„Отвътре” и отвън

„Отвътре” е най – амбициозният и стойностен роман на Радослав Парушев.
Твърдя го уверено, защото познавам цялото му творчество от последните десет години.
Вече съм убеден, че той е най – талантливият представител на своето поколение или поне е най – добрият прозаик в групата на Богдан Русев, Стефан Кисьов, Калин Терзийски и Васил Георгиев.

По – рано го смятах за майстор на разказа и в захлас съм чел сборниците му „Никога не бъди нещастен”(2004) и „Смъртта не е за всеки”(2012)
Сега разбирам, че той има потенциал да създаде хубав, четивен, актуален и силно въздействащ роман.
След експериментите с „Преследване”(2007) и „Projekt Dostoevski”(2009) логично дойде и успехът с „Отвътре”.
Това е микс от убийствено ефективна социална сатира и сардонично – арогантна анти или квазиутопия.
Мръсна и жлъчна приказка за нашата мила България – няма такава страна – затънала до ушите в лайната на корупцията, лъжата, загубата на нацонална идентичност и идеали, жертва на алчни и безумни политици и господари на ефира, сблъсък на интереси на Великите сили, на исляма и христианската цивилизация.
Признавам си, отдавна не съм чел такъв свиреп и лишен от утопични амбиции срез на днешното ни битие, което удивително прилича на танц по острието на бръснача, на пир по време на чума, на фона на глобалната икономическа криза и настървеното настъпление на ислямистите.
Изведнъж нашата родина се оказва притисната в менгемето на жестоката некомпетентност на своите управници и на опасността директно да се върне в Средновековието и да бъде малтретирана от цигани при една евентуална Трета световна война, в която разделителната линия между цивилизациите логично ще минава по линията Пловдив – Бургас…
„Отвътре” е хирургически болезнен и прецизен разрес на лудоста и обсесиите, вилнеещи у нас, на тоталното опростачване на населението, промивано с идиотски сериали и риалити формати и тикано в претъпканите зандани, където ускорено протича остатъчния процес на пълното му видиотяване и доунищожаване.
Това е честен и безкомпромисно написан роман.
В него е разкрита цялата мизерна същност на родния ни политически елит и на дръзновено – нахалния ни шоу бизнес, в който основната цел е присвояването на лъвската част от бюджета на приниципа на комисионната или „рязане на горницата” и поднасянето на публката на лесно смилаем продукт за дебили, каращ ги да мечтаят за живот в измислен свят на фолкгърли, курви, наркомани, убийци и леопарди, свят измислен , изсмукан и толкова нереален, че е направо нелеп и абсурден на фона на очертаващата се опасност държавата ни да се превърне в рай на джихадистите…
В романа има както очакваните критични и морално – етични послания ( лансирани основно чрез образа на Иван – Александър, този съвременен Кандид и ответник на Родион Разколников), така и умело лансираната любовна история между него и Евдокия, завършила без хепи енд, но с необичаен ход от страна на главния герой да защити родината си от ислямистка инвазия, под американско командване и с егоизтичната амбиция да намали несправедливата за него присъда.
Така без фанфарен и дразнещ патриотичен патос смачканият нашенски Алекс Деларж поема към фронта, намирайки цел и смисъл в живота си и бягайки от безумния цирк на безкрупулния медиен манипулатор Георги Гошкин – Гоше.
„Отвътре” е майсторски написан, стегнат и разтърсващ роман.
Езикът му е цветист и шокиращ със своя автентичен натурализъм, образите са свежи и въздействени, интригата тече стремително без да дотяга, а финалът е едновременно стряскащо – неочакван и примамливо позитивен.
Измъквайки се от рамката на стилистично – креативния експеримент и нагазвайки в мътните води на суровия реализъм, Радослав Парушев създава великолепен бестселър, с който заема челно място сред най – талантливите български прозаици.
Борислав Гърдев
Радослав Парушев, „Отвътре”, роман, 2014, изд.”Сиела”, отг.редактор Светлана Минева