Сашо Диков: Борисов забравя, че вече е премиер, а придворната журналистика не смее да поставя въпрос
ИНТЕРВЮ НА ГЕОРГИ КОРИТАРОВ С ЖУРНАЛИСТА САШО ДИКОВ.
ГЕОРГИ КОРИТАРОВ: Дотам ли докарахме свободата на словото в България, че Канал 3 и вестник „Дума” да обмислят възможността за обща рубрика?
САШО ДИКОВ: Дали дотам сме я докарали – тепърва да гледаме и да слушаме или да не гледаме и да не слушаме, но Канал 3 прави с вестник „Дума” обща рубрика по идея на /чува се „махнатия”/ програмен директор на Канал 3, защото този програмен директор винаги е смятал, че основната функция на журналистиката е да бъде опозиция на всяка власт. И тъй като точно в този момент тази функция на журналистиката е изключително важна, и никога не е била толкова важна през последните двайсет години, ето защо Канал 3 е готов със скромните си възможности да дава трибуна на всеки опозиционен глас да казва онова, което иска да каже.
Г. К.: Чакай, че каза нещо, което ме угрижи. Или съм го проспал, или не го разбрах. По идея на махнатия програмен директор – това ли каза?
С. Д.: Смахнатия, смахнатия.
Г. К.: А, смахнатия! Една буквичка сменена, а виж каква огромна разлика в съдържанието на думата!
С. Д.: Отдавна има подобни примери дори за ролята на запетайката в езика.
Г. К.: Ако обаче така продължаваш, няма ли да си изтриеш буквичката „с”?
С. Д.: Нищо чудно. Какво мога да направя? През тези трийсетина години се опитвам да правя това, което смятам, че трябва да правя. Не си правя илюзии, че всичко ще бъде безоблачно – напротив.
Г. К.: Какво напротив?
С. Д.: Напротив – в смисъл, че могат да се появят желания да ми заглушат гласа. Но аз какво мога да направя?
Г. К.: Има ли нещо, което по нов начин те мотивира да развиваш идеята, че журналистиката трябва да бъде опозиция на властта и днес?
С. Д.: Сега съм три пъти по-мотивиран да казвам и да показвам всички грешки на новите управляващи по простата причина, че за пръв път от двайсет години те са тръгнали да правят нещо принципно различно – да вадят далаверите на предишните управляващи. Онова, от което най-много имат нужда сегашните управляващи, е отрезвяваща критика.
Г. К.: Толкова важно ли беше къде е спал Бойко Борисов?
С. Д.: Естествено, че е изключително важно къде Бойко Борисов е спал. Ако си шеф на ИПОН, можеш да спиш, където си искаш. Ако си премиер, е въпрос на принципи къде можеш и къде не можеш да спиш.
Г. К.: Какъв е изводът от това, че Бойко Борисов е спал в хотел на Валентин Златев или на баща му – все едно – на същата фамилия?
С. Д.: Правя елементарния тъп извод – като е спал там, плащал ли си е за спането? Колко е платил или не е платил? Защо не е спал в най-близката правителствена резиденция, която е за такива нужди? Колкото и елементарно да звучи – такова едно спане, такава една елементарна услуга дребна, ще бъде ли по някакъв начин възнаградена или не?
Г.К.: Има ли основание за извод за някаква зависимост?
С. Д.: Елементарно е да се смята, че едно преспиване е някаква зависимост. Но Бойко Борисов няма право да реагира така на журналистически въпроси и да казва, че никой няма право да се интересува от това къде спи. А това е едно от най-важните неща, от които трябва да се интересува истинската журналистика. Ето, на пресконференцията, за която става въпрос, Борисов каза, че докато е бил кмет не е дал разрешение да бъде построена нито една бензиностанция на Лукойл. Но мои приятели ме подсетиха, че трябва да се провери кога са били построени последните бензиностанции на Лукойл.
Г. К.: Само че ето нещо, което ми направи впечатление. Ти казваш, че правиш „елементарния тъп извод” дали като е спал там, си е плащал. Това обаче не е предмет на изводи, а на информация. Случайно да си чул на Бойко Борисов да е задаван такъв въпрос?
С. Д.: Не беше зададен такъв въпрос, защото може би репортерката на телевизия „СКАТ” или не се е сетила, или знам ли какво? Най-нормално е това нещо да се знае. Не трябва да има нищо скрито. Имам чувството, че в някои ситуации Бойко Борисов или пренебрегва, или забравя факта, че е министър-председател. Ако досега е можел да ходи да яде и да пие с Вальо Златев, където си иска, сега нещата са други.
Г. К.: В случая не говорим за Борисов, а за – както ти я нарече – истинската, независима журналистика. Какво си мислиш за една журналистика, която не се сеща да зададе най-важния въпрос. А при този казус най-важният въпрос е наистина кой е платил. Има редица примери и на министри и на премиери от други държави, които тъкмо заради това, че някой друг им е плащал, са си отивали.
С. Д.: Това казвам и аз. Излишно е да си говорим ние двамата в какво плачевно състояние е официалната журналистика. С други думи – придворната журналистика. Всичко ми се къса, когато гледам как нито един журналист не смее да зададе един въпрос „на криво” на премиер или на министри. Ето сега никой не смее да зададе въпроса на шефовете на парламента за това, че превърнаха Народното събрание в посмешище. Къде са депутатите? Колко заседания са провели комисиите? Пълно посмешище! С Първанов е същата история. Жалка история! Можем само да повръщаме от придворна журналистика.
Г. К.: Ще се намери ли ресурс в тези гнезденца на независима журналистика – едно, от които е Канал 3, за да се изясняват принципни въпроси. Например – ползвал ли е неформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов частни самолети по време на предизборната кампания? На кого са били тези самолети и за чия сметка? Да речем, когато говориш за Лукойл, на темата да се погледне по-обобщено. Например – да се разнищи темата за частните градове, повдигната в книгата на Юрген Рот за „новите български демони” или да бъде повдигнат въпросът за източването на ДДС и за спекулациите с акцизи в сферата на горивата и петролните продукти. Могат ли подобни проблеми да бъдат изяснявани с инструментариума на журналистиката?
С. Д.: Мисля, че поне може да бъде направен опит.
Георги Коритаров
www.koritarovonline.hostzi.com