Оперетата „ДАНС” и плажните интермедии на „елитните”
Денсърите потекоха и от чешмичките. Медийният потоп за дансаджиите заля информационното пространство, както дори пороят над София не успя да го стори с „Герена”. И докато „златната българска младеж” се вълнува дали започва да се случва нова „синя вълна” след победата над „Баку” (евроколос – няма що…), политическият терен съвсем се разкаля.
Докато Голямата Тройка (Георги Първанов, Бойко Борисов и Борис Велчев) се чуди и мае къде да се покрие поне за малко от настървението на „елитните” (Този уикенд във Варна ще бъде истинска „елитна” гонка…),
играчите от Втората редичка разтичват уморени връз калния политтерен.
Да му имаме „вразите” на Иван Костов – дотам се докара, че някой като Яне Янев да го коригира в движение за „офицерите” и да му определя полето за маневриране по темата „национална сигурност”.
Апропо – защо знакови „елитни” протагонисти решиха тази година да шарят из Варна и да се навъртат край „Евксиноград” като прегладнели дворняшки на подхвърлени кокалчета?
Южното Черноморие не се котира нещо тази година. Да не би да се надяват да объркат плановете на Първанов и Борисов „да се разберат” за(д) „приоритетите”. Те могат да го сторят навсякъде. А стръвта „Евксиноград” ще остане като класическата примамка това лято.
Все пак решението за „излизане от София” не е безобидно. Така се осветява по-лесно не само оперативния ресурс на „онези” с нерегламентирания (не)мотивиран ИНТЕРЕС. Нещо повече – прави се преглед „по реда на надзора” на оперативни играчи. Проследява се дали техните хора ще се активират. И те го сториха на 5 август сутринта – определени журналисти получиха нишани за дискретност по чувствителни теми, засягаши сигурността на Двамата Големи в държавата. И?
Плажните интермедии на „елитните” между двата политически сезона издават същностна ленивост и многозначителна бъбривост. Само дето на такъв виден оратор като Яне Янев думичките му някак вяло излизаха след оставката на Петко Сертов и ажиотажа около Алексей Петров. А колко патетичен беше, когато громеше знакова (и за Варна…) фигура като Гриша Ганчев преди Оставката.
Сега остана и за Валентин Златев и връзките му с Бойко Борисов, и най-вече с култов азер като Вагит Алекперов, да рече нещо епохално и ще разберем защо „Баку” не можа да срази „Левски” като „Бате Борисов”…
Колкото до Алексей Петров – той продължава да раздава уроци на първосигналните медийни модератори. Пласира им наистина възхитителни контрапиета. И за разлика от емоционален политик като Яне Янев показва впечатляващо хладнокръвие. Истински виртуоз на дискретната „литота”.
Той дали също не познава добре Варна и ключовите играчи на терена тук.
Един детайл за Алексей Петров и работата му с екипи и в екипи.
Преди няколко месеца провождахме репортерка-танцьорка до залата в Македонския дом във Варна. Каратисти от „школата” на Алексей Петров завършваха тренировката си. Момчетата от каратето по принцип са сдържани. Но водещият занятието ни впечатли дори в сравнение с най-овладените каратеки. Нещо повече – някаква позната аура беше „полепнала” по него…Никаква преиграност. Никакви резки движения.
На този фон някак си се чувстваме почти задължени да се учудим, че многоопитен фактор като Алексей Петров не успя(ва) досега да разпознае важните „играчи” от местния филиал на ДАНС. Или? Как иначе да си обясним историята с „течния кокаин”, която като нищо може да вземе главите на някои денсъри-отворковци тук, ако Цветлин Йовчев реши наистина да поведе битка с операторите на трансграничните контрабандни канали през Варна, битка, в която ГД БОП за години напред трудно ще намери ресурс да участва.
Реднахме някои щрихи за Съветника, за да генерираме контекст за формулирането на един от възможните изводи –
част от плажуващите „елитни” откриха чудничка възможност в активирането на медийните си келнери: да преекспонират Алексей Петров до „оперетност”, която да засенчи дори медиен любимец като Бойко Борисов.
Добре – ход като ход. Но защо „елитните” не попитат поне Румен Петков как се прави това упражнение. Или Ваньо Танов…Или да се опитат да разберат как успяваше Алексей Петров да внушава на професионалистите, че има капацитет да продуцира ефикасност на Службата, дори след като е „осветен”. Тогава може би щяха да разберат сегашната „комбинация” с прословутата (не)„мотивираност” – Зоя Димитрова бърбори едно, а Алексей Петров изрича за себе си друго. Дали?
Всъщност за „баретата” няма лош публичен изход. Ако си тръгне, поне е дал битка.
Непредубедената „публика” като нищо може да реши да си направи извода, че след като „елитните” насъскаха медийните копои, значи много пречи на някого. Може и да (не) е така. Но преиграното „фиксиране” в Алексей Петров всъщност работи за него. Даже и да е вярно, че НЯКОИ евроатлантически партньори отдавна откриха своята продуктивна дистанция от „хората на Сертов”.
Но „елитните” дали бива да забравят, че знакова фигура като Алексей Петров също може да се окаже, че не е без „медиен ресурс”?! И съвсем не е без евроатлантическа (и не само) подкрепа…
Преекспонирането на темата „ДАНС” може би твърде скоро ще доведе до за(п)литане в другата крайност. Вече са налице сигнали, че някои „национални медии” са получили инструкции да „затварят страницата”. Защото ореола на тайнственост ще трябва да прикрива несъответствието между раздутия щат и оспоримата ефективност. Врътката на „службите” е класическа – ние свършихме толкова много работа, но тя е толкова „тайна”, че само четящия докладите досега Сергей Станишев знае колко много сме бачкали. (Апропо – издаващият укази не чете ли „доклади”…) Само дето резултатите тряба да се виждат в съда. Или поне до „заявките” в прокуратурата. (Която вече чакала сигнали от новите министри – вероятно това ще е новата явна Процедура) А не в извеждането с маски на оправдани впоследствие от съда персонажи.
Преиграната тайнственост на денсърите може да зареди плажуващите „елитни” с нови медийни дъвки. А хлопването на кепенците за журналистите ще доведе до развихряне на „сайтов ъндърграунд” като с „Опасните”.
Плажните екзерсизи на „елитните” и спешъл „агентите” имат любопитен аналог с една история на Острова от 1977 г. Тогава списание „Тайм аут” публикува сюжета на Марк Хозенбол (янки) и Дънкан Кембъл, в която се говореше за британските електронни инсталации за подслушване и връзките им с Агенцията за национална сигурност (САЩ). Кембъл и друг журналист, интервюирали сержант от разузнаването, са арестувани заедно с него. Тогава журналистите пишат името на полковник „B” (латиница), Хю Джонстън, по пясъка на плажа. Въпреки забраната дори „Таймс” публикува името на полковник Хю Джонстън, обяснявайки това с Дълга си вече двеста (!) години да отразява достоверно работата на парламента.
Как да повярваме, че плажуващите „елитни” няма да се изкушат да „затворят кепенците” чрез Комисията?
Времето ще покаже дали са основателни подозренията ни, че ще се опитат да черпят ресурс от докосването си до „тайните”.
И все пак няма как да не помним предупреждението на Борис Ф. Поршнев – „Като правило биоценозата е наситена с видове до своя екологичен предел, т.е. внедряването на нов вид може да стане само чрез отстраняването на някой друг, сходен по хранителните си интереси” (с. 358).
Ако фактори като Алексей Петров се противопоставят на емблематичните екземпляри от „политическата биоценоза”, вероятно ще намерят съратници не само в независимите (доколкото ги има) медии. Нещо повече – българите ще ги подкрепят, ако преценят, че битката е автентична.
Любомир Живков