Русофилството не е престъпление, но все пак е заболяване

Форумът около статията ми за Борис Березовски ме предизвика да напиша тези редове.Голяма част от форумците-анонимно или открито емоционално се хвърлят с голи гърди да бранят Русия от Кольо Босия, като че ли съм нападнал територията и.

Уважаеми знайни и незнайни дами и господа. Русофилството и русофобството са емоционални състояния, а не трезв анализ и преценка. Когато подхождаме към една държавна политика, трябва да оставим емоциите настрана и да се хванем за фактите.

А фактите са точни и ясни.

Русия е създадена на основата на една българска държава и допълнително е получила християнството и писмеността от нас. Затова и емоционалното обръщение на Иван Вазов „Дядо Иван” е дълбоко погрешно. България безспорно съществува много преди Русия и по прилича руснаците да се обръщат към нас с „Майка България”. Но те, с много малко изключения като академик Дмитрий Лихачов, правят точно обратното. Когато бях в Русия като строителен работник в периода декември 1977-май 1978 г видях и разбрах много неща. Самата държава Русия тогава, а и сега не съществува. Съществува една имперска територия, на която се развиват определени процеси. Един от тези процеси е центробежен. Този процес руските правителства се опитват да спрат по два начина. Първият е силов-чрез армията, милицията и службите. Вторият е чрез създаване на митове вместо наука. Така се случи, че в компанията, която попаднах имаше основно артисти, журналисти и инженери. Когато им обяснявах, че България е значително по-стара държава от Русия и е помогнала много за християнизирането и цивилизоването на Русия, те имаха само един аргумент-юмрука. За тяхно съжаление този аргумент го имах и аз. Три пъти скочиха срещу България и трите пъти Майка България нокаутира чедото си. Това не ми попречи да продължа да се срещам с тази компания. Нито на тях с мен. Те бяха жертва на една антибългарска пропаганда и аз разбирах това.

Между приятелите ми имаше и журналисти. Те ми дадоха книгата на един много известен руски дипломат от края на 19 век. Книгата се казва „История русской дипломатии, написана е от Татишчев /На руски Татищев/. И е издадена през 1890 г. в Санкт Петербург. Там едно към едно е написано, че България трябва да престане да съществува, а трябва да бъде поделена между Русия, Сърбия, Гърция и Румъния. Една широка ивица от Черно море до Пловдив трябва да бъде руска, защото това съвпада с една основна мечта на Русия за достъп до топло море и възстановяването на Цариград, но като руска столица. Т. нар. доктрина „Третия Рим”. Книгата ми я секвестираха при един от многобройните обиски, но не пречи да я потърсите и да прочетете тези редове. Имайте предвид, че това е била и официалната позиция на руското и съветско управление. Това го е знаел и Стефан Стамболов. Затова и действията му са били за запазване на българската държавност. Поради това го наричат „русофоб”. Ако запазването на националния суверенитет и самоуважението са русофобия, смятайте ме и мен за такъв.

Друг документ е една книжка на старозагорския митрополит дядо Методи Кусев, който отива в Санкт Петербург да посети духовната академия. След връщането си в Стара Загора пише книга за имперските амбиции на Русия да глътне България и другите страни, попадащи в доктрината „панславизъм”. Дядо Методи е светла и колосална фигура в българския политически и духовен живот. Участник е в борбите за национална църковна независимост и не може да бъде определен просто като „русофоб”.

Панславизмът е една много проста, но ефектна лъжа. Да, във нас има и славянски корени, но имаме и тракска, и българска, и каква ли не кръв. Не може да напираме да се смятаме за славяни, игнорирайки другите си корени и заменяйки истината с една евтина емоционална измама. Който го прави, не заслужава уважение. Кой от „русофилите” ще си извади двете очи, понеже не са сини или бежовички, а черни? Кой от тях ще си смени кръвта със славянска, защото неговата не отговаря на кръвната група на славяните? Кой ще си отреже главата, защото е червенокос? Да приемаш желаното за истина е някаква форма на инфантилност и шизофрения. Спомням си една среща в Руското посолство в началото на 90-те, където беше и моят приятел покойният проф. Николай Генчев. Там той се изтъпани и се изрепчи, че е славянин отвсякъде. На другия ден го закачих във в. „Демокрация”, че като гледам бялото му кръгло лице, сините му славянски очи и русата му славянска коса не се и съмнявам в това./За тези, които не го помнят, бачо Кольо беше черен като анадолски манафин, с гарвановочерна коса и черни, леко дръпнати очи. По-късно вечерта се видяхме в „Яйцето” и му дръпнахме един хубав смях, примесен с няколко ракийки. Той я обичаше, пущината и я употребяваше при първа възможност. Но иначе беше добър историк и добър човек.

Но дори и да приемем, че общият славянски произход може да бъде основа за създаване на една империя, то как да обясним зулумите на царска и съветска Русия в Полша? Как да си обясним Катин? Как да си обясним агресията на Съветската армия през 1918 година към Варшава /Т. нар. „Марш на Будьони/? Как да си обясним смазването на „Пражката пролет”? Попитайте един поляк или чех дали са „русофили”. Ще чуете една звучна псувня. Това не пречи на Полша и Чехия да си имат собствена политика и да поддържат нормални отношения с Москва. Това е и моето желание-да имаме нормални отношения с Кремъл. С обикновените руснаци ние нямаме кой знае какви проблеми. Проблемите идват от Агресията на Москва и от дупедавството на нашите пишман управници. Не знам сега във външното министерство на Русия къде се намира България, но до началото на 20 век България се е водила в Азиатския департамент на Руското министерство.

Липсата на точни исторически учебници и анализи още от детска възраст набиват в главата митове и легенди за „добрия дядо Иван”. Погледнато реално, обаче, нещата не са такива. Още от първото идване на княз Святослав в антибългарски съюз с византийците през 10 век за ликвидиране на България. Походите на Дибич Забалкански и т. нар. „Руско-турска освободителна война” също търпят един нов и задълбочен прочит от нашите историци.

С Русия трябва да имаме нормални търговски, туристически и културни връзки. Но когато ни извиват ръцете трябва да кажем „Стига!” Същото трябва да кажем и на нашите т. нар. политици, които слугуват на повече от двама господари.

И още един немаловажен проблем трябва да се засегне. За 20 години у нас не е заловен нито един чужд шпионин, включително и руски. Нито от НСС, нито от ВКР, нито от ДАНС. Тук съществуват две вероятности. Или в България няма шпиони, или службите не могат да ги ловят. Ако няма шпиони трябва просто да разпуснем службите и да спестим много пари, с които да се измъкнем от кризата. Ако, обаче, ги има, а службите не ги хващат, трябва да хващаме голямата метла.

Но нещо не ми се вярва скоро това да стане с руските шпиони. Така, както направиха поляците и други славянски племена.

Николай Колев – Босия