Скандална афера с присъда на хирург

В Окръжна следствена служба гр. Кюстендил бе водено следствено дело № 191/2001г. по описа на същата служба. Въз основа на това следствено дело се образуваха и водиха последователно НОХД №509/2003г. по описа на Кюстендилски окръжен съд и ВНОХД № 1233/2005г. по описа на Софийски Апелативен съд, с което делото бе върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В резултат на връщането бе образувано НОХД № 47/2006г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, а в последствие – ВНОХД № 1380/2006г. по описа на Софийски Апелативен съд . Към настоящия момент по случая има влязъл в сила Съдебен акт .

Окончателната ми присъда ми гласи /перефразирам/, че като хирург на РАЗПОЛОЖЕНИЕ съм виновен за смъртта на пациент, опериран от мен по повод остър апендицит на 7.03.2000г., защото с поведението си съм допринесъл за забавянето на операцията му от 13.00 часа до 17.00 часа в този ден, а забавянето на тази операция е причинило смъртта му, състояла се тридесет и два дни по-късно и след предшестващо седемнадесетдневно лечение във Военномедицинска академия.

Операцията започна в 21.45 часа и Софийски Апелативен съд прие други лица виновни за това закъснение, но осъди единствено мен.

Корупцията по време на делото вървеше в две посоки:

1. Вещите лица укриват в съдебномедицинските експертизи по делото наличието на остър хеморагично-некротичен панкреатит при пациента, доказан с аутопсията му. Това заболяване може би е недиагностицирано във Военно-медецинска академия, или по-скоро е укрито като диагноза от тях, защото не са провели необходимото лечение – оперативен дренаж на бурса оменталис. Медицинската наука сочи, че в този случай смъртността е 100%. Вещо лице по делото, изготвило двойната съдебно-медицинска експертиза, е д-р Гатев – съдебен медик на Военномедицинска академия, чийто отвод прокуратурата не е поискала. При изготвянето на петорната съдебно-медицинска експертиза / 2001 г./ и допълнението към нея / 2003 г./ експертите съобщават противоречиви данни, което даде възможност съдът да успее да постанови причинно-следствена връзка между забавянето на операцията и последващата смърт.

2. Прокуратурата ме обвини в качеството ми на хирург, за забавянето на операцията.

Когато разбра че не съм дежурен лекар, който е длъжен да е на работа в болницата след 13.30 часа, където се извършва лечението на пациента, а лекар на разположение, трябваше да защити по всякакъв начин обвинителният си акт,

защото „Законът за отговорността на държавата и общините за вреди” плашеше много съдебната ни система, обвинила невинен човек. При първото разглеждане на делото получих оправдателна присъда, но по формални причини делото бе върнато за преразглеждане. Съдебните състави при второто разглеждане изпълниха задачата си – да защитят незаконния обвинителен акт на всяка цена и чрез присъда да го озаконят.

Ще се опитам да систематизирам най-грубите нарушения на закони и логика, извършени от съдебната ни система:

1. Още при досъдебното разследване на територията на Военна болница, където е настъпила смъртта на пациента, са подправени вероятно представените от тях първични медицински документи, тъй като на първа страница от история на заболяването на пациента са залепени окончателни диагнози, изписани на пишеща машина или компютър, което е необичайно за история на заболяването, защото в този документ обикновено попълването става собственоръчно от лекуващия лекар. На тази мисъл ме навежда факта, че в тези диагнози липсва острия хеморагично-некротичен панкреатит, който е доказан с аутопсията на пациента. Това е диагноза, която се доказва със специфично само за това заболяване изследване, наречено серумна амилаза. Това изследване е извършвано ежедневно за този пациент след приемането му във Военна болница и стойностите му категорично доказват наличие на остър панкреатит.

Няма лекар, който може да пропусне това заболяване при тези стойности на серумната амилаза, така че липсата на диагнозата остър панкреатит като работна диагноза при лечението на пациента се дължи по-скоро на укриването му от лечебното заведение,

където е починал пациента.

Допускането на това укриване следва да се вмени на следователя, осигурил копие на първичната медицинска документация на ВМА, защото законодателството ни не допуска обвиняемите в този процес.

2. При предоставенето на първичната медицинска документация от Военна болница не е приложен документ, съдържащт проведеното медикаментозно лечение при пациента. Смятам този факт също за умишлен, защото терапията на острия панкреатит е специфична за него и веднага би насочила към това заболяване всеки, работещ с документите. Следователят отново е допуснал приложените документи да не са в пълен обем.

3. Обвинителният акт насочен срещу мен е противозаконен, защото ме обвинява в качеството ми на хирург, а не в качеството ми на служебно лице, работещо и в лечебното заведение, където се извършваше лечението на пациента.

Ако такъв обвинителен акт е възможен според законодателството ни – всеки луд, който иска да го оперирам на улицата – следва да може да ме осъди.

4. Съдът преформулира обвинението, като първо ме оправда, а после ме осъди в качеството ми на хирург на разположение, което доведе до следния абсурд – във време, когато не съм на работа за лечебното заведение, където се лекуваше пациента, и не съм имал такова задължение, според трудовото ми споразумение и видно от приложените по делото документи / график за работа и тетрадка за извънреден труд, от които е видно,че съм работил за болницата до 13.30 и след това от 16.30 часа/, съдът ми вмени вина.

5. Възможността тази присъда да стане факт се осигури от наблюдаващия прокурор по делото, който при първото му разглеждане научи, че отговорен според организацията на здравеопазването може да бъде само дежурният лекар, видно от показанията в съдебназала на експерт от Министерството на здравеопазването, който съобщи:

„ В случая организацията на работата след 13.30 часа е изцяло в прерогатив на ДЕЖУРНИЯ лекар и би следвало да организира своевременно извършването на изследвания, на медицински консултации и за оперативно лечение”/стр. 2 от протокола, показания на Енчев, ред 10 отдолу/, както и : „ От гледна точка на регламента отговорността изцяло е на ДЕЖУРНИЯ лекар по организацията на работата, той би могъл да извика и друг лекар, ако дежурния на разположение не го намери или е възпрепятстван…”/ стр. 3 на протокола, ред 6 отгоре/, както и : „ Задължението да събере екип е на ДЕЖУРНИЯ лекар, това е записано ясно в Устройствения правилник на болницата и това е логичното..”/ стр. 3 на протокола, ред 11 отгоре/ и т.н.

6. Вместо да повдигне ново обвинение при връщането за разглеждане на делото по формални причини, както го задължава чл. 287 от НПК,

прокурорът си замълча и реализира престъпление по чл. 288 от НК,

според мен.

7. Използвайки незнанието или нежеланието им да знаят регламентите в областта на организацията на здравеопазването на съдебните състави от второто разглеждане на делото, прокурор Байрактарски ги убеди, че такива липсват. Последва отхвърляне на всички поискани от мен експертизи в тази посока, което ограничи и по-скоро направи

невъзможна защитата ми.

8. При повторното разглеждане на делото прокурор Байрактарски убеди или съдът се остави да бъде убеден, че ръководството, а не ръководителят на лечебното заведение носи отговорност, което е видно от двете ми осъдителни присъди, където съотговорностсе признава на ръководството на болницата.

В петорната специализирана експертиза от 25.05.2005 г. по първото дело, завършило с оправдателна присъда за мен, експерти на Министерство на здравеопазването в експертизите си бяха съобщили, а прокурорът знаеше, че: „В Наредба № 29 от 23.11.1999 г. е указано, че РЪКОВОДИТЕЛЯТ на болницата организира диагностичната и

лечебната дейности в съответствие с добрите стандарти на медицинската наука и практика и ОТГОВАРЯ за тяхната своевременност,достатъчност и качество” Цитираното се явява чл. 20 на посочената Наредба на Министерство на здравеопазването, във връзка с чл. 19 ал.1 от нея.

Тъй като съдът има имунитет при произнасяне на присъдите, не мога да намеря законова възможност да квалифицирам престъпленията му, но прокурорът отново не изпълни чл. 287 от НПК, не обвини ръководителя на лечебното заведение и реализира престъпление по чл. 288 от НК според мен.

9. В мотивите към решението на Кюстендилски Окръжен съд по дело № 47/2006 г. се съдържат явни лъжи, за да може „ръководството” на болницата да бъде обявено за умряло,

и съотговорни за смъртта на пациента да не съществуват/цитирам/: ”Обвиняема, а след това и подсъдима е била д-р Михайлова, но делото е прекратено по отношение на нея поради смъртта й.” / стр. 14, ред 17 отгоре/ Д-р Михайлова е дежурен администратор на 7.03.2000 г. и заместник директор на лечебното заведение към този ден. Тя изобщо не е ръководител на лечебното заведение, срещу когото нормативната уредба в здравеопазването изисква да се повдигне обвинение. Тя не може да се яви еднолично и „ръководство” на лечебното заведение, чието съучастие в предизвикването на смъртта признават и двете осъдителни присъди. Подмяната на понятието ръководител с понятието ръководство, а отъждествяването на ръководство със заместник директор на лечебното заведение и дежурен администратор, е имало за цел да остави впечатление, че отговорност от ръководството на лечебното заведение е потърсена, но обективни причини са довели до невъзможност това ръководство да отговаря за грешките си. Извън това, съдът е съобщил две лъжи в това изречение:

– Твърдението, че д-р Михайлова е освободена от отговорност поради смъртта й, е лъжа. Прилагам постановлението за освобождаването й от отговорност на наблюдаващия прокурор.

– Лъжа е и твърдението, че тя е била подсъдима по делото, защото е призовавана само като свидетел по това дело до смъртта си.

10. Присъдата ми е на основание чл. 123 ал.1 от НК, който гласи:

„ Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.”

Цитираната разпоредба явно визира само хипотези на причиняване, но не и на съпричиняване на смърт.

За да няма съпричинители и съотговорни за смъртта, Кюстендилски Окръжен съд обяви за умряло ръководството на лечебното заведение.Софийски Апелативен съд пък въобще не се замисли, че има и други съпричинители на смъртта

/ в тяхното решение извън ръководството, което вече бе обявено за умряло, се добави отговорност и на анестезиолог, отложил операцията с цел да се нормализира телесната температура на пациента/. При повторното разглеждане на делото бе изяснено, че срокът на забавяне на операцията е правопропорционален на последващите увреди за пациента и това е станало ясно на Кюстендилски Окръжен съд /мотиви към решението по дело № 47/2006 г., стр. 12, ред 7 отгоре/. Софийски Апелативен съд въобще не е намерил за необходимо да се задълбочи в „тази подробност”, произнасяйки присъдата си и съсипвайки човешка съдба, поради некомпетентност или корупция.

11. Съдебно-медицинските експертизи по делото са с невярно съдържание и това е обект на моя жалба под № 2437/2008 г. към Кюстендилска районна прокуратура и жалба към Върховна Касационна прокуратура с № 8027/2008г. ВКП прехвърли работата по жалбата си към Районна прокуратура гр. Кюстендил.

Жалбата ми в тази посока се състои в следното:

– от аутопсионния протокол на пациента е видно, че при смъртта му е налице остър хеморагично-некротичен панкреатит.

– диагнозите, по които е извършвано лечение на пациента във Военна болница не съдържат заболяването остър панкреатит, което прави вероятно това заболяване да не е лекувано.

– хеморагично-некротичния панкреатит води до 100% смъртност, ако не се лекува правилно и очевидно той е причината за смъртта на този пациент в този случай.

-необсъждането на това заболяване в съдебно-медицинските експертизи по делото е факт и това поставя вещите лица в ролята на извършили престъпление чрез укриване на факти

при изготвяне на СМЕ, чрез което са въвели в заблуждение съда за причината за смъртта на пациента, което е престъпление по чл. 291 от НК.

Резултатът от работата по жалбата ми до този момент е следния:

А/. Извършен е разпит на три от вещите лица, работили по делото, които казват, че поддържат заключенията си от Съдебномедицинските експертизи. Това е прието от Районна прокуратура на гр. Кюстендил като достатъчни доказателства за липса на престъпление

В/. В искането за отмяна на постановлението на Районна прокуратура към Окръжна прокуратура гр. Кюстендил мотивът ми бе, че извършената проверка не е в съответствие с Инструкция № 1/2004 г и специално чл. 28 от нея, указващ че прокуратурата следва да използва независими експерти да се произнесат по случая, защото е очевидно, че и липсва компетентност самостоятелно да оцени доказателствата по жалбата ми. Проверка, състояща се във въпрос към лъжеца дали лъже, и отговор от него, че няма такова нещо – е пародия, а не проверка. Получих отговор от прокурор Байрактарски, наблюдаващ прокурор по делото, чието решение обжалвам, съобщаващ ми, че няма хипотетични специалисти, каквито аз искам, за да оборят девет видни български лекари, изготвили експертизите по делото ми.

С/. На жалбата ми, че прокурор Байрактарски е следвало да си направи самоотвод по нашите закони, Софийска Апелативна прокуратура ми отговори, че проверка извършена от тях установила, че прокурорът не е отговорил предубедено. За случаите, в които прокурорът се явява

заинтересовано лице чл. 47 ал.2 от НПК гласи: „В случаите по ал.1 прокурорът е ДЛЪЖЕН сам да си направи отвод”. Императивният тон на закона не допуска разсъждения по изпълнението му. Ето как спазват прокурорите законите на страната ни.

12. Първата ми осъдителна присъда чрез чл. 78 А от НК ме освободи от наказателна отговорност и ми бе наложено административно наказание. Тълкувателни Решения на ВКС / №200 от 03.04.2002 г. по Н.Д. № 71/2002 г., І Н.О., ВКС и № 445 от 10.07.2003 г. по Н. Д. № 227/2003 г., ІІ Н.О., ВКС/ сочат, че: „ неимуществените вреди, претърпени от пострадалия поначало не са елемент от състава на престъплението и в процедурата по приложението на чл. 78а от НК, претендирането им по принцип е невъзможно. От тези Решения на ВКС научих, че пропуск на съдия докладчик от Софийски Апелативен съд е причина да се приеме и разгледа предявения граждански иск за имуществени вреди в моето дело. Много успокоително за мен, след като защитникът ми или не е познавал законодателството или виждайки, че делото е уговорено, не ми е съобщил тази подробност.

Резултатът е, че гражданските ищци получават пари от мен без да плащат данъци на държавата. И тъй като починалият е полицай – как да не вярваш, че съд, прокуратура и полиция са една обща престъпна група?

Адвокатите, които ползвам за юридическа помощ, ме убеждават, че няма законен механизъм, за да се боря с корупцията в съдебната ни система. Не вярвам в това.

Посочете ми достоен човек от тяхната гилдия, който би ми помогнал.

Очаквам и предложения от Вас как бих могъл да постигна справедливост чрез медиите, след като това е невъзможно да стане чрез правораздавателната ни система.

Христо Спасов

Бележка на редакцията: afera.bg за съжаление не би могла да помогне реално, но продължава да се надява, че в „независимата” ни съдебна система все още има надежда Инспектората на Висшия съдебен съвет и Инспектората на Върховна касационна прокуратура да безпристрастно и безпощадно да упражняват контрол върху прокурори и съдии. Отчайващо е, че в тази посока не сме чули досега да бъдат взети драстични мерки и всички сгазили лука са покрити, но ако човек престане да вярва, е напълно загубен.