Диана срещу пуяците. Сенки в мъглата.

На 8 август Б.Б. е в Шабла. Пътьом го питат за бившето Министерство на бедствията и авариите. “То не е работило – отвръща небрежно Б. Б., – че да страдам за него.” Този език все още се харесва на простолюдието.

И отпуска 10 хиляди лева за местната църква. Обаче и Първанов дарява (според същата емисия новини на БНТ) – 1000 лева лични средства за църквата.

В новия си роман Ли Чайлд ми припомни един забавен факт от историята.

Американската помощ за Съветите по време на Втората световна война е грамадна, макар че Чърчил я нарича “най-користната сделка в историята”. Руснаците поискали и презервативи – и за да потиснат самочувствието на американците, настоявали те да бъдат поне 30 см дълги.

Американците изпълнили поръчката. Но на опаковките написали: “Размер – среден”.

Книгата на Чайлд се казва “Утре няма да ме има”. Утре няма да ни/ви има. Това не е някаква тайна. Внимавайте какви думи ръсите по пътя.

Президентът (9 август, “По света и у нас”): “Надявам се някъде ТАЙНО в кабинета да работят… по антикризисната програма.” Не вярвам тази дума да е изпусната случайно. Обаче, както казваше един писател, публиката харесва да я заливат с думи, тя е равнодушна към тънката ирония. Момент, да намеря точния цитат… Ето го: “Той пише в кофи и ги излива далновидно над читателите си. Та те искат да бъдат намокрени…” Канети, разбира се.

Мъглявостта е удобната дреха на думите. Половинчатостта – също. Първанов каза, че ще е нелепо да козирува на Лили Иванова за присъденото й звание, което очевидно беше една корупционна сделка. Но не отне незабавно званието й – макар да има право като върховен главнокомандващ.

Мнозина от по-първите ни хора пък говорят като Калина Янева. Учителката от Пазарджик – новият Еркюл Поаро на телевизиите, която ходи от предаване на предаване и ръси небивалици за убийството на сестрите Белнейски. Между другото, този драматичен случай непрекъснато доказва абсолютната нищета на много медии. Толкова им е хубаво да броят колко вида семенна течност имало във влагалището на момичетата… – почти колкото на ген. Атанас Атанасов, когато дрънка вечните си конспирации за ДАНС и всичко останало. И винаги се намира поредният воайор от градината на телевизиите, поредният кълвач от това мъртвило да изчука нататък по телеграфа на скверното поредната измишльотина.

Тази Калина е повече от ясна. Трябва да си конструиран от Бюреков, за да не схванеш за 5 секунди с кого си имаш работа – мародер на чуждата драма.

Но проблемът е, че опитна журналистическа хиена като Мира Бенатова, например, не се намесва, когато Антон Хекимян (чиракът на Голямата Баданарка от “Тази сутрин”) се мотае с въпросната Калина. Където и да се появи, тя изрича с абсолютно едни и същи думи и дори срички фантазиите си. “Онзи с вълнистата коса имаше в ръката си един железен прът, приблизително метър и половина, по-вероятно автомобилна щанга, и щеше да замахне към мен…”. Онзи с вълнистата по-добре да беше замахнал към Хекимян и останалите леваци, та да не ни досаждат с подобни навлеци. Не случайно споменах Мира – в днешните телевизии сякаш всеки работи сам за себе си, сякаш им е невъзможно да кажат на някой, че е наивник и пр.

Въпросната Калина е част от мъглата, която се стеле над повечето телевизионни предавания. Сякаш тяхното предназначение е да бъдат гигантски флайтокс, който изхвърля срещу нас някакво ДДТ. Любимият пестицид на 50-те години, който по-късно се оказа истинска отрова, сега го има дори в тюлените на Антарктида. Той не е руско изобретение – обаче хората помнят Чернобил, а не ДДТ-то. Идеологическите коварства ни превърнаха в доверчиви джуджета.

Въпросната Калина е напълно обсебена – това не е точната дума, обаче нека съм вежлив тази заран. Подобни типове има колкото щеш, телевизиите са раят за тях. И това не е плод на някаква глупост, нищо подобно. Безмозъчни водещи – напористи пуяци ги търсят упорито.

Вие се забавлявате с тяхното невежество и не си давате сметка в какви користни схеми участват, каква паяжина от лъжи плетат – тия личинки на “новата” телевизия.

На 3 август в “Тази сутрин” флайтоксът бе в ръцете на Георги Костов, новия председател на Държавната агенция по горите. И той беше достоверен свидетел като онази Калина – освен че преливаше от решителност. Само дето не спомена нито едно име от прословутия списък на заменките – хората, които започнаха втория етап от криминалната приватизация в България. Не се ядосвайте, че не вие, а вашият скромен дописник се е сетил за това. Заменките са другата фаза на тази приватизация, при която над хиляда и сто предприятия бяха разпродадени на безценица от Костов. Бойко трябва да направи специална парламентарна комисия по заменките и да сложи начело Костов, философията на тази буквална кражба му е напълно ясна.

***

Пътьом. Бойко каза, че ако продължават да го дразнят, ще съобщи имената на петимата агенти на ДС (един от тях и на КГБ) в Синята коалиция. От тогава минаха три седмици. Костов досега трябваше 21 пъти да излезе на парламентарната трибуна, да се окове за нея с белезници – сигурно са му останали от криминалната приватизация – и да не се махне оттам, докато Бойко не му каже кого има предвид. Никога няма да го направи. Затова продължавайте да му вярвате.

***

Да се върнем при другия Костов.

С помощта на волфовете от “Тази сутрин” той не спомена нито един джентълмен от заменките. Месец по-рано по същия начин баданарките помогнаха и на предишния прислужник по заменките – бившият шеф на Агенцията Юруков бе лустросван и соаниран в същото предаване. Без да спомене нито едно име. Що за телевизия е това? Особено като се има предвид факта, че влиятелен (боже, боже) фактор от нея също е шампион по заменките!

Тия типове ви се изхрачват в лицето, да си знаете. Да си свил няколко аса от подправената колода на заменките, да организираш “дебати” по телевизията си – и да се хилиш иззад ъгъла.

Бойко също доста говори за заменките, и публиката му вярва все още. Но понеже сме се разбрали с него да му казвам това, което никой не иска да се сети, ето нещо тревожно. Ако продължава да спестява имената на джентълмените, ще се втвърди хипотезата на някои западни наблюдатели, че зад мъглата от флайтокса се редят договорки с ония джентълмени. Най-малкото на Бойко му отива да държи и той флайтокса. Чистосърдечието му засега е заразително, но и лицемерието на костовци също е заразително – опасявам се да не му се поддаде.

***

Сега да отидем на доста по-чисто място – при Диана. Макар че и там става дума за заменки.

Бойко трябва да направи паметник на новата водеща на “Здравей, България”. Тя представи по забележителен начин някои от новите му министри. Може да продължаваме да не им вярваме, но поне вече знаем с кого си имаме работа. Най-неочаквано изпитах известно разочарование от разговора й с правосъдния министър Маргарита Попова. Тя е извънредно интересна, не напразно главният прокурор Борис Велчев я лансира толкова упорито. Но интервюто стана донейде аморфно, може би понеже Диана не успя да скрие симпатиите си, а може би просто беше изморена в края на седмицата. Един от законите на К. К. гласи – “Започни разговора с последния въпрос, който си намислил”. Диана забрави това и не й остана време за най-важното. Все пак стана ясно, че “ония” разбойници дори са успели да си гласуват закон за амнистията.

През 1997 година представих много министри от кабинета на Костов. Беше, вън от съмнение, интересно. Научих, че на Чорбаджията не му било много приятно. Може би защото хората излизаха от нищото и придобиваха плът и кръв, или може би защото се е опасявал, че ще хвърлят някаква сянка върху него. Да обаче, но и той самият участва в поредицата, и то по един забележителен начин. После през февруари 99-а, след редица позиционни хитрувания, Костов удари теслата на “Всяка неделя”. И аз останах с пръст в устатата – защото замисълът ми беше да представя същите тия хора две години по-късно, за да видим какво се е случило със самите тях и колко достоверни са били думите им. Не успях да направя проверката. Сега Диана е в същото положение – усилията й ще имат някакво значение, ако направи дубъл на тия интервюта след 2 години. Мисля, че по-скоро ще бъде разочарована, но това е друг въпрос.

Бойко все ще се оправи по някакъв начин. Но какво ще прави Нова телевизия?

Диана нанесе съкрушителен удар на една лъжлива представа, наложена от псевдоводещи, от фукльовци без никакво покритие, баданарки и митомани.

С един елегантен шут, може би дори без да си дава сметка, тя натири пуяците там, където им е мястото. Дори не успяха да изсъскат. Публиката ясно видя, че в медиите, все пак, има кадърни хора – независимо че бюрековщината и дори обикновената шутовщина е заела трайни позиции. С лекота Диана обезсмисли иначе комичните напъни на Бареков или Милен Цветков – всезнайковците, които все изразяват собствено “мнение”, след като е ясно, че дори не са наясно със собствената си идентичност, че не могат да артикулират внятно дори нещо най-елементарно.

И двамата се смятат за големите “звезди” на телевизионния екран. А просто са едни петлета, чиято амбициозност доста често е направо налудна, а неукостта им нерядко е видима дори за най-непретенциозните зрители.

И двамата са абсолютно всеядни. Те са готови да обсъждат всичко и с всеки, макар че почти винаги са напълно неподготвени дори за елементарни теми.

Всяка сутрин те създават един рай на инфантилността, в който дори най-непретенциозният им гост се чувства уютно. Те са шампиони по всеядност.

А безкрайната им амбициозност ги прави и шампиони по мазохизъм. Веднъж споменах, че и най-сочните зрителски ругатни, заради които всеки разумен човек би се скрил от екрана веднъж завинаги, обаче доставят очевидна наслада например на Милен. Той иска да го ругаят, да го наричат педераст, хлебарка, мишка – и винаги е доволен от това, дори е щастлив. Да се подлагаш на подобни публични – и то системни – унижения, предполага някаква трайна промяна в характера и манталитета, някакво перверзно удоволствие от този публичен линч. Причината за тази привързаност към ругатнята, към униженията, на които те подлагат, може да има различни обяснения. Но най-вероятно става дума за дълбоко вкоренен комплекс за малоценност.

Подобни хора се намират в някакъв сандвич – между собствената си мазохистичност и собствената си арогантност. Пуяците са ярък пример за безпътицата на “новата” телевизионна журналистика. В която амбициозността надделява над всичко останало.

И изведнъж се появи Диана – и направи за смях лигльовците. Тя е обратното на всичко казано по-горе. Ще си позволя нещо лично. През годините от време на време се е намеквало кой е новият К. К., кой е новият кеворкиращ. За Диана вероятно е без значение, но аз виждам в нея нещо от един ваш познат от преди 35 години.

Тия дни един зрител на “Здравей, България” й каза по телефона: “От септември да смените ония двамата лигльовци… (Милен и Лора)”. Стана ми жал за Лора. Тя не заслужава подобна участ. Веднъж, в един напълно банален разговор с певеца Васил Петров, изведнъж тя го попита: “В какво време искаш да живееш?” В онзи контекст беше уникално прозорлив въпрос. Лошото е, че днешните журналисти не задават подобни въпроси на самите себе си. Лора има много качества. Но няма воля – да се приспособи не към лигльовците, а към самата себе си. А това също е един от законите на К. К. за нашия занаят.

Още за сенките – следващия път.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”