Аз „видях“ как първият земен човек стъпи на Луната и то…с левия крак
Днешното успешно изстрелване на космическата совалка "Индевър" ме връща към едно от най-ярките ми преживявания – как преди 40 години, първият земен жител – американецът Нийл Армстронг – стъпи на Луната. Нека не прозвучи самохвално, но смея да мисля, че съм първата в България, видяла как тази човешка мечта стана реалност.
Бях стажант-репортер в Българската телевизия и след дежурство в новините, останах да помагам /пък и от любопитство/ на техническия екип в тогавашния Телерекординг – единствената апаратна, в която записвахме по-интересното от Интервизия и Евровизия. Отначало се чуваха фрагменти от разговорите на Центъра в Хюстън с астронавтите, от които ставаше ясно, че по време на полета се налага да се премине на ръчен режим много по-рано, поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем, от Хюстън съветваха астронавтите да продължат мисията и Армстронг и Едуин Олдрин успяха да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери около 180 метра, откъм близката страна на Луната. В 20 часа, 17 минути и 42 секунди на 20 юли 1969 г. Лунният модул /излетял на днешния ден – 16 юли/, се прилуни в Морето на спокойствието и Нийл Армстронг докладва: "Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна". Точно това, почти не се виждаше, защото поради много слабото лунно притегляне, вдигналите се облаци от лунен прах не позволяваха на астронавтите да излязат и трябваше да изчакат.
Към полунощ при нас дойде зам. главният редактор Димитър Джаров, който ни каза, да имаме готовност да запишем появата на съветски спътник на Луната, от който ще се покаже робот и изпреварващо ще събира проби, преди слизането на американците. След 20-ина минути обаче, шефът ни каза, че съветският спътник се е разбил.
Зачакахме дълго, после се прокраднаха догадки, че астронавтите са видели нещо, за което е трябвало да се помисли, каква да бъде реакцията, но това бяха части от думите на десетките коментатори, които се прокрадваха в ефир частично. На екрана се виждаше лунният модул, в който бяха двамата космонавти и към 2 часа и 56 минути вратичката се отвори, по стълбичката на модула слезе Армстронг, който тръгна с десния, но стъпи с левия крак на Луната, с думите: "Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството".
И тук бе най-голямото ми изумление – от камерата, която астронавтът носеше на гърдите си, се виждаше лунната повърхност, която беше ужасна – все едно върху прашен селски път е валял дъжд, а после слънцето е спекло калта – грозна и неприветлива почва. Успях само да си помисля :"Господи, това ли е Луната, възпята от хиляди поети с нежни и романтични имена?".
Армстронг започна да събира камъни и части от лунната почва. След 15-ина минути, окуражен от спокойната "разходка" на Армстронг, слезе и вторият космонавт Едуин "Бъз" Олдрин /също с камера на гърдите/, който вървеше много смело и енергично, но поради слабата гравитация, двамата приличаха на две кенгура, подскачайки силно нагоре. Астронавтите побиха в лунно кратерче знаме, от едната му страна с националния флаг на САЩ, от другата с малък формат на знамената на страните-членки на ООН. Пак поради слабото лунно притегляне, знамето стърчеше хоризонтално, а не се огъна, както би станало тук на Земята.
Двамата герои проведоха директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност, монтираха научни уреди — сеизмометър и лазерен отражател за определяне на точното разстояние до Земята, събраха образци от лунния грунд, общо 21,55 кг за изследване. Оставена бе паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир, от името на цялото Човечество“ и с подписи на Армстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън.
Олдрин престоя на лунната повърхност 1 час и 30 минути, след което се прибра в Лунния модул, а Армстронг остана общо 2 часа и 10 минути. След това бе съобщено, че двамата астронавти вечерят и лягат да почиват и че Олдрин спи на пода на "Ийгъл", а Армстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.
Това бе преживяното от екрана в тази безсънна нощ. Въодушевени от видяното, ние предложихме разширен репортаж за "По света и у нас", но ентусиазмът ни бе порязан с разрешение от 1 минута и 30 секунди за цялото събитие, както и с поисканото ми писмено обяснение, като не съм била дежурна, защо съм останала да гледам цяла нощ
Ина Бояджиева