Божества и баданарки

Както си говореше с гостите си, колко всъщност невъзможна партия е БСП и направо си е чудо оцеляването й, изведнъж Мира Баджева (“Отпечатъци”, Би Ти Ви) рече: “Не е ли тази битка по-скоро за лидерския ПОЛ?” Мира бързо се поправи – искала да каже, разбира се, “пост”. Обаче аз вече се бях замислил за естеството на подобни грешки. Да не ходим чак до старите виенски майстори на психоанализата. Неизвестно защо обаче се сетих за една записка на Канети от дневниците му: “Когато стана на 80, той призна пола си.”

Нашите политици – в момента, естествено, не ме интересува пола им, поне в телевизионното си битие, съществуват единствено с дребнави заяждания – те са усърдни като щипалки, достатъчно им е да ухапят противника си, да го извадят за момент от равновесие. Ония, които говорят разумно – Станишев бе един от тях – вече изглеждат досадни. Публиката, цялата зачервена от бодежите на щипалките, също не понася мислещите хора, те са прекален разкош за нея. янетата са на мода. Големите обобщения, съдбоносните прозрения са оставени на сезонните бояджии, ако искате ги наричайте анализатори. Все едно да оставиш кучето си на кварталния джебчия. Нито едно разтърсващо признание не се е чуло през последните години. Царят например се покри в някой килер във Врана, може би чака 6 април 2011 година, за да обясни фиаското си. А може би тия хора изобщо не са били достойни за успеха си. В крайна сметка може би са някаква играчка в изборната бесовщина на населението. Знам думата народ, но ще ме извините, че не я използвам в случая.

Сега населението поиска да си играе на палачи. В САЩ е особена привилегия да присъстваш на нечия екзекуция, но малцина са желаещите. У нас билетите ще свършат по-бързо от тия за концерт на Майкъл Джексън. Другата страст на населението са клюките, сплетните, чуждите sms-и. Хаджийски беше написал едно прозрение за “комшулука”, портичката между два съседски двора – надзърташ, но не помагаш. Непрекъснати пиршества на празнословието. Някой удари камшик на добре познатия ви вече политически пумпал и два дни Бойко трябва да се обяснява, че не е изпращал sms-и на хората му.

Между другото, наскоро той с радост разказваше каква всъщност е била идеята на кампанията му – да предизвиква опонентите си с някое подмятане и да им гледа сеира. Никак не ме изненада с това признание – вече го бях оприличил на Касиус Клей (Мохамед Али от ранните му години. Той беше страхотен боксьор, достатъчно светъл, без да се подлага на избелванията на Майкъл Джексън – обаче след десетина години беше невъзможно да го гледаш, паркинсонът го съсипа, ударите в главата – колкото и хитро да се гмуркаш – не минават даром. Нашите политици също получават доста удари в главите си, но изобщо не им личи, само царят ходи малко на верев. Все пак, трябва да пратя една снимка на стария Касиус на Бойко. Да свърнем към началото на дописката.

Мира може би по-скоро е била отегчена от гостите си – още двама канибали, които правеха поредния сандвич от БСП, стори ми се по едно време, че чух пищенето на партията им. Знаменита партия е това – скоро Бойко ще ги превърне в политически клошари, да се греят край запаления саркофаг на “вожда и учителя си”, ако не са го продали досега – а те продължават да се дърлят помежду си. Бойко има желание да се забавлява, става все по-вероятно да вкара опонентите си – може би пак с помощта на президента – в нови избори. Наблюдавах го внимателно в “Здравей, България”, идеята го е обсебила вече.

В “Нека говорят” на Росен Петров имаше един много остроумен етюд – Б.Б. праща един от хората си да му купи кафе от парламентарния бюфет. Онзи се бави и той праща втори. Сетне трети, четвърти… Накрая в стаята му наднича Доган и казва: Абе, какво ти става, защо пращаш непрекъснато моите хора да ти купуват кафе?” Вие как разбирате тази смешка?

Телевизионното простолюдие е задръстено от дребнавости и страхове. Цачева става шеф на парламента и раята граква: “Не се ли опасявате, че опозицията ще ви прави процедурни клопки?” Тоест с Цецка всичко е наред, обаче опозицията са си едни подлички пекинези, обучени – каквато е породата на тия твари – да захапват ахилесовата пета на Бойко. Захапват и не пускат до смърт. А пък правилният въпрос всъщност е: “Готова ли сте за този пост?”

Задаваш тъпи въпроси, държиш се като камериерка – и накрая съзнанието ти е неспособно да открие и разпознае оригиналното или почтеното в един човек или ситуация. Голямата сензация на седмицата направи Цецка. Тя съобщи, че депутатите на ГЕРБ са подписали “декларации за лоялност”! Но водещият изобщо не я попита какво представлява тази декларация – сякаш му казаха внезапно в слушалката, че “парламентарната шефка е болна от свински грип и да приключва визитата”.

Знам, че в някои парламентарни групи са подписвали записи на заповед, тъй че подходът на ГЕРБ е наистина демократичен, но ако имаха любопитството дори на една личинка, репортерите досега би трябвало да са я изровили фамозната декларация.

Както се очакваше, голямата баданарка бе размахана усърдно в “Тази сутрин” (15.07). “Вашият лидер има интересен подход”, “Вие сте поредният интересен човек”, ох, ах, колко интересно. И докато ахкаш и охкаш, задаваш уникално тъп въпрос…: “Ще вади ли г-жа Цачева списъци, как са гласували депутатите за различните закони?” “Ама, това и сега се прави с електронните табли” – казва дамата и се чуди къде е попаднала.

Ох, ах, и сетне Голямата Баданарка казва нещо нечувано, докато следващите му гости коментират слугинската му статия за Б.Б.: “Майната им на Станишев и Доган!” Майната им? От екрана на една национална телевизия? Какъв храбрец, а! Да не би тайно тия дни Бойко да го е чифтосал с някоя от каракачанските си овчарки? Вие си мислете каквото искате, но за мен това е позорна журналистика. Можете да се утешавате и с мисълта, че всяко население има такава телевизия, каквато търпи.

А Бойко седи в храстите и дебне като бракониер някой да каже нещо срещу него. И веднага се обажда. Започвам да си мисля, че той вече не иска да се хареса на всички, това е невярно, той – все още – иска да се хареса на себе си. Пет пари не дава какво казват за него например Велислава Дърева или проф. Драганов – той знае, че в момента, в който им кресне, те ще променят тона. Така се и случи в същото бояджийско предаване. Велислава, която е достатъчно храбро момиче, започна да извайва образа на един човек, който се самообожествява, според нея. Но в този момент Божеството се обади и Баданарката пак заигра: “Чест му прави на Б.Б., че се включи в нашия разговор.” (Бойко, чифтосай наистина този със старата каракачанка Борко, стига ти е наливал “чест”.)

И образът, който Велислава ни рисуваше, започна да се разпада, сякаш е от желатин, а тя свали гарда: “Аз се опитвам да ви предпазя”, рече, и се сви в себе си. В природата има само един по-устойчив вид от хлебарките, които, нали знаете, единствено ще оцелеят след ядрена катастрофа – това са ласкателите в българските медии, хора като Дърева са обречени. Никой в българската политика пък не може да удържи на нагона на баданарките.

А Бойко по някое време рече: “Точно Лютви Местан ли намерихте да цитирате?” Тоест спусна пътьом една директива – вече знаете кой турчин трябва да цитирате. До този момент Б.Б. изгражда много сполучливо един образ, който е абсолютно приемлив за голяма част от населението. Той може да си позволи да каже, че предпочита на него да му е добре – наистина с тази фраза спекулираха доста дърварски – и съвсем точно да стигне до същността на обикновените хора. Всичко е наред. Засега.

Но ще му припомня една история с участието на Живков – не съм взел позволението на бившия премиер Георги Атанасов, но се надявам, че той няма да има нищо против. Веднъж Живков помолил Атанасов да се отбие в кабинета му. Премиерът заварил там някакъв непознат мъж. Живков бил доста приповдигнат, започнал веднага да му обяснява за чудодейните качества на някакви “зиулити”, за предимствата на хидропонното земеделие, създадено от японците, че трябва да се построи завод, показвал му някаква саксия с камъчета и пр. По някое време спрял, погледнал Атанасов и рекъл: “Абе, Георги, ти май не си много убеден?” Премиерът отвърнал нещо уклончиво и Живков го отпратил съвсем приятелски: “Няма нищо, не е проблем, ще помислим пак.”

След няколко седмици Атанасов научил, че Живков е убедил в тази доста екзотична идея предшественика му на премиерския пост Гриша Филипов, в онзи момент шеф на икономическата комисия на Политбюро. Проектът тръгнал. Така действал всемогъщият диктатор.

По телевизията вече всичко може да бъде откраднато. В същото предаване двама души твърдяха без никакви сериозни доказателства, че до момента от АЕЦ “Белене” са присвоени 1 милиард лева! Лъжата ще тръгне по калните ни пътища, ще свърши някаква работа и по-късно никой няма да си спомня за нея. Преди време телевизионни храбреци, заедно с няколко политически пумпала вдигнаха шум до небето, за далаверите на хасковския кмет. Но когато съдът го оправда преди няколко дни, те си затраяха.

Подобно бракониерство никога не есъществувало в българската журналистика. Мълчанието на путьовците.

Броени дни след като тройната коалиция загуби изборите, в “Репортерите" (Би Ти Ви) излъчиха репортаж за командировъчните разходи на бившето правителство. Храбър е този, който знае кога да покаже храбростта си.

Много са ми забавни обясненията за провала на медийната кампания на БСП. Никой не може да им помогне, когато те сами си казват, че са холдинг от ООД-та и еднолични фирми (Младен Червеняков) пак при Мира. Станишев се опита да оневини чуждестранни си консултанти. Докато една предишна моя дописка пътуваше от дома ми до “Труд”, беше отпаднала думичката “еврейски” за този негов екип. Затова да не я използвам поне днес. Но както казах вече на едно място, чужденци не могат да надзърнат в Бойко – той просто не е влизал никога в бижутериен магазин. Да ви разведря малко от грижите на Станишев. Един руснак влязъл в бижутериен магазин на лондонската “Ню Бонд стрийт”, мотал се известно време и решил да вземе най-скъпото огърлие. Отворил един куфар и започнал да брои парите. Ония рекли: “Сър, очаквахме да платите с кредитна карта или с чекове?” Руснакът отвърнал: “Аз, ако можех да пиша, още щях да съм счетоводител в Одеса!” Бре!

Направих си труда да видя какво сме говорили със Сергей Станишев на 9 юни 2002 година, той гостува в “Гореща линия” веднага след конгреса на БСП, когато бе избран с мнозинство от над 90%. Тогава той сподели, че един от любимите му филми е “Полет над кукувиче гнездо”, а любимата му сцена е тази, в която героят на Джак Никълсън, бунтарят в лудницата, се опитва да премести една гигантска уредба, която е закована при това. Не успява и казва: “Е, аз поне опитах”. С лекота могат да бъдат откраднати и героите – мъртвите и дори живите. В онзи разговор Бойко рече: “Ние жив герой нямаме!” Беше съвсем сигурен, че никой няма да го пита, той за такъв ли се има.

Диана Найденова (новата водеща на “Здравей, България”) обаче щеше да го направи на секундата. Никога досега не съм я слушал в “Челюсти” на Дарик радио, но вчера сутринта показа отлична класа в дебюта си по Нова телевизия – и то тъкмо срещу Бойко. Привидно много кротка, но всъщност извънредно настъпателна и ефикасна, на моменти и ехидна, тя измъкна поне половин дузина истински новини от Бойко. Дори не му позволи да се раздразни и да изиграе номера си – и затова този разговор бе извънредно продуктивен.

Не остави нито един отговор, без да го разчопли с един много точен език. И Бойко, който обикновено казва нещо от рода на “Гледай си работата, чакай до сряда” и пр., само един път отказа конкретен отговор. Диана не би сбъркала “пол” с “пост” – изглежда тя не е раздвоена от различни съображения. Контролираше всяка секунда от разговора и непрекъснато се връщаше за още подробности. Накрая за капак си призна, че е била малко притеснена. Какво ли ще стане, когато се освободи напълно.

На едно място Диана хладно каза на Б.Б.: “Довършете си изречението!” и той се подчини. А аз се сетих за един от законите на К.К.: Когато някой политик се прави, че не е разбрал въпроса ти, му казваш: “Коя точно дума не ви е позната?”

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”