Братоубийства по „сестрински”

Ако някой не е разбрал, припомням: Станишев посегна на ДС, светинята на неговата партия, с хитрата презумпция, че ще хвърли на кучетата кокал за глозгане за отклоняване на вниманието от доста по-големи проблеми. Главната идея на операцията по отваряне на досиетата беше да се види, че всички са маскари.
Омаскарените от режима ( някои доброволно, други не съвсем, трети направо насилствено), за чийто горд наследник се смята БСП, в огромната си част всъщност не се смятат за такива. Гордеят се. Срамно е да си бил съпричастен за единици и те не са в лагера на червените. Е, как да не ги отвориш досиетата и да удариш с тях врага?
Сега Бойко Борисов, амбициран да докаже своята правота като автентичен и вече единствен представител на дясното, изведнъж превръща пълното разсекретяване на досиетата в приоритет. За да удари от земята …отново дясното. Или остатъците от него Но вече не като компромат срещу някакви личности, а като принципен жест на лидера, който показва как се прави това, което не свършиха десните.
Във всички случаи, каквито и да са мотивите, демонтирането на тоталитарната машинария с нейните гаднички тайни е добро дело за модернизираща се България. Каквито и да са съпътстващите негативи, позитивите са повече за повечето български граждани, които имат право да живеят в една по-прозрачна и разбираема за самите българи – да не говорим пък за света- България.
Правя тази принципна уговорка, за да имам правото да добавя, че поредният опит отварянето на досиетата да послужи за унищожаване на дясното не вещае нищо добро. Позицията, че ГЕРБ и само ГЕРБ е истинската десница, защото в момента притежава юмручната сила на победителя, не е нищо друго, освен пореден опит да бъде мачкано малцинството – този път „сестринското” ( по линия на Европейската народна партия).
А който постъпва брутално с малцинството много скоро ще загуби подкрепата на мнозинството демокрации, които със сигурност следят как се развива прилагането на юмручното право в „сестринска” България.
Хубаво е с досиетата да се борави от принципни позиции, а не за разчистване на сметки и натриване на насинени носове. И понеже все по-често чувам аргумента, че който не е съгласен с победителите, автоматично подкрепя БСП и ДПС, предлагам отново малък тест: запитайте се кой ядоса Борисов да се заеме с досиетата и дали силният човек не се кани да ги използва именно срещу своя дразнител Синята коалиция, като атакува със задна дата нейната легитимност заради несвършената работа с отварянето на досиетата? И не прилича ли този подход поразително на ставащото в близкото минало, когато властта се подиграваше на слабостта на сините, но беше впрегнала целия си ресурс да ги унищожи, сякаш тези слаби опозиционери бяха основния й проблем?
Какво излиза в това уравнение: и новата власт води война на унищожение срещу основния враг на старата. Най – жалкото е ,че едно демократично изискване, като основателното настояване за разконспириране на тайната власт на ДС, може да бъде употребено за не съвсем демократични цели, но срещу него е неудобно да се възрази от също такива демократични позиции.

Хитро е да накараш демократите да мълчат по принципни причини, когато някой се кани да бие демократи. Но хитруването е тактика без сериозни шансове за постигане на стратегическите цели, когато е продиктувано от конюнктурни мотиви. 
  
Иво Инджев
www.ivo.bg