МВР. УПРАВЛЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ

Екипът за управление на МВР премина времевата граница от една година и преди правителствената оставка успя да докаже на всички на практика своята безпомощност и неадекватност. Обвързани назначения, непотизъм[1], непукизъм, нагъл PR, обявяващ всяко некадърно решение за порив на гениалност, натиск върху медиите за МВР (най-вече за ръководството му) да се пише или похвално, или да не се пише – като за мъртвец.

Всички в екипа – експерти-професионалисти

Министърът – мечтал да стане летец, учил за машинен инженер на кораб, а в крайна сметка намерил своето призвание в НСС. От там, след поредица подадени оставки, преминава през кариерната стълбица: съветник на Борисов, шеф на кабинета на Плевнелиев и венеца на кариерата му (плод на личен проект, както заявява при напускане на президентската администрация) – министър на вътрешните работи и вицепремиер. Да не забравяме хабилитирането му на базата на подписани от него методики и документи (признати за хабилитационен труд) като шеф на ДАНС, нещо уникално по света, но не и у нас. Неговото управление на МВР доведе до трагичната ситуация за системата:

„…у нас живота се обърка.

Моторът не работеше добре.

– Започна подозрително да хърка и… спре.“[2]

Главният секретар, странна личност, която принудените да канят в медиите журналисти с напрежение и страдание изслушваха, толкова мъчително и трудолюбиво заучен беше високостилният му наратив[3], е назначен от същия този министър след подбор (интересно между кои служители) и продължителен съдържателен разговор за бъдещето на МВР (нещо, от което и двамата участници в разговора си нямат и представа), като това назначение няма нищо общо с роднинската връзка на кандидата с члена на Висшия партиен съвет на БСП – Камен Пенков, бивш заместник министър на вътрешните работи. Не на последно място за това кадрово решение вероятно е повлиял фактът, че човекът е отговарял за дирекцията по енергетика в ДАНС, чиито бурни действия така и останаха невидими за публиката; тя обаче беше зрител на самозапалванията през 2013 г. заради цените на тока, същите тези цени, които предстои сега да бъдат повишени отново.

Останалият ръководен състав е назначен по приблизително същата методология. Като тези дни се наблюдава ударен труд – за последно, по назначения и размествания на висши ръководни кадри. Това, подплатено от изключително, дългогодишно дълбоко противоречие и нетърпимост между служителите от НСС (сега ДАНС) и полицията, не може да не се отрази на общата дейност и резултати. Питам се, това поради  безочие и некадърност ли бе или умишлено търсен ефект? Защо въпросът Кой? да се задава само за Пеевски. Та той е напълно уместен по отношение на всеки от този „експертен“ управленски екип.

Ето резултатите от експертното управление в МВР:

Операция „Белият автобус“, при която като че се целеше провокация спрямо протестиращите пред парламента. Разбира се, на гърба на пребиваващите в автобуса депутати.

Операцията в Лясковец – един убит и трима ранени служители. Операция, за която разследването на начина на провеждането ѝ (от подчинените на разследваните) и постигнатият резултат показват пълната невинност и дори висок професионализъм на ръководството на министерството и трагичната вина на дребните риби на дъното на езерото на безразличието. Оказва се, че операцията е ръководена перфектно и законно, що се отнася до главния секретар, а политическата отговорност бе поета от министъра чрез разходки и екзактни откровения в медийното пространство, при което се отричаше въобще причастността на двамата към резултата.

Прекрасно, успешно и ефектно учение по антитероризъм, лично планирано, подписано и ръководено от главния секретар, което ще остане в аналите на антитерористичната дейност. Впечатленията на европартньорите от тренинга са най-похвални. Някои от тях дори признаха, че специалните служби в техните страни не биха могли да повторят извършеното (според самия главен секретар);

Акцията от началото на 2014 г. по тотално противодействие на битовата престъпност чрез демонстриране на полицейско присъствие, превърнала се в игра на „тука има – тука нема“ между грабителите и полицаите, след регистриране на огромен разход за командировки плавно премина в акция по създаване на временна заетост за безработни. Разбираемо действие преди избори. Поради липса на доверие в силите на полицията временно назначените са призвани да изпълняват ролята на медиатори и съвестни граждани.  Да, но срокът ще изтече и статуквото няма да се промени. Какво ще се случи, ако някой от назначените безработни бъде пребит от грабителите? Отговор, който няма кой да даде. Как може недокомплект от над 2000 полицаи да бъде попълнен от необучени и беззащитни безработни е също въпрос с повишена трудност.

Вследствие на тази активност престъпността рязко е намаляла – 12, 13 (20, 30, 40%) или повече процента (според заявленията на министъра и главния секретар пред медиите процентите варираха от 75 за отделен регион до 12 за страната). И тук няма кой да обясни сравнено с какво е намаляла – с регистрираната, нерегистрираната или цялата престъпност в страната.

Субективното усещане на хората е, че са оставени беззащитни срещу престъпниците. Грабежите, квартирните кражби, авто-кражбите, обирите, палежите на автомобили, са станали привична част от пейзажа. Всички показатели, които няма как да се подправят или неглижират, посочват нарастване на престъпността двойно спрямо началото на 2013 г. (кражбите на луксозни автомобили се завеждат заради застраховките, палежите също, но само около 1/3 от запалените автомобили имат застраховка „Каско“, което практически довежда  до нарастване на регистрираните палежи само  с 30 %!)

Полицаите в малките населени места въобще липсват, а тези от големите са разкрачени между командировки на границата и командировки по курортите във връзка със сезона. Над две хиляди лева струва всяка командировка на полицай. Условията, при които са устроени в третостепенни хотели, не съответстват на заплатените суми, а оборудването, с което са съоръжени, е това, което притежават. Самите полицаи се питат – цялото това разхождане напред-назад има ли смисъл или се прави за алиби за отчитане на сериозни средства.

Границата отново е под натиск. След огромни разходи се установи някакъв порядък на приемане на нелегално пресеклите я.

Контрабандата, трафикът на хора, трафикът на наркотици са запазили тенденцията от 2013 г., посочена от Държавния департамент на САЩ и Европол – нарастване и неефективно противодействие. Няма сила, която да уволни или поне премести обявения от сега управляващите виновник за неприемането ни в Шенген директор на граничната стража. Защо ли?

За организираната престъпност въобще не става дума. Като че е изчезнала. Дали е така, всеки може да прецени. Как може да се извършват въоръжен грабеж и масирани кражби на луксозни автомобили неорганизирано? Нали трябва логистика и пласмент.

Корупцията, която ни изкачва на водещо място в класацията на ЕС, въобще премина в нелегалност – за нея нито дума, освен в международни документи и констатации.

Периодичните съобщения в медиите за успешни акции, при които са арестувани 3,4,5 души, а след това тихичко освободени (всякакви килъри, крокодили, организирани и неорганизирани гущери) са жалка показуха на фона на ставащо на всеки 3 минути престъпление, според официалната статистика (всъщност по-близко до истината е едно престъпление на минута).

Гордостта на екипа – изцяло новият закон за МВР, изглежда като образец на отрицание на хвалбите по отношение на него – нито е нов, нито подобрява с нещо дейността. Социалната му част е смешна, а прилагането му ще доведе до закриване на столовете и отдаването им под аренда на външни организации, което пък ще има за резултат поне двойно по-високи цени за служителите и намаляване не на чиновници, а на нужни работници с възможно най-ниска заплата. Мотивът, че столовете обслужват само чиновниците в РПУ, е безкрайно нелеп и показва, че авторът на идеята  няма представа как действа едно районно управление – оперативните работници и разследващите полицаи, които винаги работят повече от осем часа на ден, си подреждат така програмата, че да могат да обядват в стола, патрулиращите така си нагласят смените, че да минат в определен момент през стола и да могат да се нахранят. Голяма част от служителите вземат и храна за в къщи, един жалък опит да се подпомогнат, след като ръководството не може да им осигури нормална сменна работа и адекватно заплащане на извънредния труд.

Като че целият закон е насочен към обезпечаване на безпределна власт и липса на отговорност на министъра, както и бетониране на главния секретар след подаване на оставка на кабинета. Сигурен съм, че законът ще бъде преразгледан веднага след изборите, а по отношение на мандата на този главен секретар не е необходима дори промяна. Още една акция като тази в Лясковец, без височайше протежиране, естествено ще доведе до даване под съд и дисциплинарно уволнение. Нещо, което трябваше да се случи веднага след безумната операция и след убийството на командоса Шарков. Всъщност, едно ново разследване от независима институция е възможно и нужно.

Празни приказки се оказаха изразените намерения за намаляване на чиновниците, на засилване на полицията, на сближаване с хората, на превръщане на полицейската статистика в отражение на реалната престъпност. Интерактивните карти на престъпността, лишени от интерактивност, са просто навързани думи и шарени презентации.

Питахме се при предишния екип, под ръководството на Цветанов, възможно ли е по-лошо управление и наивно вярвахме че е невъзможно. Уви… не е така!

Това управление е затворено в себе си, действащо и чувстващо себе си като солипсист в бъчва. Управление на специалисти, притежаващи експертиза, довеждаща до крах. Резултатът от действията на правителството – доведен до просешка тояга, бит и ограбван народ, е и резултат и от дейността на тези „експерти“. Ресурсът от около 1 млрд. съобразно бюджета, ще бъде надхвърлен с десетки милиони, а резултатът – жалък.

Това е управление не за хората, не за гражданската сигурност – управление за собствено его и благоденствие – управление, само за себе си.

Николай Радулов