Най-трудното за Бойко Борисов предстои
Успехът трябва да се управлява (Алън Грийнспан). ГЕРБ вече навлезе в лабиринта от процедури за инсталирането си във властта. Голямата опасност за герберите е очевидна – да не позволят рутината да погуби енергията, получена от доверието на избирателите.
ГЕРБ се нуждае от устойчива политическа подкрепа. През целия мандат. В началото тя ще бъде получена, дори ако герберите не предложат най-ефикасната формула за съставяне на кабинет. Но с първите тежки удари на Кризата доверието ще се стопява, а подкрепата ще намалява.
Тогава ще настъпи часът на истината. И ще се разбере дали лидерската заявка на Бойко Борисов има солиден потенциал. Както и дали екипът от икономисти на Борисов ще се справи с предизвикателствата. Премиерът ще има нужда от „интелектуален танк” като Лари Съмърс (Засега само Росен Плевнелиев се вписва в подобен профил).
Изказванията от парламентарната трибуна едва ли са добра основа за изграждането на работещ консенсус по националните приоритети на страната. Въпреки че осигуряват на пръв поглед поле за маневриране на Генерала. Леденото спокойствие на Ахмед Доган бе впечатляващо – той за пореден път ще ИГРАЕ ЗА ВРЕМЕ.
А Часовникът вече цъка за Бойко Борисов. Той едва ли смята, че ще се къпе безкрайно в народната любов. Генерала няма да може да последва Уорън Бъфет в неговите „практики” – „Любимият ми период на притежание е завинаги.”.
Доверието на Суверена е като капризна лятна красавица – в края на сезона обикновено отлита. Властта е временно поемане на отговорност – това е закон. За разлика от Доган, на Борисов ще му се наложи да ИГРАЕ ВЪВ ВРЕМЕТО. Тези условни „пароли” са наистина симетрични.
Борисов ще вкара всички ресурси. Това е сигурно. И ще ги управлява агресивно. Но и предпазливо – тази част от характера му познават малцина. За останалите е достатъчно да си припомнят как е оцелявал при „кризи”. Борисов ще въвре в очите на магистратите класиката на Чезаре Бекария „Престъпления и наказания” – може да са сигурни: има кой да го посъветва.
Генерала ще задейства машината на полицията и службите. Ще се опита да балансира между приемствеността и промяната в този чувствителен сектор. Метла ще има за „незаменимите”…
И тутакси ще бъде атакуван за преиграване с „показни акции”. Лошо ще стане, ако настане паника. Ако се срути банковата система. А в момента тя е крехка. Банките-майки дръпнаха ресурс. Ще се заговори за необходимост от споразумение с МВФ. Ще се появят спекулации и за Борда. Генералната промяна ще бъде нападана по пълна програма.
Борисов ще бъде обвиняван, че заиграва с народа, а всъщност търпи „олигарсите”. Укорите за избирателно отношение към представителите на едрия капитал ще се сипят от всички страни. Медийният комфорт за Борисов вероятно ще надмине времевите рамки на прословутите „сто дни”. Синдикатите са услужливи. Немалко синдикалисти едва ли могат да минат за неподкупни. И все пак – икономиката е инерционна система. Низходящият тренд ще завлича надолу Доверието. Този инструмент е основен за управлението. И само временно може да бъде компенсиран от личния рейтинг на Борисов, който в началото ще стигне небесата. Услужливостта на социолозите е неизтребима. Коварна и гнусна.
И тогава може да дойде времето на икономическата Гилотина – завихрянето на финансови и икономически бедствия. Все същата прочута „турбулентност”. И в този Час ще се разбере дали инвестирането на „кредита на доверие” ще постигне максималната рисково претеглена норма на възвръщаемост. Но едва ли Генерала трябва да клечи край поредния „икономически кръжец”, изживяващ се като посветена общност на Делфийския оракул (Апропо – Борисов скоро ще бъде зарадван с медиен картеч за „изненадващия” ренесанс в отношенията му с Цветелина Бориславова: от същите кръгове, които сееха интриги за „охладняването” им).
Борисов само трябва да помни, че прословутите думи на Чърчил за обещаните „кръв, пот и сълзи” са повече ефектна метафора, отколкото ефикасна управленска обяснителност. Войната е по-популярна в първите 30 дни от сраженията, отколкото по-късно. Затова радикалните реформи трябва да се извършат при максимално високо ниво на доверие – в началото. Банално – но ефективно. Неспазването на това правило е гаранция за неуспех – последните двадесет години са доказали това. По тази причина по-ценни са други думи на Чърчил – „Колкото по-назад поглеждаш, толкова по-далеч в бъдещето ще прозреш”. Кофти ще бъде, ако Борисов се опита да внушава, че „светът започва от него”.
Когато върху Борисов се стовари Статистиката, тогава Генерала няма как да избяга от „съвместното разпределение на случайните променливи”. Даже и да надмине доказаните виртуози в пиара – отворковците от ФБР по времето на Хувър. Хората ще искат резултати – подобряване на благосъстоянието им. А всъщност чудо ще е, ако то не се върне до нивата от 2001 г.
Икономическите вундеркинди на Борисов ще трябва да надминат „детето-чудо” от екипа на Клинтън – Лари Съмърс. Ще предложат ли те убедителна управленска програма, която да компенсира катастрофално намалелите чуждестранни инвестиции, да работи ефикасно при финансов дефицит, да се съчетават социалните вектори на инвестиционната политика с необходимостта от печалба.
Борисов ще трябва да положи систематични усилия, за да се пребори с „енергийното лоби” на Москва у нас. То ще му приложи различни хватки – от атаки в контролирани медии до любвеобилно заграждане на фигури от обкръжението му, преценени като податливи на „сугестиране”. Това лоби ще пласира и обходни маневри – ще обвърже интервенциите на Борисов по тази тема със застрашаване на националната сигурност. Генерала може да контраатакува с „енергийната ни неефективност”, проваляща ни в условията на глобални конкурентни пазари.
Така бавно и полека за някои, бързо и остро за чувствителен и раним политик като Борисов, ще стане ясно, че баражни пиар-мероприятия като ефектни акции на полицията и службите само временно ще поддържат поне видимост за владеене на положението. Истината е в инерционната система – икономиката. Само икономическата мощ на страната „под скиптъра на Генерала”, пардон, може да дефинира устойчив властови статус.
Само времето ще покаже дали Борисов ще се (д)окаже на висотата на свръхочакванията, които генерира.
Фанфарите са неуместни.
Любомир Живков