Велизар Енчев: Следва ново опозоряване на службите, за да се запази мафиотската система

Известният политик и журналист Велизар Енчев е роден на 7 януари 1953 г. Гълъбово, Старозагорско. Завършил е журналистика и международни отношения в СУ ”Климент Охридски”. Работи като журналист, кореспондент  на “Отечествен фронт” и „Отечествен вестник” и БНТ в Югославия (1997-1986г.) По БНТ предава всекидневни кореспонденции за гражданската война в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина. Енчев е известен външнополитически коментатор. Уволнен от БНТ заради критично предаване („Международен коментар”) за правителството на БСП. Посланик на България в Република Хърватия. След 2003 г. е университетски преподавател по балканистика. Енчев е коментатор по външна политика в БНТ, ТВ “Европа”, води предаването “Димпломация без маска”, ТВ “Седем дни” – водещ на “Днес” и “Дискусионно студио” в СКАТ

– Г-н Енчев, шефът на разузнаването ген. Кирчо Киров твърди, че сте явление в българските разузнавателни служби. Знам, че не е съвсем скромно точно Вие да отговаряте на този въпрос, но все пак ще Ви попитам – как мислите, защо и поради какви причини ген. Киров определя работата ви  по този начин? 

– Разбира се, че не е скромно да говориш за себе си. Но когато те калят, когато БСП приема закон, с който ти отварят досието на кадрови офицер от НРС и не казват какво всъщност си правил в Югославия и те наричат ченге, ти си длъжен да се защитиш. Ще бъда безпощадно откровен: В периода 1987-1996 г. направих следното – създаване на мрежа от български патриоти в Република Македония, някои от които по-късно станаха министри и важни фигури в политическия живот на републиката, през 1991 г. организирах първата среща на пробългарските лидери на ВМРО-ДПМНЕ с президента Желю Желев, участвах в създаването и международното легитимиране на пробългарски организации в Македония и Сърбия, с помощта на дипломат от МВнР на България /Христо Халачев/ успяхме да интернационализираме българския въпрос в Република Македония в Комисията по правата на човека в Женева, още от 1988 събирах и анализирах информацията за намеренията и бъдещото развитие на малко известния тогава сръбски политик Слободан Милошевич, давах стратегически прогнози за развитието на политическата, етническата и военната обстановка в соцалистическа федеративна република Югославия… И всичко това го правех паралелно с работата си на кореспондент на БНТ и "Отечествен фронт". Като журналист отразявах бойните действия по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, за което сигурно мнозина си спомнят от всекидневните ми кореспонденции за БНТ и БНР в периода 1990-1993 г.

  – Защо въпреки високата оценка дадена за вас заявихте: “Срамувам се, че служих на държава, която не заслужава това! И призовавам сега работещите в НРС и Военното разузнаване да не повтарят моята грешка”? Все още ли смятате, че България предаде своите разузнавачи?

 – Няма да крия и лицемернича. Дълбоко съм обиден и огорчен от това, което бе направено по отношение на кадровите служители на НРС в югославското направление. Във време, когато бащата на Сергей Станишев – секретарят на ЦК на БКП по външната политика Димитър Станишев – нареждаше на външното разузнаване да не работи остро срещу югославския комунизъм, ние правехме точно обратното. Повечето в ЦК на БКП бяха абсолютни слуги на Москва и изобщо не се интересуваха от българската кауза в Македония и Сърбия. И точно техните синчета, които дори не са служили в армията, ни поставиха на позорния стълб. Нима мога да им простя това? Но тъй като и днешните управници не са по-различни от Станишев и баща му, още повече, че планират да лустрират работилите в службите, съветвам сега работещите в разузнаването: Вижте какво направиха с нас и не си мислете, че ще простят и на вас след 20 години. Това не са държавници, днес ни управляват бивши партийни секретари, охранители, концесионери и приватизатори. Те нямат интерес България да има силно разузнаване и контраразузнаване, защото се страхуват да не попаднат под ударите на закона. След 20 години следва ново опозоряване на службите, за да се запази мафиотската система.

–  В предговора на последната си книга “Аз бях в разузнаването” пишете : “Ето каква е истината. Цялата истина.” След като казахте цялата истина, нещо променили ли се? Чуха ли тази истина онези, за които тя беше предназначена и тази истина беше ли разбрана от обществото?

 – Не мога да отговоря. Много труден въпрос. За да отговоря искрено и задълбочено на подобен въпрос, трябва да направя народопсихологически анализ, който ще е доста несимпатичен за част от нацията.

– Вие сте сред първите изказали конкретни забележки към новите министри на икономиката, земеделието и външните работи -Трайчо Трайков, Мирослав Найденов, Румяна Желева.

– Трайчо Трайков вече показа истинското си лице на корпоративен министър. Довчера бе управител на електроразпределителното дружество EVN, днес открито лобира за нахалното искане на ЧЕЗ да остане тримесечното отчитане на тока за потребителите. Въпреки че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ излезе с официално решение ЧЕЗ да спазва закона и върне едномесечното отчитане на тока. Трайков би трябвало да бъде отстранен от Борисов само заради това си изявление. "Качествата" на Румяна Желева като външен министър вече се видяха – оглавяваното от нея външно ведомство проявява пасивност и некомпетентност при разрешаването на случая с арестуваната в Македония българка Спаска Митрова. За земеделския министър Найденов все още имам надежда, че ще направи нещо с ревизията на заменките на земи и гори. Най-учудващо е издигането на Цецка Цачева за шеф на парламента. Точно преди година кметът на Плевен Найден Зеленогорски я уличи в корупция – че като адвокат на общината защитавала фирми, съдещи общината…

– Как да си обясним промяната на отношението на Иван Костов към Бойко Борисов? Каква е според вас логиката Командира, който довчера желаеше Бойко да бъде разследван заради скандали публикации в американската преса / “Кънгрешъл Куорли”/ днес да играе в един отбор с новия премиер?

– Това е моралът на синия елит. В името на властта е готов на всякакви политически компромиси, които по своята същност са отвратителни. Питам се как истинските сини приемат подобно политическо лицемерие? И защо не поставят този въпрос на Иван Костов? Но Иван Костов си има логичен отговор – той ще ви каже, че американските ни партньори приемат новия кабинет, следователно и той го приема. Преди 20 години така се обясняваше намесата на Кремъл в българската политика. Нещо да се е променило? Всъщност, промяна има – средствата за производство преминаха в частни ръце, комунистическата номенклатура стана капиталистическа, поради което се смениха и моралните критерии. 

– Вашата оценка за рокадите в ДАНС? Според г-н Сертов българското ФБР за година и половина е свършило работа за 20 години. Според вас това така ли е, защото опонентите му твърдят, че агенцията е прикривала корупцията на тройната коалиция и е изпълнявала партийни поръчки и най-вече е разрешавала проблеми, дори лични, на Сергей Станишев?  

– ДАНС бе създадена от Станишев, за да се противопостави на влиянието на Румен Петков. Разбира се, че ДАНС прикриваше корупцията на тройното правителство и избирателно даваше ход на разработки, които са в угода на управляващите. Задачата на ДАНС е да се занимава с класическо контраразузнаване, а не да дублира работата на Дирекцията за борба с организираната престъпност. Аз не съм чул тази агенция да е разкрила шпионска мрежа в България. Нито пък е известно ДАНС да е сигнализирала за готвената измама около гласуването на парламентарните избори в Турция. Сертов трябваше да реагира на решението на Калфин да открие 123 избирателни секции в Турция, защото е пределно ясно, че там вотът ще се фалшифицира, след като няма никакъв контрол от българското посолство, ЦИК и от българските партии.  Но вижте дневния ред на новия кабинет на третата седмица от управлението – занимават ни предимно с досиетата, лустрацията, ДАНС…Това не е нормално за страна-член на ЕС, която е най-бедната в евросъюза. Налагането на полицейската тема като приоритет на правителството говори, че държавата ни е полицейска, а в същото време организираната престъпност и бандитите с бели якички владеят държавата. Но най-интересно е поведението на прокуратурата, която четири години мълчеше и имитираше дейност, а сега се активизира ударно, за да се хареса на Борисов. Четири години вестници и телевизии изнасяха истините за грабежа на тройното правителство, а главният прокурор даваше скучни пресконференции и се държеше като шеф на статистическо бюро. При този главен прокурор, при това парализирано МВР, при тази корумпирана съдебна система ще бъде цяло чудо, ако се стигне до присъди на министри и на "приятелски кръгове".

– Да се върнем към тема, която Ви засяга лично. Защо отварянето на досиетата на цивилното и военното разузнаване на Балканите, според Вас, е национално предателство, извършено от правителството на Сергей Станишев?

– Червената буржоазия и нейните депутати в НС приеха Закона за досиетата, за да измият позора от своята партия и за да се харесат на новите си господари. Това е уникална идеологическа трансформация – от строител на капитализма да се преродиш в крупен капиталист, от подчинен на Москва да станеш васал на Вашингтон. Националното ни разузнаване на Балканите бе разкрито почти сто процента. Защото когато огласяваш имената на офицерите, ти разкриваш и техните връзки в Турция, Гърция, Сърбия и Македония. Това не е ли предателство?! Сините демократи около Иван Костов лансират тезата, че всички в разузнаването са виновни, защото служили на престъпното управление на БКП. По тази сбъркана синя логика офицерите от Българската армия по време на Балканската /1912/, Междусъюзническата /1913/ и Първата световна война /1915-1919/ също са престъпници, защото са били под командването на престъпното управление на Фердинанд. Това управление дори бе съдено от кабинета на Стамболийски след двете национални катастрофи. Но войниците и офицерите, воювали край Дойран, Одрин, Люлебургас, са герои, защото са служили на България и са умирали за България. 

– Световната практика в това отношение каква е? Къде в света, коя държава излага под светлините на прожекторите своите разузнавачи?

– Нито в Германия, нито в Чехия, нито дори в Полша външното разузнаване не бе подложено на тотално осветяване, както стана в България. Нима мислите, че в Румъния са отворили досиетата на офицерите работели за румънската кауза в Молдова, когато тя бе в СССР? За румънците Молдова е това, което за нас е Македония.

– Доколкото знам преди да започнете работа като разузвавач  Вие категорично сте отказал сътрудничество на 6-ти отдел на ДС. Как стана това? И защо после се оказахте в Първо главно?

 – В книгата ми това е описано доста подробно. През 1975 г. имах спор в университета със студенти от Сърбия по македонския въпрос. Някой донесъл на Шесто управление и бях поканен на разговор в едно софийско кафене. Предложиха ми да опиша на лист скандала между българските и сръбските студенти. Казах им, че не съм доносник, че те вече имат тази информация и не разбирам защо искат от мен да описвам нещо, което им е известно. Тъй като бях млад и глупав, открито им заявих, че искат нещо неморално от мен и повече да не ме търсят. Извикаха ме на втора среща и ме предупредиха, че няма да толерират подобно поведение и искат писмен документ от мен за моите диалози със сърбите. Този път бях още по-категоричен /днес не бих си позволил подобна волност!/,  нагрубих ги, станах от масата и напуснах кафенето.

– Г-н Енчев, каква е ролята на баща ви при вашия житейски избор? Той е бил офицер от армията с крайно негативно отношение към сталинизма и противник на всякакво сътрудничество на службите. 

   – След диалозите ми с ченгетата от Шесто, бащи ми е бил извикан от своя началник и му било наредено да ме превъзпита. Баща ми бе откровен – каза ми, че съм постъпил правилно, като съм отказал да им сътруднича, но не одобри поведението ми. Направо ми заяви: "Тези хора са опасни, трябва да бъдеш по-въздържан, пести си думите. Но в никакъв случай, при никакви обстоятелства не бива да работиш за тях". Всъщност той ме спаси от примката на Шесто. Преди 9 септември 1944 г. баща ми е ученик в червената Севлиевска гимназия, член на РМС, а брат му лежи с 20-годишна присъда в Плевенския затвор за политическа дейност. Но по времето на сталинизма в България моят баща открива истината за репресиите в Съветския съюз. Като офицер в армията си е позволил волността да говори критично за Сталин, което му създава проблеми. В Севлиевската гимназия е и Мичо Ерменов, който след 1944 г. става генерал. През 1963 г. той е един от участниците в заговора на Горуня срещу Тодор Живков. Поради приятелството му с Ерменов баща ми изпада в немилост, макар че няма никакво участие в заговора. Чувал е нещо за приготовления, но не е бил включен в конспирацията на Горуня и генералите Ерменов и Анев. След разкритията на заговорниците, баща ми е разпитван. Трябвало да бъде уволнен. Но се случва тежка катастрофа по време на военно учение на полка в Божурище – в командирския джип живи изгарят командирът на полка полк. Кенацов и неговия шофьор, а баща ми – подп. Пенко Енчев Колев, получава  ужасни изгаряния и едва оцелява след серия от пластични операции. Въпреки това той застава пред военен съд – защото докато горял жив, някой му открадва пистолета. Ако не бе починал на 58 г., той не би ми позволил да направя тази съдбоносна грешка – да постъпя в разузнаването на България, което след 25 години ме предаде.

– Човекът, който се противопостави на членството ви в БКП \Петьо Блъсков\ е казал : Енчев няма качества на партиец. Този Петьо Блъсков, днешния издател Блъсков ли е?

 – Това е той. Бе заместник-партиен секретар във вестник "Отечествен фронт". По време на работата ми в Белград, когато предавах кореспонденции от фронтовете на Югославия, неговите вестници пишеха, че съм от службите и разузнавам братята-сърби, на които той симпатизираше. Това е поведението на класическия партиен секретар, който се грижи за чистотата на идеята – без значение дали става дума за комунистическа или капиталистическа идея!

– Моля разкажете за вашата подготовка в Белград, за така наречената школа на разузнаването? 

-Не исках да ходя в школата на КГБ в Москва, а и шефът ми полк. Михаил Коларов бе също против. Тогава полк. Коларов ми сподели: "Югославското направление в Първо главно и съветската политика към социалистическа Югославния са две различни неща – те признават македонска нация, ние – не…" Тези думи бяха изречени през 1986 г., тоест при перестройката на Горбачов – искам да кажа, че вече не бе опасно да се говори по този начин за СССР. Преминах ускорен десетмесечен курс в нашата школа – усъвършенстване на английски, навлизане в сърбохърватския,  изучаване на психология и методите на работа на югославското контраразузнаване.

– Преди заминаването ви за Югославия Пенчо Кубадински ви е казал : “Ти даваш ли си сметка къде отиваш и какво ще правиш там. В твоя случай е необходима броня?”. Какво точно е имал предвид Кубадински?

 –  Ще ви прозвучи странно, но Пенчо Кубадински и Тодор Живков единствени от партийното ръководство имаха разбиране за необходимостта от остра разузнавателна работа в Македония и Сърбия. С Живков не се познавах, но с Кубадински имах чести контакти, които ми го разкриха като националист по отношение на "македонския въпрос". Кубадински се боеше, че мога да имам съдбата на моите предшественици – един "катастрофира" много тежко край Пирот, друг бе арестуван при инсценирана в белградски магазин кражба, трети се пропи от тежката работа и системния стрес. Работата ми бе тежка и опасна.

– През 1997 г. президентът Петър Стоянов ви изпраща като български посланик в Република Хърватия.  Каква е разликата между разузнаване и дипломация?

 – Като президент  Петър Стоянов имаше едно особено ценно качество – ценеше хората, които работят за каузата на България в чужбина. Знаеше всичко за резултатите от моята работа в разузнаването и затова ми предложи този пост във време, когато в Сърбия беше на власт Слободан Милошевич. Даваше ми голяма свобода като посланик с думите: "Господин посланик, правете всичко, което е необходимо за нашите национални интереси и винаги ще имате моята подкрепа. Вие сте специалист по Балканите, вие трябва да предлагате най-добрите решения в оперативната си работа". Това и правех като посланик в Хърватия, където продължих работата си срещу македонизма, но без да се меся във вътрешните работи на Хърватия. Що се отнася до разликите между дипломацията и разузнаването, такива просто няма. Активната дипломация, която брани интересите на страната, използва някои от средствата на разузнаването. И обратно – разузнаването прибягва до дипломатическия фрак, за да е ефективно и незабележимо. В американската дипломация е нещо обичайно висши кадри на ЦРУ да оглавяват дипломатически мисии. Да не говорим за подобна практика в израелската, турската и гръцката дипломация. 

– Г-н Енчев, на последните частични избори в София се кандидатирахте за кмет. Тогава казахте, че се кандидатирате, не за да станете кмет – цитирам :  “което не е работа за мен, а за да се противопоставя на похода на мутрите към властта и на партийната олигархия към властта. В първия случай имам предвид силовата олигархия на България, представлявана от Бойко Борисов? Във втория случай имам предвид партийната олигархия в България, представена от всички партийци на тези избори. Това са Татяна Дончева, Милен Велчев и другите…

  – Благодаря,че припомняте на читателя моето политическо верую. Не съм го променил и днес.

– Все още ли мислите, че Бойко Борисов няма място в българската политика?

– Какво мисля аз е едно, друго е какво решиха българските избиратели през юли тази година. В този случай аз съм от малцинството в България, което не приема избора на моите сънародници. Не може представители на силовата олигархия да ми четат морал и да правят лустрация, след като именно тази олигархия реализира криминалния преход, замислен в лабораторията на БКП и КПСС.

– Какво е мястото в политическия ни живот на “партийната олигархгия” и по-конкретно на хора като Татяна Дончева и Милен Велчев?

– Това е новата българска буржоазия, родила се от срамното съвокупление между партийната номенклатура и уличните биячи. Нейните корени са червени, но парите им вече са узаконени и нямат цвят. Тук предстои нова класова борба. Борба не между сини и червени, а между богатите и бедните, между имащите и нямащите.

Мария Друмева

В. “Марица”