За една торба пари ексшефът на столичиния съд прегази три закона и едно решение на ВСС

Крайно време е еврочиновниците в Брюксел да престанат да се взират в работата на онези магистрати, които се занимават само и единствено с наказателни производства. Да, понякога разследванията и съдебните процеси срещу т. нар. знакови фигури не вървят и заради плащане под масата. В сравнение с парите, които "циркулират" около гражданските, търговските и фирмените дела, обаче тези "разходи" са по-скоро смешни, отколкото притеснителни.
Само ден, след като изразиха всеобщото си задоволство от доклада на Европейската комисия за напредъка на България, членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) бяха сюрпризирани с поредната "блага вест": бившият шеф на Софийския апелативен съд (САС) Евгений Стайков е оглавил състав на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (БТПП), въпреки че два нормативни акта, един правилник и едно решение на ВСС най-категорично забраняват на действащите магистрати да правят подобни… "резки движения".
Хартиената война, заради която Евгений Стайков е на път да образува много сериозни нерви на колегите си във ВСС, бушува от доста време и затова ще обобщим случилото се досега с три-четири изречения.
Преди десет години австрийската компания "Щрабаг" печели проект за рехабилитацията на пътя Видин – Монтана, финансиран с пари на Европейския съюз. През април 2004 г. българското "отроче" на австрийците – "Щрабаг" ЕАД, сключва договор с "Трафик инженеринг" ЕООД за извършването на определено количество строително-монтажни работи. В края на 2008 г. обаче

двете фирми развалят "калимерата" с такава сила,

че на 10 април 2009-а "Трафик инженеринг" ЕООД завежда искова молба в Арбитражния съд срещу "Щрабаг" ЕАД за 8.310 млн. лева. Австрийците, естествено, веднага отвръщат на удара и завеждат насрещен иск срещу "Трафик инженеринг", но за… 21.351 млн. лева.
За да не блокират много пари за арбитражни такси и депозити (за суми над 1 млн. лв. те се изчисляват по формулата 21 255 лв. + 1% за сумата над 1 000 000 лв.), исковете са частично предявени, но и двете страни са твърдо решени да водят битката докрай. Тоест – до 100-процентово удовлетворяване на декларираните претенции.
На 16 юли 2009 г. секретарят на Арбитражния съд изпраща до "Трафик инженеринг" ЕООД и до "Щрабаг" ЕАД писмо, с което ги уведомява, че делото им е насрочено за 22 октомври 2009 г. и "ще се разглежда и решава от следния редовно конституиран състав: председател – Евгений Севдалинов Стайков, и членове – Ружа Денева Иванова и Ивайло Иванов Дерменджиев". Към писмото са приложени и стандартни декларации за безпристрастност, попълнени и подписани собственоръчно от тримата арбитри.
Според процедурата, арбитър Ружа Иванова е избрана от "Трафик инженеринг", арбитър Ивайло Дерменджиев – от "Щрабаг", а двамата се обединяват около идеята, че

по-добър председател на състава от Евгений Стайков няма.

Къде са гледали двамата известни юристи, както и председателят на Арбитражния съд, не е ясно, защото при последната актуализация на Списъка на арбитрите по вътрешни дела, разглеждани от Арбитражния съд при БТПП от 26 септември 2008 г., срещу имената на десетимата магистрати в него са поставени по две звездички (**). Или, както гласи легендата в края на списъка, те временно нямат право да участват в разглеждането на арбитражни дела.
На 23 юли собственикът на "Трафик инженеринг" Михаил Цветанов пише молба до председателя на Арбитражния съд за отвод на Евгений Стайков, в която се казва: "С писмо от 16 юли 2009 г., получено от нас на 20 юли 2009 г., сме уведомени за формирането на арбитражен съд по дело № 142/2009. На основание чл.14 от Закона за международния арбитраж, чл.17 от Правилника на Арбитражния съд при БТПП и чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от Закона за съдебната власт правим искане за отвод на председателя на решаващия орган Евгений Севдалинов Стайков.
Съображенията ни за това искане са следните. На 15 юли 2009 г. Евгений

Стайков е подписал декларация за безпристрастност и независимост на арбитър,

с която е приел да участва в арбитражния състав и да получи възнаграждение за работата си, съгласно съответната тарифа на АС при БТПП. Към тази дата, а и понастоящем г-н Стайков е действащ съдия в Апелативен съд – гр. София. Съгласно чл.7, ал.4 от Устава на Арбитражния съд при БТПП не могат да бъдат арбитри лица, на които с нормативен акт не е разрешено да бъдат такива. В чл.195, ал.1 от ЗСВ са посочени дейности, упражняването на които е недопустимо за съдии, прокурори и следователи. Видно от текста на чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от ЗСВ, участието на г-н Стайков като председател на решаващ орган по ВАД № 142/2009 г. води до противоречие със забраната, предвидена в цитираните хипотези на закона, което представлява безусловно основание за отвод".
За "всеки случай", Михаил Цветанов изпраща

искането за отвода на Евгений Стайков до Цони Цонев – председател на Комисията за борба с корупцията

и професионална етика към ВСС, Ана Караиванова – ръководител на Инспектората към ВСС и Веселин Пенгезов – председател на Софийския апелативен съд.
Подобен ход е лесно обясним, защото освен споменатите в молбата на Цветанов закони и подзаконови нормативни актове, с решението си да оглави състава по арбитражното дело "Трафик инженеринг" ЕООД срещу "Щрабаг" ЕАД, Евгений Стайков нарушава и едно решение на Висшия съдебен съвет. То е прието на 20 май 2009 г. и гласи:
"С оглед изискванията, които произтичат от разпоредбите на чл.18, ал.1, т.3, чл.195, ал.1, т.3, чл.213, чл.217 от Закона за съдебната власт и чл.5 от Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси, Висшият съдебен съвет препоръчва на съдиите, прокурорите и следователи:
а) да преустановят участието си в управителните и контролни органи на сдружения с нестопанска цел, осъществяващи стопанска дейност, с изключение на тези на професионални сдружения на съдии, прокурори и следователи;
б) да преустановят

участието си в Арбитражните съдилища

към Националната юридическа фондация, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата, както и други подобни формирования".
Безспорно Евгений Стайков е висококвалифициран юрист и отличен магистрат. Защо обаче той се е заблудил, че никой няма да се сети за нормативните разпоредби, забраняващи на действащите магистрати да припарват до Арбитражния съд при БТПП? Отговорът на този деликатен въпрос се крие в спомената по-горе формула, по която се изчисляват хонорарите на арбитрите: арбитражни такси и депозити за суми над 1 млн. лв. – 21 255 лв. + 1% за сумата над 1 000 000 лева. Тоест – до окончателното приключване на делото "Трафик инженеринг" срещу "Щрабаг", по сметките на Арбитражния съд ще постъпят общо 307 868 лева. Най-вероятно председателят на състава и двамата "редови" арбитри няма да си разделят по 100 000 лв. на "калпак", защото и за съда трябва да остане някоя и друга "стотачка". Със сигурност обаче хонорарите за подобни дела са такива, че си заслужава човек да се направи на разсеян. И да "прегази" едновременно три закона, един правилник и едно решение на ВСС.
 

Сп. „Правен свят”