Спецслужбите в Грузия и битките за контрол и паритет в региона
Десетилетни са традициите по линия на контрола върху „скрития транзит” на оръжие, прекурсори, дрога, акцизни стоки, както и върху прането на пари, в най-чувствителните дестинации на Черноморския регион. Структурата на конфигурациите, обезпечаващи този контрол, винаги е била строго йерархична. Варна много често е била основен оперативен терен за врътките на спецовете-търговци. Фериботът бе изграден по тази причина. Сега направлението „Кавказ” става все по-актуално.
Връзката Поти-Варна е само брънка от веригата. Но тя най-ясно откроява технологията на „бизнеса”.
Десетилетия върви „бизнеса” не само между държави от СИВ, доверили го на оперативно управление на „достойните” офицери. След „промените” го преотдават на агентурно-оперативния контингент – „агентите” стават босове, посредници, изграждат наказателни бригади.
От няколко години транзитирането на „чувствителни” товари отново мина на пряко подчинение на спецсужбите. Премахнати бяха междинните звена. На мястото на мутрите и назначените босове дойдоха „офицери на прикритие”. Грузинските са особено млади – повечето почитани ГОСТИ, засичани в престижни хотели във Варна, нямат и 30 години.
Кой ги „засича”. Ами приемащите (и не само те…) домакини? Къде ги „установява” – в едни и същи хотели-бази, които не работят с други клиенти. Всичко е нагласено. Никакви оперативно-издирвателни мероприятия. Фоторепортерите, пардон, от „Външно” клечат пред вратата на въпросния хотел и си щракат на воля – когато им наредят или „разрешат”… Попълват албумите…
Всичко е официализирано – дори (пред)плащанията за негласни охранителни мероприятия. Макар че тук изненади са малко възможни – ответният удар ще бъде подобаващ. Защото зад схемите на трансграничните „престъпни” конфигурации стоят трансграничните преплетки на специалните и специализираните служби – контактите им са толкова плътни, че отдавна няма нужда да си провеждат семинари за споделяне на опит за „борба” срещу глобализиралата се организирана престъпност. Имат си и алиби – по-добре да намаже някой филията по линия на контрабандата, отколкото да допуснем терористични групи да оперират в региона, създавайки логистични бази. И така бизнесът на „спецмрежите” си върви – нали трябва да си заработват безотчетни мангизи за острите операции. А и за оперативния състав да остава.
Така вече няма нужда да бъдат отстрелвани придобилите много информация и парички „агенти”.
Сега при смяна на властта се освежава и персонала. Повече от ясно е, че след сезона в морската столица ще започнат да идват нови ГОСТИ от Грузия. Те ще наблюдават известно време дали техните домакини във Варна ще се споразумеят с новата власт и тогава ще решат дали да задвижат новите комбинации и сделки.
Рисковано упражнение за новата власт. ЕС и ЕК наблюдават отблизо процесите чрез оперативния ресурс на големите посолства. И все пак – отсреща също има риск. Руснаците са всеизвестни острилки. Те все още имат своя игра по линия на „грузинските схеми” през Варна. Независимо от агресивния подход на някои бивши посланици-евреи на САЩ в София, раздвижили не само балетната общност на Тбилиси поради широките си културни интереси, но и преподготовката на грузинския спецназ.
Тези две групировки нашенските ДС-отворковци няма как да скарат чрез евтинджос внушения към силните на деня, за да се самоизтребят.
Те „партнират” с местни босове и групировки, които са елиминирали за един ден на един площад в пъти повече „бандити”, отколкото бяха ликвидирани заедно с Бай Миле на 30 юли 2004 г. И са делили товари по контрабандните канали направо с танкове на градските мегдани. Защото са военизирани спецслужби и звена, които не си играят на информационно-аналитични центрове и разделение на властите в този сектор.
Това което се е транспортирало през Югославия, бледнее пред мрежите от Южна Русия, пардон, Грузия и Турция.
Няма как през годините да не е наблюдавано от сериозни фигури на върха. Варна е добре и отблизо изучавана не само от „клановете” на Патиашвили и Гиоргадзе, но в момента най-вече е като на длан за сегашните силни на деня в Тбилиси – Адеишвили, Барамидзе, Мерабишвили.
Ето кратък преглед по линия на „оперативния обзор”. Рамката, разбира се, е политическа, властова, а интересите – най-вече: икономически.
Оттеглянето на руските армейски части от базите им в Грузия не доведе до стабилизиране на ситуацията в Грузия. Напротив. Там отново се натрупва взривоопасно напрежение. Засега само договорките между руснаците и американците удържат положението.
Посещението на американския вицепрезидент Джоузеф Байдън в Тбилиси трябваше да окуражи групата на Саакашвили, докато президентът Барак Обама си беседваше с Путин.
На фона на публичните политически активности раздвижването в оперативното задкулисие на руските и грузинските спецслужби е показателно.
Резките и демонстративни опити на сегашните шефове на грузинските „тайни служби” да еманципират ведомствата си от руското влияние засега са повече шумни, отколкото ефективни.
Как иначе – някои от най-влиятелните грузински кланове (и на власт, и в опозиция) имат в редиците си наследници на бивши шефове на КГБ в Грузия.
Легендарен е Алексей Н. Инаури, убит в Батуми на 23 юни 1993 г. Той беше 32 години начело на КГБ в Грузия, човекът, който приведе в безпомощен вид Хрущов в Пицунда през 1964 г. и го подготви за статута му на „персонален пенсионер”. Бившият кавалерист Инаури беше емблема на руското присъствие и влияние в съветска Грузия.
Но информационното му наследство премина в други ръце и ограничи влиянието на неговия „клан” в Грузия. Кланът „Шеварднадзе” си каза тежката дума. Дори хората на клана „Патиашвили” не успяха да сложат ръка върху базите данни в обема, в който се очакваше от техните руски покровители. Причината – почти всеки от грузинските босове на службите е слагал „инфо” настрана.
Според някои източници най-чувствителната част от информацията е попадала в ръцете не толкова на оперативните от КГБ, колкото у операторите на ГРУ. Едва ли е случайно, че техните най-важни носители на информация винаги са намирали убежище в базата „Вазиани”.
След ерата „Шеварднадзе” настъпиха резки промени в грузинските служби. Въпреки това те си оставаха все така проникнати. Случаят „Окруашвили” през миналата година го доказва красноречиво.
И все пак – отчетливата „руска група” вече има срещу себе си „групата на янките”. Въпреки че има основателни подозрения за агентурно-оперативни преплетки по служебна и кланова линия.
Всъщност най-острите интриги в подмолите и овразите на официалното противопоставяне между янките и руснаците в Тбилиси върви по линия на опитите за разбиване на клановата структура на грузинската върхушка и преконфигурирането на властовите „елити” чрез имитирането на зараждане на гражданско общество.
В същото време кастовите „елити” са довели почти до херметичност периметъра, където и когато попадат в полето на физическа досегаемост.
Зураб Адеишвили обнови кадрово грузинската „Безопасност”. През годините активности в тази посока се наблюдаваха и от екипите на Давид Кекуа, Давид Енделадзе, Ираклий Батиашвили и Шота Квирая. Силно влияние в „преходните години” имаше един от шефовете на разузнаването – Автандил Йоселиани (!). (Епична и „усукана” беше битката му с Игор Гиоргадзе)
Въпреки това емблематична е фигурата точно на Зураб Адеишвили. Силен играч е и Георгий Барамидзе. Групите на Адеишвили и Барамидзе обезпечаваха посещението на Джоузеф Байдън от грузинска страна. Адеишвили, Барамидзе и Мерабишвили са сред отговорните фактори за трансформациите в „силовия блок” на грузинските спецслужби. Точно тези екипи имат за задача да установят контрол върху „острилките”.
Въпреки това една фигура се откроява – Игор Пантелеймонович Гиоргадзе („Командор”), който е посещавал Варна неколкократно по служебна и лична линия. Бил е на почивка в курорт край Варна… (Предполага се, че е „покрит” в спецквартира на руските служби край Москва – звакова беше пресконференцията му на 26 май 2006 г.: първият пиар-удар срещу Саакашвили) Той е изключително уважаван сред грузински „спецназовци” и сред поне две от последните съветски и руски генерации в КГБ и ГРУ. Бившият „каскадьор”-афганец е „бащата” на грузинската „Алфа”. Заедно с Константин Шавиашвили (!) и Валерий Чхеидзе той е сред най-интересните фигури за янките. Това вероятно е причината една от позивните при тренировъчна операция на грузински спецназовци, обучавани от американски инструктори, през лятото на 2007 г. да е била „Абдула”, прозвището на Котэ.
В същото време не може да не се отбележи, че контролирането на средствата за комуникация от официалните грузински спецслужби донякъде неутрализира липсата на пълен контрол в приграничните райони. Медийното покритие на официален Тбилиси също блокира активностите на част от „спецназовците”, включили се в логистичните мрежи на грузинската опозиция. По тази причина те опитват различни остри пропагандни мероприятия с откровено сугестираща цел – „Ако совите не ловуват, това не означава, че няма мишки. Просто времето за ловуване не е дошло.”
Точно СОВА е емблемата на грузинската група „А”.
Дали пък „совите” няма да решат да ловуват в края на август или в началото на октомври? Избирането на датата ще е според внушението, което се търси.
Защото на този терен уговорките на Байдън в Тбилиси и Обама в Москва едва ли имат 100% гаранция. Това е политическата рамка
Колкото до очакваните отстрели във Варна – тук отдавна не се подвизават дилъри на „пилешки бутчета”. Босовете се парират с „предварителни списъци” (и по грузинска линия) и знаят, че никой няма да остане на терена до два месеца, ако един от тях бъде свитнат – всъщност те са само 5-6 фигури и всички имат „прехвърлени дялове” в Бизнеса в и през Варна. И никой от тях не пренебрегва опциите за „изчистване” на транзакции през грузинските схеми. Трябва им Тишина за бизнеса в условията на криза…
И службите от двете страни се стараят да им я осигурят, въртейки си „своя бизнес”, легендирайки го като обезпечаване на ресурс за изпълняване на държавните задачи в условията на постоянни „кризи” и дупки в бюджетите. Омагьосан кръг – контрабандата захранва службите, а те трябва(ло) да я борят. Вече…?!
Любомир Живков