Бърка ли Бойко, че става премиер ?!
В дългата следизборна нощ на 6 юли Бойко Борисов няколко пъти повтори, че нямал намерение да става премиер, но убедитгелната победа на ГЕРБ го накарала да преосмисли решението си. Всъщност, за първи път премиер го нарече Цветан Цветанов и май досега, не съм чувала Бойко сам да се титулова като бъдещ министър-председател. Той май още се изживява като софийски кмет и много държи да бъде запомнен като най-активния и ефективен столичен градоначалник. Защото тезата му е – хората видяха как се справихме в София и ни повярваха, че ще се справим и в държавата.
За мен това е спорна теза. Живея в София, на пъпа на града, и съм отвратена от боклука, изпотрошените плочки, задръстванията… Но това е дълъг спор – направи ли кметът Борисов достатъчно за града през двата си половин мандата или не можеше да направи повече за град, занемарен и ограбван от години?!
След 17 юни 2001 година
Симеон Втори също не беше много ентусиазиран да става министър-председател.
През онова „лято на новите илюзии", „новият морал в политиката", „новите лица в политиката" България влезе в любопитните хроники на световните медии – бивш Цар ще става премиер. Историята някак се повтаря. През това „лято на промяната", на „новите надежди", на „край с корупцията и далаверите" – отново страната ни е в същите рубрики – бивш бодигард става премиер.
Да пишат каквото си искат. Ние сме нова демокрация. Ние сме страна с прекъснат нормален исторически вървеж на Девети септември. И Демокрацията ни тръгна накриво – с мутри и мутрески, милиционери-банкери и югоембарго, „честни частници", забогатели преко ночи, както биха казали съседите ни сърбите. Те, вечните ни съперници на Балканите, внасяха от нас гориво по време на кризата, а пък ни отвръщаха неблагодарно с износ на „криминалци". Май ще ни вкарат отново в забавните хроники, ако извикат българския премиер в Белград през октомври на разпит като свидетел по криминално дело.
През лятото на 2001 година бях във великолепната централа на „Коч холдинг" – цяло селище, с къщи, подобни на тези в „Арбанаси". Шефовете на най-богатата и силна турска компания се бяха срещали в София, покрай откриването на супермаркета „Рамстор", със столичния кмет Стефан Софиянски. Беше им казал, че ако Царят спечели изборите, той, Стефан Софиянски, ще стане министър-председател. Царят беше намекнал нещо подобно и на моя приятел Венцислав Димитров. След парламентарния вот се носеха във въздуха още имена, включително и на най-авторитетно и приятно изглеждащия тогава от т.н. царски юпита – Милен Велчев, креатура на царския сподвижник Спас Русев. Приближените на двореца „Врана" смятаха, че Царят ще си остане неформален лидер, Старейшина, Надзорник на НДСВ, едва ли не. Само че Царят прозря, че ако остави „младите лъвчета" и „новоизлюпените тигрици" извън властови контрол, те ще разпердушинят и НДСВ, и държавата, и него дори.
Не че царските питомци не обрулиха държавата! Макар той да беше премиер и да имаше възможност да ги следи и да ги озаптява. Не пожела. Не можеше. Те се защитаваха така: че как Царят ще ни направи забележка за това или онова, нали ще го контрираме с царските имоти. И си позволяваха с намеци и „дебелеци" да напомнят, че никой не е кристално чист. Самите му царедворци пред мен са подмятали, че Царят е свързан със сделката за продажбата на „Булгартабак" (с една от многото пропаднали сделки), с продажбата на БТК, със сделката на Милен Велчев и Красимир Катев с облигациите по външния дълг на България. Не знам дали е имало грам истина или просто им е отървало да твърдят, че всичко това се прави с благословията на Царя-премиер.
Ако новата власт бръкне по-дълбоко в схемите на последните 8 години – какви ли змии и гущери ще изпълзят?!
Опонентите на премиера Станишев, подложен на кръстосания огън на своите, също развяват прокъсаното знаме на корупцията – че как така около него крали и влачили, а той за нищо не носи вина?! И го казват такива като Татяна Дончева, близка приятелка и сподвижница на Румен Овчаров, който я издигна за кандидат-кмет на София срещу Бойко Борисов? Има ли някой информиран човек в тази държава, който да не е наясно с главната роля на Румен Петков и Румен Овчаров, „червените барони", за отдавна започналия срив на общественото доверие към БСП?!
И ГЕРБ ще се сдобие със своите Мистър 10%, Мисис 20%, МаджоВикаРумен, Р.Овч., „нововремци", яхтени компании, светлосини олигарси … И обръчи от фирми, да не дава Господ.
Как иначе?! В България властта се приема като начин за обогатяване. И никоя власт досега не е доказала обратното.
От двайсетина години, с известно прекъсване, съм била политически репортер или политически пиар. Виждала съм как пред очите ми за 24 часа се променят нормални и порядъчни хора.
Властта е мрачна сила, Дявол и Демон. Малцина остават непоразени от нея.
Най-напред „добре облечени бизнесмени" финансират предизборната им кампания, после са спонсори на благотворителни или каквито и да било други пиарски събития, сетне невинно пият по едно кафе срещу Парламента, във „Flanagan’s" и „La Campania", после небрежно пътуват заедно до чужбина … докато редовно депутатите започнат да се обаждат по джиесема на министри, шефове на агенции и заместник-министри с невинното: "хайде, приеми този господин/госпожа, наш човек е, помагаше за кампанията…" Така се започва, а всички сме свидетели докъде се достига.
Така ще стане и с ГЕРБ. Неизбежно е.
Та дори Бойко да ги прекарва през детектор на лъжата и да взимат серум на истината.
В началото ще са респектирани от строгостта на Генерала, изградил предизборните си кампании досега върху борбата срещу лошите и крадливите. Ще се страхуват от него. Ще сънуват кошмари. Но ще се събудят една сутринта и ще си кажат: "А, бе, 4 години няма как да ни пипнат, в парламента сме. Това е положението."
Не ми е по душа да редя такива сценарии. Природата ми е лъчезарна. Но не виждам как ще се промени традицията, нрава на т.н. политическа класа в България.
И ето сега дилемата. Ако Бойко е премиер – ще има властта и механизмите (той най-добре разбира силата на специалните служби в сравнение с всичките си предшественици и много повече от любителя Иван Костов) да следи герберските първенци и да ги излавя овреме. Този, който публично изгърми, Генералът ще го принесе ритуално в жертва и ще сътвори цял спектакъл на отмъщението. Тарикатите и по-рафинираните ще избегнат, обаче, гневът Божи. С времето ще се натрупват такива скандали и няма как Бойко да остане незасегнат от тях. Защото той ще седи на „Дондуков" 2 и ще подписва… Министрите му ще седят в кабинетите си и ще подписват…
Всеки подпис може да бъде обвинение и примка. Онези, другите, ще се прикриват зад тези подписи.
Какво се случи с горкия Жан Виденов? След близо 3 години начело на държавата, той се прибра в панелния си апартамент в Пловдив и не успя да си вдигне дори едно хотелче, да си купи малък ВЕЦ, да си спретне някакво бизнесче. Разчита на неколцина от обкръжението си, които не спяха и пачки брояха, под неговата сянка, да му дадат тук-там някоя работа, за да си издържа семейството.
Това няма да се случи с Бойко Борисов, разбира се. Той е далеч от тази мелодрама.
Но юнашката му фланелка няма дълго да остане неопръскана от алчното забързано сърбане на неговите хора, седнали на държавната трапеза. Мазните капки от тлъстите манджи няма как да не го опръскат.
Още не е съставен кабинетът, а вече пропълзяха червеите на съмнението: групировки пробутват свои хора,
корпоративни лобита се домогват до властта, амбициозни бащи натикват дъщерите си, партийни функционери търсят отплата за предизборните си усилия… Страшно е.
Щеше ли Бойко да остане по-незасегнат, чист и неопетнен, ако стоеше отстрани и обуздаваше немирната челяд?! Ако Кристалина Георгиева, Цветан Цветанов или някой друг беше сложил за премиер, да носят бремето на подписите и оперативните решения?
Той си знае. Всеки си плаща цената за своя избор.
Лошото е, че в България историята показва, че никой не се учи от историята.
Народно творчество. Питали радио Ереван каква е най-подходящата служба за Бойко Борисов. Радиото отговорило:"Папа Римски. Защото шефът му е разпнат на кръст и не може да му се бърка в работата.”
Соня Колтуклиева