« Върни се назад Публикувано на 22.08.2009 / 15:54

Бедни, бавни и зависими

 

 

За една седмица служителите в МВР отнесоха три мощни политически крошета. Най-напред министър-председателят Борисов открито им каза, че няма да има увеличение на техните заплати. После вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов първо поиска оставките на всички шефове на регионални дирекции, за да си ги държи в чекмеджето, а после свали редовите полицаи от служебните коли и ги прати да дежурят пеша по улиците, за да са по – близо до хората. Бедни, бавни и зависими – така ще изглеждат българските полицаи при управлението на ГЕРБ. Интересното е, че пиарът на новата власт вижда в предлаганите „реформи” повод за обществена гордост, защото те бяха оповестени с подробности във всички централни новинарски емисии. Какво би могло да е посланието?

Едва ли някой ще повярва, че трудностите и лишенията, стискането на зъби и униженията, пред които ще бъдат изправени служителите на реда, ще бъдат под някаква форма споделяни от техните висши ръководители по върховете на държавата. Нито министърът ще тръгне пеш по улиците, когато трябва да ходи по служебни срещи, нито бившият главен секретар на МВР и днешен министър–председател. Имате ли въображение да си представите премиер с туристическа раница и тояжка, тръгнал ходом към хотела на своя приятел на морето? Дори и в приказките за духове в бутилките няма такива сюжети.

Разликата между върхушка и редови изпълнители ще става подтискаща. Първите ще правят каквото си искат, а на другите им остава единствено възможността глухо да роптаят. Полицията няма как да не се намира в състояние на вцепенение. При предишното правителство най-сериозните полицейски проблеми, не останали скрити за обществото, бяха заплатите и техническите условия за работа. Нито Румен Петков, нито Михаил Миков се ползваха с доверие от служителите си, чиито надежди и емоции бяха вперени в очакваното идване на ГЕРБ във властта.

Българската полиция оправдано виждаше в партията на Бойко Борисов свое ярко политическо представителство във властта. В кадрово отношение тя е формацията с най-много офицери от сигурността или от различни поделения на МВР в сравнение с другите партии, където – ако има политици с професионални корени в МВР, това е по-скоро случайност, а не закономерност.

Предварителното очакване, че щом една полицейска по генезиса си партия идва на власт, тя би трябвало да се погрижи за полицаите, беше логично, но се оказа погрешно. Просто разбирането, че ГЕРБ е полицейска в генетиката си партия е било неправилно. Това не е било полицейска, а кастово елитарна структура, събрала амбициите на хора с офицерски чинове да намерят своите повишения в политиката. Принципът, върху който е построен ГЕРБ, значително надхвърля силата на някогашния демократически централизъм в БКП. Тогава мнозинството решаваше, а малцинството слушаше. Сега решава лидерът, а всички се построяват и слушат.

Ето защо и отношението към полицията е такова – те трябва да слушат, да мълчат и да се подчиняват. Ако в някое поделение на МВР възникне социално напрежение, регионалният директор тутакси ще бъде освободен от работа, защото предварително е депозирал оставка. И за да не си тръгват, директорите ще приложат същите драконовски критерии към подчинените си, каквито са приложени към тях. На полицията може да се съчувства, но тя трябва да бъде разглеждана не като изолирана институция, а като модела, по който ще бъде управлявана държавата – слушане, мълчане, страх от загуба на работа, обезличаване. Обезличаване, което започна от Народното събрание. В конституционно реграментираната като парламентарна република България висшият законодателен орган не работи, без да е в официална ваканция. Единствените готови и внесени законопроекти и проекторешения са за сваляне на новините на турски език и за обявяване на Ден на българския геноцид, внесени от Атака. Единственият законопроект, за който бе обявено, че се работи в Синята коалиция, е за лустрацията. В учебниците по история обаче пише какво правят нации с обезличени институции и без достойнство, с богати и безконтролни управници и бедни граждани, с полиция, която ходи пеш и може да се радва само на новите си бойни патрони. Какво правят такива нации?

 

Георги Коритаров

www.koritarovonline.hostzi.com

 

«