Избираш Борисов, получаваш не Костов, а Яне и … трактор

Още при форсирането на „Ред, законност и справедливост” afera.bg написа, че нищо случайно няма в този пищен и фамозен проект. И който приема Яне с насмешка и хахо-хихи, рискува да се препъне в нечий трактор.

Бавно и полека следизборния пъзел се намества, въпреки изненадата от голямата разлика от преимуществени проценти за ГЕРБ. Добрите играчи обаче затова са добри, защото умеят в движение да завихрят положението в своя полза.

Избираш Борисов, получаваш Костов!, нахакано тръбеше прословутата реклама, диктувана от пиарите на Станишев.

На теория си беше точно така, но не съвсем, както обикновено се получава по нашите ширини. До вчера червените можеха злорадо да хихикат – рекнахме ли ви го – получихте си Костов в комлект с Бойко. И щяха да бъдат прави, ако не бяха сбъркали с изчислението на Командира – че той никога не дава даром. Още повече подкрепа „в името на държавните интереси по време на криза”. И понеже винаги осребрява и консумира властта, този път Костов се удари в още по-свикналия на умножение Бойко. И бе отсвирен от властовата софра.

Меморандуми, щуронандуми – това е просто шменти – капели и оправдание Командира да бъде залъган с някакво „експертно ниво”. Костов обаче не се върза и рече, че подобен меморандум не може да гарантира политическа стабилност дълготрайно за едно бъдещо управление. Очевидно Костов скърца със зъби. Мартинчо подскача с краченца около него. „Ние можем да подкрепим съставянето на правителство, излъчено от ГЕРБ, това не е проблем, ние ще го направим. Проблемът е дали спечелилата изборите партия ще може да управлява трайно и с тази воля, която е необходима за България.", суфлира и любимката на Командира – Екатерина Михайлова.

Костовата команда остана изиграна. Но дали еднолично от Бойко, или най-вече от онези, които дърпат конците отзад?

И които оставят умишлено Бойко да затвърждава и опиянява нарочно с легендата, че само той решава и на него никой не може да му влияе. Соня Колтуклиева от сайта www.bulgaria-news.bg твърди, че след едно предаване, в което Костов нарича Яне Янев „пощенска кутия”, тя разговаряла с лидера на РЗС, който и казал дословно: „Това няма да му се размине току така". Соня обаче е пропуснала да каже, че на барикада Яне не е сам. И други му зареждат амунициите. Яне с фанфари обяви, че дава пълна и на пръв поглед безвъзмездна подкрепа на правителството на Бойко Борисов. Това прави 10 депутата в плюс на Бойко. И в минус от егото и финансовите апетити на Костов.

Изсипването на такъв крупен и мощен ресурс в „проекта” РЗС и Яне не бе само наливане на мускули. РЗС на всяка цена трябваше да влезе в парламента. Защото РЗС трябваше за коалиция. При тогавашните изчисления за победа „с малко”. Яне нито веднъж не каза и половин дума срещу Бойко Борисов. В купищата му корупционни сигнали никога не се намираше нито един за кмета на София или за партийци от ГЕРБ. Яне бе петата колона на ГЕРБ. Както казват мутрите – с кофтия.

Не Бойко, а Яне пое жребия да атакува сатрапски ДПС за да умекоти евентуалните диалози на Бойко с Доган при друг резултат от изборите. Яне бе наложеният Матросов на амбразурата. Смел, храбър, остър, естествен до наивност, човекът, тласкан напред с две задачи – да измъкне колкото се може повече гласове срещу ДПС и да влезе в парламента на всяка цена за да балансира играта на котка и мишка след това.

Днес Яне и режисьорите му всъщност направиха едно добро на държавата – изтласкаха Костов от мераците му да се набута пак в изпълнителната власт.

За което – нашия мил комплимент. Другият смел гидия – Волен Сидеров, също с тон на благ мисионер подкрепя правителството на Бойко Борисов. И той не ще постове на всяка цена. Волен също има преплетка с „духовните учители”, стоящи зад гърба на Яне. В нощта на евровота Волен, пламнал като панджар и свил устни като ревнива изоставена съпруга, нападна остро Яне и РЗС, наричайки партията му „партия на Алексей Петров”. От тази дата насам да сте чули Волен Сидеров да обели и сричка за Алексей Петров, камо ли за „партията му РЗС”? Къде изчезна храбростта на Волен и волнодумието му? Да не би пък и той да си има така приказката с Алексей, както и Яне, и двамата да се ревнуват един друг?

Волен играе по същата писта на Яне в момента, което е плюс за Бойко и правителството му. Поне на този етап. И съответен минус за Командира и златната му компания.

Така Командира се сблъска не с някакви си Янета и Воленовци, а с онези, които стоят зад тях и са далеч по-хитри и повратливи противници. И най-важното – изобщо не са врагове с Бойко Борисов. Даже напротив – връткаха схемата далеч преди изборите и под носа на Станишев.

Така сините абсолютно излишно плачат на чуждото гробище на ГЕРБ, внушавайки, че без тях правителството ще пропадне и държавата отива на кино.

Възможно е и това да се случи. Но днес вече нищо не зависи от Командира.

Още докато Станишевите пиари съчиниха рекламата „Избираш Борисов, получаваш Костов”, едни тайни мъже, вече работеха по схемата – … получаваш Яне и Волен.

Със същата врътка утре те могат да подложат и кабинета на Бойко, но за това е още рано. Тогава може и да им потрябва пак Костов. Сега е наред играта на „стражари и апаши”, която започва още от 21 юли, когато ще бъде обявено новото правителство.

Тогава ще гледаме екшън след екшън. С качулки. Без качулки. С Алексей Петров. Без Алексей Петров. С Роман Василев. Без Борис Велчев. С Бареков и още няколко медии за разкош.

Впрочем, като казах Алексей Петров – преди да бъде врътнат, Костов трябваше да си припомни упражнението на Трактора с кръга на Драшков. Нищо, че Драшков беше авер и на Бойко.

Днес всички са се вторачили в новия бизнес кръг „Капитал”. Истинският журналист трябва в подобен случай да се попита – защо някой ми натрапва непрекъснато този кръг. Да не би това да е отклоняване на вниманието от истинските приятелски кръгове, които остават в сянката?

Впрочем много от тях вече удрят „гив ми файв”.

Стари лица. Ужасно познати ъндърграунд лица. И още по-важни персони. Тугедър.

Веселина Томова