Правосъдие по милиционерски просто

Правителството ни е на близо две седмици, но залповете му кънтят в ушите ни мощно.

Всичко върви така, както се очакваше.

Медиите припкат след победители и пълнят страниците със страховити закани за възмездие.

Точно така и трябва да бъде. На всекиго – заслуженото.

Но защо винаги Бойко Борисов трябва приказва повече отколкото трябва и то по начин, като че ли всички в тази държавата не сме завършили първи клас?

„Видяхте колко заменки на гори направиха и как беше раздаден половината варненския квартал „Галата”. Повдигнати са обвинения, прокуратурата, МВР и ДАНС заработиха много добре. Според мен нещата ще се наредят и до два-три месеца ще има осъдени министри. Вече виждам промяна в съдебната система”, отсече новият премиер във Варна.

Бойко Борисов не си направи труда да обясни как така само за десет дни видя промяна в съдебната ни система. Какво точно се случи в тези августовски дни точно в съдебната система, която иначе е във ваканция?

Това обаче са подробности от пейзажа. Важното е да бъдат изстреляни думи – куршуми, които да заводоволят страстите български и хората да си кажат: Браво бе, пич!

За разлика от блестящият талант на Бойко Борисов да казва пиарски на народа онова, което му се иска да чуе, премиерът на въпрос на репортери как ще се справим с кризата, след като ревизията на държавата констатира дефицит, не каза нищо по-конкретно от това: „Няма да разваляме днешния празник с това, което са сторили онези „разбойници” през годините”.

„Днешният празник” е празника на ВМС. Кризата – после. Народът иска кървава вендета и отрязани глави. Пък дори и само на думи.

Защото онези, които са наясно със законите в България и съдебната система, прекрасно знаят, че изобщо не е възможно, който и да е да бъде осъден за „два-три месеца”, както твърди популистки Борисов.

Самото дознание, по какъвто и повод да е образувано, по закон трае два месеца. Обикновено се удължава с още два плюс четири, тъй като престъпленията, за които говори Борисов не са от ранга на кокошкарските. Нататък следва съдебен процес, който с трите инстанции преминава във времето с години.

Така че никой няма да бъде осъден за „два-три месеца”.

Ще има арести, гръмовни думи и шумни акции. Това го помним от минали времена.

Нека е така, но ако една държава е правова, всяко разследване трябва да се подчинява на законовите норми. И да бъде правено честно, справедливо и не по ръба на закона, апо закон.

Какво видя Борисов, че се било променило в съдебната система? Да не би да е това, че е започнала да му козирува, което пък е недопустимо за една независима от изпълнителната власт?!

Аз лично намерих потресаващ отговор на този въпрос в личния блог на Николай Бареков.

В един от пасажите на негова публикация се казва следното:

„Системата на Борисов изглежда милиционерски проста и ефективна. Повече приходи в бюджета от митниците и по-малко злоупотреби в министерствата, за да се върнат еврофондовете. Всички министри ще се водят на отчет при премиера чрез дългата му ръка в ДАНС. Разработките за корупция по високите етажи първо ще отиват на бюрото на Бойко Борисов и той лично ще следи тяхното развитие. Така той ще носи цялата отговорност. Понякога със самодоволство ще арестува хванатите в крачка и ще прави разпити още в кабинета си. Борисов е вторият премиер след царя, за когото този пост е само предпоследната крачка за нещо още по-високо.
Още е рано, за да чуем от Бойко Борисов каква е целта му. Можем да се досетим сами. Премиерският стол наистина не е детската му мечта, нито пък връщането му като главен секретар в МВР, както обича да кокетничи пред медиите. Има само две години да убеди хората, че трябва да му повярват и на следващите избори. Царят не успя да си върне короната, защото се провали като премиер. Ще успее ли да ни убеди, че става за „баща на нацията“ бившият му страж?”

Има нещо поразително в това „журналистическо послание”, обслужващо по-ужасен начин премиера.

Разработките за корупция първо щели да отиват на бюрото на Борисов. „Понякога със самодоволство” щял да арестува някого и щял да прави разпити в кабинета си.

Как ви звучи и това, че трябва да ни убеди, че ставал за „баща на нацията”? Нали си спомняте, че имаше един друг „баща на народите”, който се наричаше Сталин?

За наказанията има правосъдна система, която в демократичната държава е независима от изпълнителната власт. Иначе всичко мирише на диктатура.

Простосърдечните народняшки думи, които обслужват първосигналните страсти на простолюдието, също са част от този странен пиар.

Но още по-необяснимо е защо магистратите мълчат и примирено допускат „бащата” на изпълнителната власт да им нарежда, размахвайки пръст какво точно да правят.

Веселина Томова