Някои щрихи към несполуките български
Който щади лошите, вреди на добрите (Сенека)
Все още работя в Информационна агенция “Фокус” (скоро влизам в процедура по напускане). Собственик на тази агенция е Красимир Узунов. Това лице е бивш офицер от българската армия. Нямам почти никаква информация за историята на това лице, но чисто логически е доста странно и “намирисващо” офицер от армията да е създател и собственик точно на информационна агенция, просто защото трябва да имаш сериозно въображение, за да откриеш връзка между двата бранша. Лично за себе си съм убеден, че лицето Красимир Узунов е от типа “разпределени” и “посочени” “бизнесмени”, както са повечето български “бизнесмени”, а посочването и разпределението е публична тайна от коя инстанция се извърши. На лицето Красимир Узунов се е “паднало” да “развърти” информационна агенция. Лицето Красимир Узунов е доста близък с върхушката на БК/СП, защото лично съм виждал посещения в агенцията на Станишев и “Пикаещия във фонтани” в ключови моменти – Станишев дойде на крака в агенцията на 4 юли, ден преди парламентарните избори, а “Пикаещия във фонтани” съм го виждал да се среща с Узунов в агенцията около скандала с МВР, след който “Запалката” напусна МВР – март, април миналата година. А и “Фокус”, ако си спомняте, беше мястото, където първо се появиха ония снимки с Атанас Атанасов, Ваньо Танов и Георги Коритаров, които снимки се оказа, че са направени от Валентин Петров, тогавашен главен секретар на МВР, и изобщо всичкото това си беше ченгеджийска акция, в която “Фокус” играеше на страната на “Запалката” и БК/СП. Също така Узунов беше жокер на Станишев и Калфин в “Стани богат”. Разбира се, най-голямото доказателство за близостта на Узунов и “Фокус” с БК/СП е самата продукция на “Фокус”, която излиза на сайта, самата редакционна политика. В кухнята на “Фокус” е ежедневие репликата, особено в предизборен период: “този или тези не ги отразяваме”, т.е. не правете новини от тях, което е било по повод на всички други, но не и на БС/КП, а другите се отразяваха в предизборния период само когато си плащаха за това. Пример: дебат по някоя телевизия, в дебата участват БК/СП, ГЕРБ, “Синята коалиция”, НДСВ, ДПС, РЗС и т.н., “Фокус” прави новина и отразява само БК/СП и ДПС, а другите сякаш не съществуват и не участват в този дебат. В радио “Фокус” имаше случай Узунов да скастря по най-долен начин новинар за това, че си е позволил на своя глава и по свое усмотрение да подреди реда на новините и да акцентира като най-важна новина не върху БК/СП и нейното правителство, а върху нещо друго, като репликите на Узунов към новинаря, дръзнал да се командва сам, са били примерно “заблудени сини души”, “заблудени седесари”, “това радио е мое и като си купиш радио или агенция, тогава ще пееш в хора” и т.н.
Не собствено “Фокус” и Узунов обаче са обект на моето внимание тук. Това, върху което искам да наблегна, е защо и как Узунов е възможен, защо и как дерибействането на Узунов е възможно. Ами възможно е, защото има хора, които да му го позволяват, има хора, които да му вървят по “гайдата”, има хора, готови да пренебрегнат всякакви принципи, има хора, които за “къшей хляб” са готови да продадат достойнството си и честта си, има хора, които просто ги е страх да се противопоставят, има хора, най-сетне, които не са готови да са солидарни с гордите и непримирими свои колеги, макар и самите те да се бунтуват вътрешно срещу порядките. Всъщност целият ми постинг беше продиктуван именно от последното, а то е, бих казал, лошият индивидуализъм на българите. Ако в отдела, в който работя, поне половината колеги се бяхме обединили около идеята, че не бива да търпим повече прищевките и гаврите на Узунов и че следователно трябва дружно да напуснем агенцията, другарят Узунов щеше да изпадне в невъзможност да предлага доста услуги, които предлага в момента, и просто отделът отиваше на кино за дълго време. Хубаво, ама две-три бели лястовички само се оказахме. Другите, иначе възмутени и гневни на порядките, не щат да напускат, макар и да са говорили друго доскоро. Лошият индивидуализъм на българите като цяло отново надделя. Гледат си хлебеца, частния интерес, личното добруване и не участват в идеалистични акции по натриването на носа на един самозабравил се онбашия, който след една такава акция би бил доста по-кротък и хрисим и не би си позволявал много. Но да е нещо ново това, граждани и гражданки? “Овчото” у българите бе причина да търпят и понасят като скотове (то даже го преживяват като благоденствие!) няколко десетилетия комунистическо робство, а преди това няколко столетия не се обединяваха да скочат срещу чуждата османска власт. Трайте и рупайте обелки, овце загубени!