Велизар Енчев: Срамувам се, че служих на държава, която не заслужава това!
Днес в сутрешния блок на Би Ти Ви водещият Сашо Диков си позволи нещо крайно непрофесионално, което е чуждо на журналистическата етика. След като ме включи по телефона и ми даде думата по темата за досиетата, на третата минута от разговора Диков изненадващо прекъсна телефонната линия, не давайки възможност дори да завърша изречението. Какво успях да кажа и какво не ми позволи да изнеса гастролиращият водещ на тази телевизия:
Първо, че не може да нарича "ченге" кадрови офицер от Националната разузнавателна служба, работил в тази институция от 1985 до 1996 г. През 1996 г. бях уволнен от ген. Бриго Аспарухов заради противопоставянето ми на балканската политика на правителството на Жан Виденов. Това е премиерът, който публично заяви, че в Гърция няма българи, а Западните покрайнини трябвало да се наричат "Източна Сърбия".
Второ, всеки, който е прочел неотдавна издадената ми книга "Аз бях в
разузнаването"/издателство "Милениум"/, ще се убеди, че работата ми в Скопие и Белград е била подчинена на една цел – защита на българските държавни интереси в Македония и Сърбия, укрепване на българското малцинство в Западните покрайнини, създаване на пробългарски партии и организация в Република Македония, интернационализиране на въпроса за потъпканите права на българите в Сърбия и Македония.
Трето, отварянето на досиетата на цивилното и военното разузнаване на Балканите е национално предателство, извършено от правителството на Сергей Станишев.
Четвърто, именно заради моята работа в НРС, през 1997 г. президентът Петър
Стоянов ме изпрати за български посланик в Република Хърватия. По този повод е добре г-н Сашо Диков да се обърне за мнение към Петър Стоянов, ген. Димо Гяуров, ген. Бриго Аспарухов, ген. Кирчо Киров. Убеден съм, че нито един от тези господа няма да каже и една негативна дума за работата ми в бивша Югославия. Напротив!
Пето, искам да попитам Сашо Диков какво е правил той в тези години, когато
българското разузнаване в Югославия водеше истинска война за българската кауза?
И сторил ли е поне една стотна от това, което аз и мои колеги в НРС вършехме в Скопие и Белград, рискувайки своя живот заради една държава, която днес ни предаде?
Шесто, за разлика от дежурните фрази на работилите в службите, че се гордеят с това, аз ще кажа точно обратното: Срамувам се, че служих на държава, която не заслужава това! И призовавам сега работещите в НРС и Военното разузнаване да не повтарят моята грешка.
Велизар Енчев