Кой как чете в Интернет
Вчера пуснах в сайта afera.bg статията на моя приятел Адам Михник „Непосилната лекота на демокрацията” под мое име за да проверя как ме четат една групичка форумци, обикновено анонимни. Това направих със знанието на собственика и редактор на сайта.Както си и очаквах рибите се закачиха. Възможно е да не знаят кой е Адам Михник. Допускам, че има и такива. Това само по себе си не е голяма беля. В края на краищата има хора, които не знаят и кой е Омир или стикат в познанията си до Ленин и Сталин. Голямата беля е когато четеш предубедено някого и по инерция дрънкаш глупости. Още по-голяма беля е когато изпълняваш поръчка на някого или на държавна институция да клепаш или псуваш някого заради корпоративни или лични интереси.
Миналата година такива подобни форумчета се скъсаха да твърдят, че Николай Колев-Босия лъже в материалите си. Особено що се отнася за това дали в България е имало ядрени бойни глави. Наложи се да пусна един материал за подземните градове, за да покажа, че говоря и пиша истината. Материалът беше свален почти веднага от страниците на сайта поради хоровото съскане на ДАНС, МО и кабинета на министър-председателя, защото е държавна тайна от най-висок ранг. В резултат на което започна проверка. Нямам чувството, че подземните градове са кой знае каква държавна тайна, тъй като основният опонент на НАТО-Русия не само знае за тези градове, но ги е използвала.
След тази статия вече не ме атакуват, че лъжа, но започнаха да пищят, че съм всичколог и графоман. Вероятно, ще се наложи да пусна в интернет всичките си литературни награди и преводи на повече от 10 европейски езика, за да затворя устата и на тези кресльовци. Тогава ще ме обвинят, че само се хваля. И това мога да опровергая, но ще започнат нещо друго.
Ако има мераклии да прочетат библиотеката ми, ще им трябва много време, много учене и труд. Но не това е важното. Аз имам собствена биография. Имам огромен жизнен опит. Никога не съм се крил и не съм бягал от отговорност. Когато се свиваха по кухните, за да кажат някой виц за Тато, аз пишех цикъла „Тодориада” и му пращах лично стихотворенията и поемите си. По този начин блокирах опитите на ДС да ми припише конспирация за очерняне на името на БКП и на Тодор Живков. По този начин обезсмислих и доносите срещу мен.
Никога не съм вярвал в т. нар. „Обществено мнение”, защото такова просто нямаше. Имаше страх и ужас, които смачкаха характерите на много хора. Аз запазих себе си с цената на десетилетия следене, подслушване, заплахи, арести, затвори, гладни стачки и какво ли не. Много хора не могат да преглътнат това.
Този експеримент го направих с назидателна цел. Нека тези, които четат сайта и изобщо интернет не стават жертви на собствените си комплекси и страхове. Всъщност, по-старшничко е само първия път. А оттам-нататък ще разбереш, че не си сам и винаги ще има кой да се застъпи за теб. Кой да ти помогне. Физическото оцеляване за сметка на честта и достойнството е лъжа и измама. Човек без чест и достойнство, дори и да е талантлив, живее и умира като червей.
Някои се дразнят, че пиша твърде остро.Правя го точно за тях, за да се освободят от страховете си. Когато се говори и пише за властта фактите трябва да са точни, но засилени публицистично, понеже българските властници от добра дума не разбират.А аз съм се уверил многократно, че те се интересуват изключително много от това какво пише за тях. Нещо повече, плащат, за да им казват какво и от кого е написано, след което правят жалки опити да омаловажат написаното и по възможност да омаскарят автора.
Аз мога и да не публикувам, но не мога да не пиша. Преди 10 ноември дълги години не ме публикуваха. Изключение правеха западните радиостанции. След преврата за няколко години тичаха при мен да сключват договори. Когато се възстанови статуквото отново ме сложиха във фризера. Междувременно се появи интернет и им обърка игриците. Единствено Любен Дилов-син ми е оставил отворена врата да пиша в „Новинар”, но аз предпочитам интернет. Благодарен съм на Веселина Томова за поканата да пиша в сайта и. Благодарен съм и за това, че не е променила една буква в материалите ми, включително и някоя правописна грешка, направена от невнимание или бързане. Благодарен съм и на тези читатели, които с мненията си и допълнителната информация обогатяват текстовете ми.
Последно ме обвиниха в омраза. Аз мразя човешки пороци, но не и хората, които волно или неволно ги практикуват. Като независим правозащитник са ме канили дори Тодор Живков и Милко Балев след като ги свалиха от власт. Взел съм отношение писмено да бъдат третирани според закона и съдебната и досъдебна практика.
Приятно ми е да се запознаем-
Николай Колев-Босия.