в България  произвежда шест генерал-майори в генерал-лейтенанти. Това е първият случай, когато генерал-лейтенант се дава на действащи офицери.

В съвременната история на България генералите от армията и полицията имат своята политическа кариера.

Генерал-майор Ангел Марин е вицепрезидент вече два мандата рамо до рамо с Георги Първанов. Бившият началник щаб на армията, о.р. генерал Никола Колев е съветник на президента в качеството му на върховен главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност от май 2006 г. Той имаше намерение да се кандидатира за кмет на София през 2007 г.

Офицерите от резерва, генерал-майорите от полицията Атанас Атанасов и Илия Илиев се включиха в изборните борби. О.р. ген. Атанасов беше кандидат-депутат от „Синята коалиция” в 23-ти МИР София, а ген. Илия Илиев беше кандидат-депутат  на РЗС в15-ти МИР Плевен и загубиха от своя бивш колега Бойко Борисов и останаха извън парламента.

Генерал Богомил Бонев, бивш министър на вътрешните работи при Иван Костов беше кандидат за президент през 2001 г. и имаше своя партия. Някои дори смятат, че идеолога в сянка зад Бойко Борисов е Богомил Бонев, въпреки обвързаността му с Георги Гергов и Пловдивският панаир.

В рамките на Европа също има прецеденти и то много ярки, когато генерали са министър-председатели и президенти. Ще споменем само генерал дьо Гол. От август 1944 г. до 20 януари 1946 г. ген. дьо Гол е министър-председател на Франция. След тежки години на криза за Франция през 1957-1958г. от 1 юни 1958г. ген. дьо Гол е отново министър-председател. За три месеца неговото правителство подготвя нова Конституция на Франция, приета с огромно мнозинство от 79% от гласовете и от 8 януари 1959г. той става първият президент на Петата Република. През 1965 г. е преизбран за втори

президентски мандат и подава оставка на 28 април 1969г. Неговата партия „Съюз народно движение” и днес наследява традициите на дьо Гол и има действащ президент в лицето на Никола Саркози. Дали заради това, че Саркози беше вътрешен министър или защото е от партията на дьо Гол, той има много добри взаимоотношения с Бойко Борисов.

В световен мащаб има много подобни прецеденти, но искам да обърна внимание на управлението на генерал Дуайт Айзенхауер, който е 34-и президент на САЩ. Ген. Айзенхауер е главнокомандващ съюзническите войски по време на Втората световна война. През 1952 г. Републиканската партия го номинира за президент и той става първият американски генерал участвал във война след Юлисис С. Грант, който е избран

за президент.

По време на неговото управление Айзенхауер подкрепя Закона за федералната помощ за изграждане на магистрали от 1956 г., който създава междущатските магистрали. Това е най-голямата обществена програма в историята на страната, която изгражда 41 000 мили магистрали.

Айзенхауер запазва своята популярност през своите два президентски мандата, като е избран дори с още по-голяма преднина от предишния си мандат. Ген. Айзенхауер увеличава средния семеен доход с 20%.

Както виждаме пред о.р. ген. Бойко Борисов има много добри международни и български примери, когато генералите са служели като политици на своите нации и са ги водили към стабилност и възход. Да му пожелаем да помни и прилага техният пример в бъдещето управление на България.

Лука Балкански

www.podlupa.bg