Борисов, деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства. Тогава Главният ще има работа, но в неочаквана посока.
„Борисов иска Сотир Цацаров да провери клевети на Бареков”. Монтанската школа ли му пише жалбите?! Не знаят чия подсъдност е клеветата. Толкова по-зле. Защото си мислят в празните глави, че могат да нареждат на главния прокурор каквото им хрумне.
Ето текстовете за сведение:
Раздел VII
Обида и клевета
Чл. 146. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Чл. 147. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.
(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
Чл. 148. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) За обида:
1. нанесена публично;
2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и
4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,
наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 2000 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.
(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146 .
Чл. 148а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
За сведение, никаква обществена важна значимост не представлява личността на когото и да било, та да накара главният прокурор да наруши закона и да се заеме лично с проблемите му. Освен ако имаш притеснението на чл. 148а – разгласяване на неправомерно придобита информация от архива на МВР. Не ти го пожелавам! И не забравяй:
Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
Тогава главният прокурор ще има работа, но в неочаквана посока.
Богомил Бонев
Бивш вътрешен министър