Бойни патрони за политическа употреба
Има много анекдоти, в които хуморът идва от преплитането на исторически личности и събития със съвременността. През съветския период падаше доста смях, когато някой разказваше как Наполеон се оплаквал защо не е имал медии като комунистическите, тъй като никой нямало да разбере, че е загубил битката при Ватерлоо. Събирането в контраст на реалности от различни политически периоди обаче не винаги предизвиква усмивка. Какво ли щеше да стане в България, ако през 1997 година – при същата криза – управляваше формация като ГЕРБ, а нейният вътрешен министър беше въвел използването на бойни патрони? Ако си го представим, не е много забавно, освен за почитателите на черния хумор.
Не е необходимо да се връщаме с аналогии назад във времето, защото тепърва предстои да наблюдаваме какво означават бойните патрони за полицията в условията на тежки финансови и икономически, а това означава – и социални сътресения.
Онези, които веднага ще си помислят, че ще се стреля напосоки или че се внушава за някакъв наближаващ катаклизъм, няма да са познали. Заплахата от бойните патрони – преди да е заплаха за човешки животи – е въпрос на философия и на отношение към употребата на властта. Ако се опитаме да потърсим съвременно разширено тълкуване на казуса, ще стигнем до извод, че въоръжението и поведението на една полиция са важна част от уравнението как се отнасят помежду си държава и общество.
Когато една държава е построена така, че да работи за обществото и гражданите, като търси в тях партньори, тогава тя не ги плаши. Лондонските „бобита” се разхождат с по една провесена електрошокова палка, но от това британската столица не е станала по-несигурна. И обратно – когато една държава, макар и под претекста „борба срещу престъпността” стряска гражданите си, като оборудва полицията с бойни патрони, тя настройва обществото срещу себе си и непрекъснато произвежда цивилизационна опозиция. Държава заради самата държава е висша форма на политическа самоцел. Форма на грандомания, под чиято обвивка трудно се чете смислен обществен интерес. Не са толкова далеч назад нещастни случаи, възникнали поради полицейска небрежност или слаби нерви, когато от служебни куршуми загиваха напълно невинни хора.
Загиваха случайно – или от рикошети, или поради неточност. Вярно е и обратното – престъпността е добре въоръжена, а напоследък загинаха и полицаи при изпълнение на служебните им задължения. Но нима никой в МВР не се досеща, че борбата срещу престъпността, преди да се стреля, се води с интелект? Ако – да речем – полицията досега беше оборудвана с бойни патрони, щеше ли да работи по-ефективно за разкриването на емблематични поръчкови убийства като тези на Емил Кюлев и Георги Илиев? Щеше ли да разплете безумния възел около трагедията със сестрите Белнейски? Как – например – щеше да завърши прословутата операция „Респект”, когато и без бойни патрони полицаи умъртвиха човек?
Малобройните и обществено някак си стеснителни правозащитни организации вече се изказаха негативно за идеята на Цветан Цветанов, но като че ли изобщо не искат да ги чуят. А в случая има нещо още по-смущаващо. С реакцията си в защита на полицаите, причинили смъртта на Ангел Димитров в Благоевград, новият вътрешен министър излъчва тревожен сигнал. Най-малкото е, че той може да се разглежда като намеса на изпълнителната в работата на съдебната власт. По-неприятно е, че сега полицията получава предварителна благословия за поведение „на ръба на закона”, което носи огромни опасности за хората. Дори да се приеме, че всеки отделен случай е сам за себе си, необходимо ли е да се стига до трагедии, за да се преосмисля принципно решението за бойните патрони? Може би наистина фантазията и конкретиката в работата на МВР не бива да се обвързват, особено когато говорим за хипотези.
Не е излишно обаче и малко гражданско въображение, когато се прави концепция за работата на правоохранителните органи. Хората трябва да привиждат в тях не потенциални убийци, а защитници на спокойствието и сигурността. Решението за бойните патрони на този етап няма да бъде преосмислено. Странно е, че нито един експерт от партиите, които подкрепят правителството, не каза нито дума. Опозицията също мълчи. А въпросът е от такъв характер, че заслужава и дискусия в парламента. Преди, а не след евентуално нещастие. Така всички с по нещичко стават солидарни в изграждането на една патронена, вместо реформаторска държава. А дали пък това не е била и действителната цел – бойни патрони за политическа употреба и операция „Респект” от държавата към обществото?
Георги Коритаров
www.koritarovonline.hostzi.com