Поредният невинен агент – герой
И сега за някои сте черен покрай проблема с номинацията. Били сте агент на Първо и на Второ главно преди 1989 г. Няма закон, който не позволява на бивши сътрудници на ДС да станат министри, но въпросът е и морален.
– По този въпрос се обръщайте към Бойко Борисов. Той ми е чел досието.
– Казвате, че Борисов ви е поканил в правителството и като приятел сте приели.
– Така е, защото само аз мога да свърша тази работа. Много хора я познават, но нямат обществената популярност, за да се опълчат на пробойните в системата, по която защитаваме нашите сънародници.
– Но негативната обществена реакция е факт. Можехте да се откажете заради общественото мнение?
– Защо, за Бога?! Защо?! Цялата дивотия, свързана с досиетата, е последната акция на хора от бившата ДС. Дневният ред в една тоталитарна държава се определяше така: първо, от едноличните решения на генералния секретар на ЦК на БКП. Второ, от Политбюро на ЦК на БКП, трето – от ЦК на БКП, четвърто и пето – от правителството и НС, които ги оформяха в закони. Някои казват: да узнаем миналото въз основа на досиетата. Не, като историк казвам: да научим миналото въз основа на решенията на тези органи. Не може да стане по донесенията на един суперагент като Божидар Димитров, защото той пише за архиви, за библиотеки и т.н.
Какво разбираме от интервюто на агента от ДС?
1. Че той не е бил агент, а писател – за архиви, за библиотеки и т.н.?
2. Че моралният въпрос трябва да се зададе на "премиера", а не на човека, който се възползва от приятелството си с "Бойко"?
3. Че г-н Димитров ще бъде достоен агент за българите в чужбина?