Драгановеца: Митю Очите ме зарита! Вместо наказание, той на пикник.

Той получил отпуск за награда вместо наказание, че три дни по-рано пребил в пандиза Стоян Кръстев-Драгановеца. В жалба до прокуратурата Драгановеца пише, че Митьо бил под крилото на шефовете на затворите, а самият той бил изнудван да даде 5000 лв. дарение, за да получи работа, докато търпи наказанието си. Това написаха вчера в имейл до редакцията група затворници, като настояха да не бъдат съобщавани имената им. Като доказателства за твърденията си те приложиха направени от тях снимки с фиксирана дата и жалба от Драгановеца, пратена и до Софийската районна прокуратура. Побоят станал на 6 август т.г., а три дни по-късно Митьо бил засечен на барбекю.

Лишеният от свобода Стоян Кръстев – Драгановеца*: "Дарих" 5000 лв. за работа в пандиза

През април 2007 г. започнах да изтърпявам наказанието си в ЗО (затворническо общежитие – б.а.) “Казичене” към Софийския централен затвор, където съм и към настоящия момент, пише Стоян Кръстев – Драганеца в жалба до Софийска районна прокуратура, копие от която е изпратено до “Труд”. След настаняването ми в затвора започнах работа на външен обект, което оказваше изключително благоприятно въздействие върху личността ми и оправдаваше изцяло целите и смисъла на превенцията, заложена в НК и ЗИНН (Наказателния кодекс и Закон за изтърпяване на наказанията – б.а.), тъй като в мен се създаде стремеж към ползотворен, смислен и изпълнен със съдържание начин на живот по време на престоя ми в затвора, който ще бъде продължен и в обществото след изтърпяване на наложеното ми наказание.

Предвид изложеното за мен беше странно и необяснимо защо на 26.02.2009 г., без да ми бъде посочена никаква основателна причина, беше прекратена трудовата ми дейност, която полагах. Съвсем естествено отправях неколкократни молби за започване на работа до началника на ЗО “Казичене” (Станислав Стоянов – б.а.),като търсих някаква логична причина защо не ми се дава работа.

Работа срещу дарение

Отначало началникът не даваше отговор, освен че така били наредили от горе, но не казваше кой. Един ден ми каза, че ще опита отново да ми намери работа, но за целта трябва да направя “дарение” от 5000 лв. Не е малка сума, но си заслужаваше да я дам, за да осмисля престоя си в затвора, защото тук всеки ден е мъчителен.

След като бях пуснат в отпуск, успях да намеря парите и когато се върнах, посетих кабинета на началника и му ги предадох. Разписка не ми е издавана, но той ми каза, че няма да има проблем и до дни ще има развитие. Минаха седмици, месеци, но статутът ми не се променяше. При всеки удобен случай аз питах началника кога ще получа работата, след като вече съм направил дарение.

Отначало началникът ми казваше да имам още малко търпение, а след това отведнъж ми съобщи, че проблемът не ми се решава, защото шефът на Софийския централен затвор (Милети Орешарски) не разрешавал да работя и съм бил поставен под прякото му и особено наблюдение. Каза ми и че той “ще е новият началник на затворите, и когато това се случи, тогава няма да има проблем”.

Аз се усъмних в тези думи, тъй като се съмнявам, че Орешарски знае какво се случва с мен, а още по-малко за дарението, и попитах дали ще ми се върнат парите при това положение. Началникът ми отговори, че “парите са дадени за дарение на затвора и няма как да се върнат, защото вече са дарени и усвоени от затвора”. Тогава му казах, че ще се оплача, и отговорът му беше, че “като се оплача, нито ще изляза на работа, нито ще получа предсрочно освобождаване и ще видим на кого от двамата ще повярват – дали на затворника или на началника”. Знам, че логичното е да се вярва на длъжностното лице, когато срещу неговата дума стои тази на лишен от свобода, но поемам риска, защото на моя страна е истината.

В услуга на персонала

Аз лично не виждам следа онаправеното от мен дарение за лишените от свобода. Ако парите са похарчени, то е за удобство на обслужващия персонал на затворническото общежитие – ресторант, басейн и т.н., но извън затвора. Искам да добавя, че моят случай с направеното така наречено дарение не е единствен и изолиран, а трайна тенденция и манталитет на поведение от страна на началника на затворническото общежитие и ако направите една ревизия или анкета сред лишените от свобода, ще излязат множество такива случаи, като голяма част от тях ще бъдат и доказани, защото освен пари, той получава и вещи, когато се извършват даренията. Винаги и оправданието му е едно и също, че началникът Орешарски не позволявал това да се случи, но никога не е възстановил даренията. В моята килия имаше един друг лишен от свобода – Илия Гергов, който направи дарение от около 3000 лв., което може също да се докаже с фактурите за закупени материали, които са вложени в затворническото общежитие. Само че на него му беше свалено наказанието и беше освободен предсрочно.

Всички тези обстоятелства, както и допълнителни, изложих в жалба, която разпратих до всички компетентни институции, включително и до Софийска градска прокуратура, която според мен е компетентна да образува проверка по сигнала.

Настоящата жалба обаче пиша не за да повтарям същите неща и пред вас, а за конкретен случай, който се случи на територията на затворническото общежитие, след като началникът беше разбрал за подадените от мен жалби.

Очите се трудел от втория ден

В Казиченене отдавна е настанен публично известният лишения от свобода Митьо Очите. Нямам представа какво прави на територията на общежитието и дали има право да изтърпява наказанието си тук, но очевидно се ползва с доверието и има близък контакт с началника на общежитието. Как иначе можем да си обясним факта, че на втория ден Очите започна работа, след като има лишени от свобода, които чакат месеци и години.

На 06.07.2009 г., около 19 ч, което е следващият ден, след който подадох жалбите срещу началника, в моята килия дойде лишеният от свобода Новак Купенов, който е близък на Очите, и ми каза да сляза в пета килия, че Митьо ме вика. Аз се изплаших и му казах, че няма да отида, като по това време в моята килия бяха лишените от свобода Резван, Иван, Мартин и Петьо, които ясно възприеха заплашителното поведение на Новак Купенов.

Около 19,20 ч излязохме с Петьо да се разходим на “карето”. Когато излязохме пред входа на втори блок, чух, че някой ме извика по име. Обърнах се и видях, че Митьо, който се намираше пред фитнес залата, ми маха с ръка. Бяхме отвън, имаше много хора и затова реших да отида, за да разбера защо ме вика. Когато стигнах при него, той ме попита: “Абе, ти какво искаш от началника и какво си говорил за мен?” Изненада ме, тъй като аз не съм споменавал Митьо Очите, а имам проблеми единствено с началника, които обаче решавам по законен начин.

Бой пред фитнеса

Влязохме във фитнеса и докато се опомня, бях избутан отзад от Новак. В този момент Митьо Очите се обърна и ми нанесе няколко удара в областта на главата, от които загубих представа къде съм. Усетих удари и отзад, които мисля, че ми нанасяше Купенов, и помня, че бях паднал на земята, където бях ритан от Очите. Развиках се за помощ и помня, че бях бос пред залата. Не знам дали някой ми е помогнал, или те сами са спрели да ме бият, помня, че Петьо ми донесе чехлите и вече видях, че са дошли полицаи. Според мен инцидентът продължи около 1-2 минути, но не съм сигурен, тъй като не помня абсолютно всичко.

Полицаите ме попитаха какво става и аз им разказах всичко, като ги помолих да извикат и началника, защото Митьо Очите цитираше неговото име. Те ми казаха да ги придружа до началника, като взеха и Петьо с нас. На началника разказах всичко, което съм описал до момента, като докато разказвах за случая, в стаята влезе и единия от полицаите. Като приключих с разказа, началникът попита полицая какво е станало и той потвърди, че след като е разпитал за инцидента, много хора са потвърдили моите думи, че всичко е предизвикано от Очите. След това потвърждение и от длъжностното лице началникът извика и Митьо.

Заплаха пред шефа

Още с влизането в кабинета Митьо Очите, без да се притеснява от присъствието на началника на затворническото общежитие, започна да се заканва, като думите му бяха: “К’во ревеш, бе. Ти сега ще видиш какво ще ти се случи, само като изляза от кабинета. И на двамата с тоя (посочвайки Петьо) животът ви струва по два и петдесет.” Вместо да му направи забележка и веднага да предприеме мерки, началникът спокойно го попита да разкаже какво се е случило.

Очите отрече да е имало какъвто и да е инцидент, което е абсурдно, защото го видяха много хора. След това началникът каза на Митьо да излезе и попита Петьо какво се е случило и той потвърди това, което аз казах и което вече беше потвърдено и от полицая. Като разрешение на случая началникът нареди да бъдем преместени аз и Петьо в другия блок. Петьо го попита защо нас да местят, след като виновен е Митьо, и че е редно да се вземат мерки спрямо него. Началникът му отговори: “Ще видим тази работа”, и след това изненадващо се обърна към мен и каза, че “ще ми вдигне режима, защото много съм започнал да го дразня и да му развалям неговия ред”. Аз му отговорих, че не развалям никакъв ред, а точно обратното, спазвам закона и просто се ползвам от правото си да подавам жалби срещу неща, които смятам, че са неправилни, а дали съм прав или не, е редно да решат компетентните органи, както и че неговият ред много често не отговаря на законовия, за което е пример току-що случилият се инцидент. Тогава началникът в присъствието на Петьо каза, че той ще подаде жалба, че аз съм го заплашвал, което изобщо не отговаря на истината и е лишено от всякаква логика, защото предишния ден аз вече бях подал жалбите си срещу него. В интерес на истината, началникът каза, че той не е пратил Очите да ме пребива, но пък през цялото време го защитаваше като негов адвокат. Доказателство за тази защита е фактът, че не му наложи наказание, не го качи в ареста, а се опита да премести нас, за да угоди на Митьо Очите, който се държеше много нагло и арогантно.

След като приключихме с тази среща, аз се прибрах в килията си, а Петьо помоли старшините и те му разрешиха да не се прибира в неговата, защото тя е непосредствено до килията на Митьо Очите. Моето здравословно състояние се влоши и дори се наложи да извикат “Бърза помощ”, като докторът, който дойде, ми постави инжекция и каза, че съм за болница.

Страх зад решетките

Аз и Петьо изпитваме основателен страх за живота си, тъй като Очите е общоизвестен като човек, който може да стигне до крайности и да посегне на здравето и дори да убие някой, който се е осмелил да му се противопостави. Имайки предвид, че началникът не направи нищо, с което да му попречи или поне превантивно да му въздейства, единственият ми шанс е да сигнализирам на вас, за да можете да предпримете всички необходими действия, като образувате досъдебно производство и да накажете Митьо Очите. Само по този начин ще докажете, че законът е по-голям от него и освен това ще въздействате превантивно върху всякакви прояви на престъпност, макар че те се извършват в затвора. Все пак и в затвора живеят хора, някои от които не са с трайни престъпни намерения, а желаят да изтърпят наказанието си бързо, за да се върнат към нормален начин на живот. Такова е и моето разбиране и затова подавам жалба, като се надявам поне да узнаете, ако се случи нещо на мен или на Петьо, от кого е предизвикано и кой ни го е причинил.

Не вярвам на началника , защото за него е по-удобно мен да ме няма, а в общежитието да продължава да тече животът по неговите правила, за които е доста спорно дали са съобразени със закона.

Поканен вчера, шефът на затворническото общежитие Станислав Стоянов, отказа коментар.

* Наркобандидът Стоян Кръстев-Драгановеца се прочу в пресата, след като през септември 2005 г. принуди фолкпевицата Тони Дачева да му пее часове наред в ресторанта му в пернишкото село Ковачевци. По-късно бе осъден на пробация. Срещу него има 10 досъдебни производства. Има ефективна присъда от 3 г. за притежание на оръжие и наркотици, за която в момента лежи.

В. „Труд”