Падаш в ръцете на ченгетата – правят те невинен похитител

Напълно невинен, Драгомир С. е изправен пред угрозата да лежи зад решетките за престъпление, което не е извършил.

Как започва всичко

Денят е 6 юни, годината – 2004-та, арена на действието: градинката пред блока, в който живее с любимата Ади и родителите си в столичния квартал “Красна поляна”.

Точно в 10 ч панелката е обградена от тежковъоръжени мъже от спецотряда за борба с тероризма.

“Нахлуха в апартамента, проснаха ме на земята и ми сложиха белезниците. Претърсиха апартамента и след това ме натовариха в джип, с който ме заведоха в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). Оставиха ме там пет часа, без да ми кажат и дума”, потръпва при спомена Драгомир. Без да му казват за какво е арестуван, униформените го натоварили в полицейски джип и го откарали в сградата на Националната следствена служба на булевард “Г. М. Димитров” 42.

“Заведоха ме до стената за разпознаване и наредиха до мен четирима арестанти. Повечето от тях бяха по джапанки – разказва той. – След като огледът приключи, отново ме върнаха в СДВР, а оттам с друг автомобил тръгнахме в неизвестна посока. Разбрах, че ме водят в следствения арест на Плевен едва след като стигнахме пред килиите му.”

Чак на втория ден от заключването разследващите му позволили да звънне на бременната си приятелка, за да й каже къде е.

Обвинението

“На 9 юни 2004 г. ме извикаха в стаята на следователката Гергана Кюркчийска, която ми каза, че съм обвинен заедно с още трима мъже в отвличане на българин с австрийско гражданство и грабеж на джипа му – “Фолксваген Туарег”, извършени в късните часове на 30 май 2004 г. След като научих имената им, се сетих, че двама от тях са били мои клиенти от времето, когато работех в заложна къща в София, докато следвах икономика на отбраната и сигурността в УНСС.

Когато чух в какво ме обвиняват, не повярвах, че това ми се случва наистина. Струваше ми се, че сънувам кошмар, от който всеки момент ще се събудя. До този момент само по филмите бях виждал някой да попадне в такава ситуация”, обяснява Драгомир. Той разбира с удивление, че е привлечен под отговорност, след като на споменатото разпознаване в националното следствие двама полицаи са го посочили като шофьор на задигнатия джип.

“Предисторията на цялата ситуация осъзнавах бавно от хода на досъдебното производство, което се водеше срещу мен. В Кнежа живеят роднините на българин с австрийско гражданство. От време на време въпросният човек си докарвал от Австрия по някой скъп джип, който след това продавал у нас. Негов приятел от Кнежа разбрал, че той има намерение отново да внесе всъдеход, и казал на трима свои авери.

Така те си направили план как да откраднат джипа. И си разпределили ролите”, разказва Драгомир. По думите му в малките часове на 30 май 2004 г. престъпното трио издебнало търговеца и го натъпкало в собствения му “Туарег”.

След това потеглили с бясна скорост към София. Очевидци на грабежа обаче позвънили в полицията. През това време бандитите изхвърлили притежателя на джипа, завързан край шосето, до Червен бряг. Единият от тях продължил с джипа към София, а другите двама се оттеглили с БМВ, вероятно към Кнежа.

През това време спецченгетата заградили входа към столицата, от който се очаквало да влезе джипът. Осеяли пътя с метални шипове и го преградили с няколко патрулки и ТИР. Туарегът обаче успял да пробие блокадата пред смаяните погледи на униформените. Но двама от МВР служителите – Валери Каменов и Боян Банков – казали, че Драгомир е бил зад волана на джипа. По-късно при разпитите си двамата полицаи не могли да си спомнят какъв цвят е изплъзналият им се всъдеход, но упорито твърдели, че водачът е със светли очи. Като Драгомир.

Разследването

“По време на въпросната ситуация бях вкъщи с приятелката ми Ади, която беше бременна в седмия месец. Освен нея и много наши приятели, които същата вечер ме видяха, свидетелстваха в полицията, че сме били заедно. Адвокатът ми поръча разпечатка от клетката на мобилния ми телефон, която показа, че по време на обира съм си бил у дома. Изгледан бе и видеозапис от абитуриентския бал на сестрата на гаджето ми, който бе в деня преди престъплението, за да се види как съм изглеждал по това време и че има несъответствия с описанието на униформените, които са ме посочили като водач на джипа – категоричен е младият мъж. – Поисках чрез защитника ми да бъда подложен на детектор на лъжата. Но следователката Кюркчийска категорично ми отказа. Тогава настоях да ми бъде направена очна ставка с единия от обвиняемите, когото не познавах. Но тя отново не разреши по непонятни за мен причини”, добавя Драгомир.

Месец и половина след ареста на младия мъж е бил задържан още един бандит, а друг е обявен за издирване във връзка със случая. Така броят на обвиняемите набъбнал на шестима. “Това ми се стори доста странно, като се има предвид, че самият потърпевш каза, че е бил нападнат от “трима или четирима”, а неговият баща, който е станал свидетел на ситуацията, е посочил, че синът му е бил атакуван от “двама или трима”, чуди се дипломираният специалист по икономика и отбрана на сигурността. Драгомир пуска крива усмивка при спомена за едно от съдебните заседания, на които се е разглеждала мярката му за неотклонение.

“Прокурорът Георги Асенов представи справка, според която в София срещу мен се водела преписка за кражба на кола. Като чу това, съдията не се поколеба да ме остави зад решетките, ядосва се Драгомир. – Адвокатът ми провери случая и се оказа, че във въпросния документ аз фигурирам не като обвиняем, а като потърпевш, тъй като през 2000 г. ми бяха откраднали ладата. А досъдебното производство е било заведено срещу неизвестен извършител. Да не говорим, че до днес не е открит крадецът на колата ми.”

Драгомир е убеден, че това не е единственият абсурд по време на разследването срещу него.

“По делото постъпи полицейска справка от проверените в нощта на грабежа автомобили, чрез която се опитваха да ме представят като спътник на останалите обвинени в тяхната кола. Адвокатът ми поиска служителят Евтимов, изготвил документа, да бъде разпитан пред следствието.

Този път молбата ни бе уважена. В показанията си полицаят Евтимов пише, информацията, че съм се возел в колата на бандитите, му е била подадена от негов колега – Георги Стоилов, който имал достъп до базата данни на полицията. Естествено поискахме разпит и на въпросния Стоилов. След хиляди перипетии този разпит се проведе едва на шестия месец от ареста ми.

В показанията си, дадени на 2 декември 2004 г., Георги Стоилов разказва: “Предполагам, че справката, която съм предоставил на колегата Евтимов, в която съм отразил, че въпросният автомобил се управлява от лицата Иван И., Велизар В., Георги Н. и Драгомир С., го е заблудила и погрешка е записал последния като пътник в спрения автомобил на 30 май 2004 г.”

Разковничето

Драгомир никога не е крил, че познава двама от обвиняемите. Към края на 2003 г. пътувал с тях извън София. Автомобилът им бил спрян за рутинна проверка и след като данните им били записани, катаджиите ги пуснали да си ходят по живо, по здраво. Какво се получило? Въз основа на старата справка Драгомир С. бил дописан и в проверката, направена следващата година. “Явно някой е решил, че може да ме впише като спътник и в нощта, в която те са отивали да вършат грабежа”, убеден е Драгомир.

След 367 дни зад решетките на 9 юни 2005 г. Драгомир е освободен от плевенския арест поради изтичане на едногодишния законов срок, през който може да бъде задържан заради разследването. Докато бил в килията, се родила дъщеричката му, която изобщо не могъл да види.

“Обадих се от родилното отделение в ареста. Но те дори не ми разрешиха да чуя Драгомир по телефона”, потресена е и приятелката Ади.

Процесът

Плевенските съдии насрочили делото година и половина след задържането на Драгомир. Срещу него и останалите четирима подсъдими започнал процес.

След продължили близо две години и половина съдебни заседания прокурорът Георги Асенов предложил споразумения на всички – признават се за виновни и получават наказания, равни на тези, които вече са прекарали в арестантските килии.

Разбитите надежди

“Предложението на обвинителя сигурно е било примамливо за останалите, тъй като те наистина са извършили отвличането и грабежа. Те не само не криеха от мен, че са го направили, но и не проумяваха защо и аз съм на подсъдимата скамейка. Независимо че цялото дело от арестуването ми до ден днешен е много мъчително както за мен, така и за семейството ми, аз не приех споразумението – споделя с горчивина младият мъж. – Питах себе си какво означава да излъжеш, че си извършител на престъпление, което не си извършил, за да се спасиш физически. Как бих се почувствал и с какви очи ще възпитавам детето си, ако потъпча обществените норми и обърна представите си за добро и зло.”

След излизането си на свобода той завършил висшето си образование. Започнал работа в кредитна фирма. И паралелно с това записал магистратура в Софийския университет, която след две години завършил с общ бал от дипломата 5,65.

Кандидатствал за няколко престижни длъжности в Министерството на външните работи и в президентството. Но след като казвал на работодателите си, че срещу него се води дело за грабеж, те учтиво го отпращали.

Развръзката

Тъй като останалите обвинени си признали вината и подписали споразумението с прокуратурата, Драгомир останал сам на подсъдимата скамейка.

“В съдебната зала другите обвиняеми ясно и категорично заявиха, че нямам никакво участие в престъплението, и разказаха как точно са го извършили. Но процесът продължи. Съдебната палата се превърна в цирк”, не крие иронията си икономистът. И продължава: “Независимо от конфликтното поведение на съдията бях щастлив, че истината най-накрая ще излезе наяве. И наивно повярвах, че магистратите ще отсъдят по съвест. Но се оказа точно обратното.”

Присъдата

На 25 юни 2009 г. състав на Плевенския окръжен съд го признал за виновен в това, че в съучастие с другите четирима е извършил отвличане и грабеж. Магистратите нареждат той да прекара в ареста 18 месеца, което е с половин година повече от наказанията на останалите обвинени. Драгомир С. обжалва.

“Това, което се случи с мен, може да се случи на всеки човек, който сега някъде прекарва със семейството си своята лятна отпуска. Асурдите са както в полицията, така и в разследването и накрая завършват в съда”, заключава отличникът от УНСС”.

В. „Труд”