И аз чакам. Персонал

По някое време Бойко започна да представя “структурата и персонала на Министерския съвет”. След секунда се върна обратно на предишната страница и се поправи – “персоналния състав на Министерския съвет”.

Мога да разсъждавам върху тази грешка, но не знам докъде може да ме отведе това. Всъщност знам, но по-добре да се въздържа. Нямам никакъв шанс пред пълчищата от слагачи. Един тип, който е известен предимно с папийонките си – те прикриват сполучливо безподобните нелепости, от които се прехранва – вече сравни Бойко с великия немски канцлер Хелмут Кол. Жена ти работи в кметството, а ти наричаш досегашния кмет “българския Хелмут Кол”.

Не знам дали Бойко имаше в кметството ОБП (Отдел за борба с помиярите).

Но обезателно трябва да открие такъв отдел в Министерския съвет.

Какви шансове има един нормален журналист, пред подобни медийни кокершпаньоли? Нулеви, разбира се. Теляци не са нужни на новия премиер. А и той си се разтрива достатъчно добре сам.

Някои депутати от ГЕРБ блажено спяха по време на парламентарното заседание. Това ли е най-естественото им състояние? Освен че са напълно непознати, са и дремливи. Отлична комбинация.

Един от тях се съживи, когато бившият финансов министър Орешарски излезе на трибуната, и махна презрително с ръка: “Гледай си работата!”

Само Волен, Бойко и Йордан Цонев целунаха ръка на патриарха, който седеше кротко пред трибуната. Бойко дори бащински го дръпна за ухото. Останалите го подминаваха, сякаш е фикус.

Новият финансов министър остави добри впечатления в “На 4 очи”. И Цветанка бе достатъчно съсредоточена, понякога внезапно изпада в подобно състояние. Дянков е любопитна фигура, засега прекалено романтична. Работил е в над 100 страни, навсякъде като лечителката Куин – в случая като експерт по кризите. Но Цветанка изгуби някъде най-важният въпрос: Колко от тези 100 страни са преодолели кризата?

Но пък беше доста настойчива с въпросите дали новият финансов маг няма да се поддаде на изкушенията, дали ще престане да лекува безплатно. Дянков се представи направо като един от авторите на американската мечта. Интересува ме доброто име, а не богатството, имам си достатъчно – рече той. В този момент Цв. се заплесна по нещо си и не му зададе напълно естествения въпрос: “Колко богат сте всъщност?”

Навремето проф. Чирков предизвика истинска сензация във Великото народно събрание (1990), когато отиде на трибуната и започна да диагностицира здравето на парламентарния шеф акад. Николай Тодоров: “Здрав ли сте? Колко ви е кръвното налягане? Какви лекарства вземате” и пр.

Виждате колко сме напреднали – вече никой не те пита за здравето, а за изкушенията ти. Това е Европейският съюз.

Дянков направи само една грешка – когато спомена, че подбира членовете на екипа си от статиите им по вестниците. Бре!

Все пак и тук има нещо добро – можеше да ги подбира и от малките обяви на “Труд”, в които безработни търсят работа. Имам една идея, представяте ли си, която ще предложа безплатно на телевизиите, понеже и никоя от тях няма да се захване с нея. По една дискусия седмично между Орешарски и Дянков. С достоверни факти обаче, а не с партийно циврене. Когато слушам това циврене, ме е яд повече, отколкото може да се изрази с думи.

Народът остава разчекнат между предизборните лъжи и преувеличения, а накрая всяка партия се свлича в общия кюп, с изключение на ДПС, която отправи поредното си предупреждение към Европа. И, о, Костов, разбира се, който заяви, че не са част от управлението. Той всъщност се държи като колона от фоайетата на парламента и може да се приобщи/съюзи само с някоя от тях. Надявам се, че Бойко няма да опре до това да си приказва с колони.

Дори и в тези свирепи горещини гледах доста телевизия – виждате колко съм ви предан. А може би и на мен ми е станало нещо от жегата. При това пътувах и до морето, не бях ходил точно 10 години, като изключим едно кратко приключение миналата година във Варна, но тогава ме заклещиха в една зала и гледах само български филми. А какво представлява морето пред българските филми – едно нищо.

После ще кажа нещо любезно за царя и морето.

Светла Петрова (“Сеизмограф”) бе особено настойчива защо Бойко прилага двойни стандартипо отношение на мърлявите досиета. Правиш лустрация в парламентарните комисии, но не и в Министерския съвет. В крайна сметка няма досиета за приятели, тъй се оказа. Харесвам храбрите момичета, понеже са изчезващ вид в телевизиите.

В последното си интервю от кметството Бойко за първи път не бе убедителен, когато защитава някаква своя идея. Обикновено той използва цветист и външно ефектен език. Но сега защити Божидар Димитров единствено с аргумента, че е бил 3 години до него. Живков или царят не биха използвали подобен аргумент, напротив, в техните очи това би било слабост. Някакъв нов опит изглежда конструира позициите на Бойко, в нашите географски ширини това е опасно.

Близък мой приятел, един от най-опитните специалисти в туристическия бизнес, махна с ръка: “Кой се интересува от досиета!”

И понеже в момента бяхме в Несебър, допълни: “Тук хората не могат да простят на Божидар, че се съгласи мелницата, един от символите на града, да се скрие и обезличи от новото строителство”.

Партийното циврене най-много трябва да се страхува от народната памет, колкото и къса да е тя. Горещо е, за това си позволявам да хвърля тази прекалено ясна фраза.

Пред “Труд” Божидар каза, че в “Синята коалиция” има четирима агенти на ДС и един, о, Боже, на КГБ! Досега си мислехме, че е на ГРУ (Главното разузнавателно управление), което си е нещо доста по-цивилизовано, като се има предвид, че избива хора предимно в чужбина. Освен това по време на войната там е функционирал и СМЕРШ. Романтичният превод е “Смърт на шпионите”.

А пък Бойко се закани да съобщи имената на петимата агенти – хайде, де! Обаче Костов се превърна в парламентарна колона и заканата се разсъхна.

При Светла се появи и някаква йога инструкторка. Тя показа за десетина секунди три много важни упражнения. Добре че Светла не й позволи да се чекне по-дълго, иначе щеше да има доста жертви в жегата.

Аз обаче се сетих за един друг йога учител, когото представиха преди време по Би Ти Ви. Той пък, горкият, от 14 години не беше хапвал нищо, нищичко, хранел се само със слънчева енергия! Яд ме е, че не се обадих на Бойко – можеше да го направи министър без портфейл по продоволствието и храненето.

Щом иначе симпатичният военен министър Младенов не е ходил войник, защо да няма министър по храненето, който не се е хранил от 14 години.

В “Панорама” Бойко Василев представи един великолепен репортаж от село Турян, Смолянско. Много събран, но ефектен, и дори емоционален, обаче с мярка. Неколцина обикновени, но очевидно достолепни хора, очертаха с един великолепен език пропастта, която зее между народа и властта. Сетне Б. Василев поиска гостите му да коментират репортажа. Всички, естествено, бяха развълнувани. Николай Младенов използва точно тези думи. Хубаво е, че нашите политици се вълнуват поне от телевизионните репортажи. Неизбежно е, понеже не познават народа си. Някои от тях не познават дори себе си. Както и да е. Те гледат само напред и нагоре. Като Юксел Кадриев от Би Ти Ви, който и в двата, предварително записани анонса за новините от 25 юли, упорито повтаряше, че това са новините от 27 юли. Тази фантазия обаче е напълно безобидна, за разлика от политическото фантазьорство, което бързо утихва – като помияр, укротен от кучегон. Прогоних, когато нощем се връщам у дома, доста от тези страдалци, а вие благодарите на общината. Както казваше Чехов (или Горки?), “корабът на мечтите се разбива в бита”. Обаче днешните ни политици предпочитат да четат великия писател Буш.

А когато се връщах от морето, се случиха няколко неща.

Изпреварвах в продължение на 30 километра почти неподвижната колона от Бургас до Петолъчката и се натъкнах само на един Форсайт.

Българските шофьори, противно на обратните твърдения, са много внимателни и грижливи към околните и дори с мизерните си колици успяват да проявят завидна толерантност и умения. Онзи Форсайт обаче добре видя, че ще имам проблем с летящата срещу мен кола и сякаш нарочно ускори ход. Разминах се някак, сетне спрях до него, свалих стъклото и го попитах – въпросът сега ми изглежда глуповат – защо не спазва етиката на шофирането?

Форсайт невъзмутимо рече: “И аз чакам!”

Преди доста години в една снежна буря се загубихме в Елхово – не можехме да намерим залата, в която имахме среща с местната публика. Повтаряха по телевизията “Сага за Форсайтови”, великолепния сериал за разпада на една аристократична фамилия – той беше дублиран гениално само от Апостол Карамитев! И по някое време Мирон Иванов, един изключителен сатирик, който си отиде рано, свали прозореца и ми каза: “Спри да питам този Форсайт!” Онзи само допълнително ни обърка, но както и да е. По-късно години наред наричахме обикновени нашенски диваци по този начин. Талантът на Мирон беше в това – без да обижда, да подсказва нелепостта на едно или друго. Веднъж дойде при мен във “Всяка неделя” с един котлон – уж да дава съвети как да го поправяме, а накрая стана ясно, че държавата е непоправимо поразена и не може да бъде ремонтирана.

Да се върнем при Форсайт от пътя. Трябва да беше убеден привърженик на царя. Ето защо. И той чакаше само за себе си. Тия дни един известен столичен адвокат упорито ме питаше как съм се сетил да му задам въпроса дали има имуществени претенции към България. Отговорих нещо мъгляво, понеже някои въпроси се раждат сякаш случайно, но това не ги прави по-малко провиденчески. Но малко преди това царят негодуваше срещу бившия собственик на къщата му в Мадрид, който не отстъпвал от цената си. И когато накрая го сторил, изскубнал всички ел. ключове и контакти, дори свалил и крушките. Какъв негодник, а! Тогава изниква въпросът – а ти, царю честити, ти какво би направил?

Е, и? Чакал за себе си и дочакал – пак за себе си, това. Но след краткото пътуване до морето прозрях нещо друго. Могъщият му реституционен апетит е нищо в сравнение със също толкова могъщото му безразличие. Той – “испанецът”, бизнесменът, който знае всичко за драмите на испанския туризъм, за катастрофите на безразсъдното крайморско строителство, довели до събарянето на цели комплекси – за цели 8 години не обели дори една сричка за нашето Черноморие!

Телевизиите са абсурдно нехайни към подобен вандализъм.

Те търсят конспирации в иначе постни истории. А истинските конспирации ги оставят равнодушни. Например тази на Соломон. Докара бившият косовски премиер Чеку бе тук съвсем преднамерено, граничните власти го задържаха съвсем правомерно, сетне съдът го освободи, вече не толкова правомерно. И наш Мони гордо рече: “Решението на българския съд е задължително за всички съдилища в Европейския съд!” Ето я конспирацията. А виновен ли е Чеку за смъртта на 666 християни? Ако не е – защо не отиде заедно с Мони в Белградския съд? След 6 месеца Мони и Чеку ще бъдат напълно и окончателно забравени. 666 черни забрадки ще продължават да бъдат носени в Сърбия. А обикновеният българин, когото всички подценяват, ще си задава въпроса – Има ли правосъдие в Европейския съюз.

Има. Рук (прочетено обратно).

И друго. За миг включих телевизора в колата и веднага го изключих, понеже направо се уплаших. Чух следната реплика от един сериал: “Трябва да дадеш малко, за да не стане по-лошо!” Като се замисли човек, тази реплика се отнася за всички. И дано не е прав един приятел ресторантьор, че тройна порция октопод ще бъде искана на половин цена. Както при всички досегашни власти.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”