Опасният чар на „Непобедимите 3”

Признавам си, че гледах третата част на популярната приключенска сага с голямо предубеждение.Четох и слушах всякакви коментари, повечето от които негативни.Сценарият на Сталоун бил боза, режисурата на Патрик Хюз не срувала, звездите  – ветерани се излагали, а като за капак – България – страната, в която основно е сниман филмът е представена като бантустан, а хората от „Милениум” и „Ню имидж” дори имали наглостта да се подиграват с нашата армия….

Истината се оказа, поне за мен, доста по – различна.

„Непобемите 3” като част от добре разработен и експлоатиран франчайз е пример за добре направен екшън.

Вярно е, че като стил и начин на снимане ( оператор Питър Мензис) звучи прекалено ретро и осемдесетарски, но е с отлично темпо, безупречен монтаж ( дело на Шон Албертсън и Пол Хърб)  и много добър кастинг ( Ави Лернър) и музика (Брайън Тейлър).

И по – рано съм писъл, че към сценвариите на Силвестър Сталоун не бива да сме свръхкритични.

От него не може да се очаква да предложи винаги шедьовър като „Роки1”(1976), но драматургията му  винаги е в границите на изискванията на жанра.

Историята е ясна и свръхатрактивна, има очакавни и неочаквани обрати, щипка хумор (много се накефих със задявката към Уесли Снайпс – Доктора, че е виновен за съдбата си, тъй като е укривал данъци, а звездата наистина бе преследван от финансовите чиновници в САЩ тъкмо за този си грях!), лаконично – минимизиран диалог и много екшън с несекващи преследвания и стрелби – от използване на пистолет и автомат до пускане на бомби от хеликоптер , гърмежи с танкове и взривявания на сгради…

Сталоун дори пробва да освежи сюжета – след провала си по обезвреждането на опасния бандит Конрад Стоунбанкс – Мел Гибсън той освобождава стария си тим и наема млади таланти, които да освежат и стимулират адекватно по – нататъшните му действия.

Очакваната конкуренция между „стари” и „млади” е туширана, тъй като накрая се налага обединяване на усилията на двата отбора, за да може Барни Рос – Сталоун да отмъсти на мръсника Стоунбанкс, мигове преди взривяването на сградата на изоставената банка…

В третата част на „Непобедимите” доброто отново побеждава, албанските и румънски мафиоти не получават атомна бомба и светът за пореден път е спасен.

В този ред на мисли, се чудя къде във филма Сталоун се е подиграл с България.

Освобождаването на Док – Снайпс е всъщност след атака на влак, охраняван от сръбски войски, а и затворът е сръбски, обезвреждането на Стоунбанкс, независимо че е снимано у нас, представя  съседна Румъния, а ако трябва да се гневим защо пристанище Варна е дегизирано като Могадишу, столицата на Сомалия, е добре да проумеем ходовете на копродуцентите от „Ню имидж” – та с този свой жалък, олющен и смачкан вид варненският кей наистина по нищо не се различава от сомалийски свой побратим!

Ценното във филма е, че тече в бясно темпо, без да доскучава, че лошите са бити, но за сметка на това и победата е изстрадана.

Тя идва со общите усилия на целия състав на Непобедимите”, като в най – решителния момент на помощ се притчиват неотразимите Шварценегер – Тренч, Харисън Форд – Макс Друмър и Джет Ли – Йън Янг.

Всъщност новите звездни попълнения внасят допълнителна свежест и настроение в проекта.

Отсъствието на Брус Уилис изненадващо не се усеща.

Арнолд Шварценегер – брадясял и с метален поглед, е във върхова форма, Антонио Бандерас като Галго направо ни скрива топката със своята смелост и свръхактивност, а над всички се извисява с неподражаемата си злодейска аура Мел Гибсън като Конрад Стоунбанкс.

Родните ни знаменитости също дават ценен принос в малки поддържащи роли – Велизар Бинев като арт брокер и Башар Рехал като командир, който гледа лошо от екрана…

Аз не усетих кога изтекоха двата часа екранно време, филмът ме зареди с позитивно мислене, любимците ми, макар и на години, още се държат .

Доброто победи.

И затова, в очакване на четвъртата част на поредицата, мога да пожелая на скептиците, които  не са гледали творбата на Хюз приятно гледане.

Ако не тръгнат с голяма кошница и не очакват през лятото дълбокосмислени и скучни послания , няма да бъдат  разочаровани.

„Непобедимите 3” е великолепен пример за зрелище, което качва адреналина, предизвиква приятни емоции и не доскучава.

Какво да искаме повече?

Борислав Гърдев

„Непобедимите 3”, 2014, 126 мин., реж.Патрик Хюз, производство „Ню имидж”, „Милениум филмс” , „Дейвис филмс”, „Екс3 продъкшънс”