Лустрация? Само ако е част от антикорупционен закон!
ГЕОРГИ КОРИТАРОВ: Председателят на новата Парламентарна комисия за вътрешна сигурност и обществен ред Анастас Анастасов лансира идея, че не трябва да се разкриват всички досиета. Докъде може да доведе един подобен нов обрат в концепцията за старите архиви?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Аз не знам защо всяко ново правителство, независимо дали ляво или дясно, винаги започва с подобен коментар. Това само може да засили подозренията, че в архивите на бившите служби има кой знае какво. Нито една държава от бившия социалистически лагер не оповести само една категория от бившите си служби – така наречените „нелегали”. Това са хората, които с променена самоличност и с променена биография са работили зад граница. Те представляват интерес и за съвременните специални служби, тъй като са създали много сериозни контакти и връзки. Ако се води полемика кои трябва и кои не трябва да се разсекретяват, мое дълбоко убеждение е, че тази категория не бива да се разсекретява. Иначе как да се разграничи кой е добър и кой е лош?
Г. К.: Какви са гаранциите, че самоличността на нелегалите е била известна само на собствената им държава? Например възможно ли е в Москва също да са знаели кои са българските нелегали и в момента част от тях да са използвани от руския шпионаж?
М. А.: Абсолютно резонен въпрос. Затова онези от нелегалите, за които има информация, че са били известни и на чужди специални служби, също трябва да бъдат разкрити.
Г. К.: Това означава, че не може да има ясен критерий и по отношение на нелегалите?
М. А.: Не може. Въпросът е изключително сложен. Затова, който се опитва да развива закона в посока на ограничаване на разсекретяването, ще претърпи фиаско и ще бъде създадено допълнително напрежение. И в крайна сметка колебанията ще отведат ГЕРБ до тресавището на специалните служби.
Г. К.: До какво обаче би довела другата радикална теза – да се отворят всички досиета?
М. А.: В момента има един доста широк, но все пак ограничен кръг лица, за които се правят проверки. Да се отворят всички досиета, както казва Бойко Борисов, аз го разбирам така – да може всеки гражданин в държавата да получава информация за всеки друг гражданин дали е бил свързан със специалните служби. Иначе не мога да го разбера.
Г. К.: Има ли условия за прилагане на лустрационен закон, какъвто подготвя Синята коалиция?
М. А.: Лустрацията не е политическа репресия. Тя е инструмент за превенция. Смисълът й е да не се допускат хора до висши държавни постове, които не отговарят на определени условия на държавата. Идеологията на лустрацията като механизъм за разграждане на тоталитарната система беше приета с резолюция 1096 на ПАСЕ през 1996 г. Ако ние буквално препишем текстовете от резолюцията, ще бъдем обвинени в „лов на вещици”. Веднага някой би попитал защо ОДС, докато беше на власт от 1997-ма до 2001-ва година, не прие такъв закон? И тук смислен отговор не можем да дадем.
Г. К.: А какъв отговор може да бъде даден?
М. А.: Политиците, които управляваха тогава, не искаха такъв закон. И аз съм бил в Народното събрание, и знам, че те не искаха това да стане. Цялото говорене по онова време беше по-скоро поза.
Г. К.: Кой конкретен политик от онова време изигра решаваща роля, за да не се приеме такъв закон?
М. А.: Петър Стоянов. Президентът. Той тогава каза, че не е необходимо да се лустрира. Аргументите му бяха, че при синьото управление бивши агенти и бивши партийни секретари няма да попадат във властта. Но, както знаем, имаше и агенти и партийни секретари. Засегнахте ме на болна тема. Да не Ви разказвам как парламентарната група на ОДС отхвърли идеята да има закон за осъждане на комунизма. Не му било времето. Така че и сините не сме по-католици от папата.
Г. К.: А какво да включва един подобен закон днес?
М. А.: Аз по-скоро бих го нарекъл не лустрационен, а закон срещу корупцията. Ако съществуват обвързаности около незаконен бизнес, източване на ДДС или други корупционни практики, тогава да се прилагат ограничения. За мен лустрацията трябва да стане елемент от един модерен антикорупционен закон. Що се отнася до работата с класифицирана информация, бивши служители на ДС не трябва да имат достъп до такава, както и не трябва да работят в съвременните служби. Голяма част от тях са завършили школи в Москва, а това означава потенциална зависимост.
Г. К.: В момента и в ръководството на НРС и в ДАНС има много такива хора.
М. А.: Виждате сега какво направиха. Нищо не направиха. Прикриха този, прикриха онзи. Бил много честен Петко Сертов, а защо тогава не вкара бандитите в затвора? Някой министър крал милиони, а службите да казват, че това е „чувствителна” информация. Докато в българските служби има хора, които са готови да целуват на политиците някои задни части, българските специални служби не могат да бъдат национално отговорни.
Г. К.: Докато Вие бяхте председател на комисията, разбрахте ли, че има собственици на крупни медии, които са били свързани с ДС?
М. А.: Разбира се, че разбрах.
Г. К.: И какво направихте?
М. А.: Нищо не можех да направя. Само един човек тогава ми се обади. Беше Иван Гарелов. Искаше да става директор на БНТ и попита дали ще правим проверка. Аз му казах, че ще правим и тогава той не се кандидатира за директор. Това беше единственият случай.
Г. К.: Как работеше ОДС с медиите?
М. А.: С медиите няма как да се работи. Ако тръгнем да се ровим на коя медия собствениците са били от ДС, то медия няма да остане.
Г. К.: Какво да прави ГЕРБ в тази ситуация?
М. А.: ГЕРБ не трябва да прави нито онова, което правеше ОДС, нито да върви по стъпките на Симеон Сакскобургготски.
Г. К.: Тогава ГЕРБ как да излезе от този капан?
М. А.: ГЕРБ все още не е влязъл в този капан. Те много бързо трябва да си координират говоренето по този въпрос. ГЕРБ трябва да насочат усилията си в превенцията. Хора с минало от службите да не попадат на държавни постове, където се краде.
www.koritarovonline.hostzi.com