Кой ще спечели от студената гражданска война в България?
Някой твърде успешно „взриви” електронния сайт „Афера”. От два дни опитите да се влезе в техните страници и да се прочете свеж, необременен с каквато и да било цензура или скрити интереси материал, удрят на камък. Прилича на обикновен бандитизъм, но май всъщност не е. Може и да е професионално политическо или мафиотско сплашване – внимавайте, ако продължавате в същата посока, ще имате сериозни проблеми. С цветист език и въображение – „Афера” е едно от малкото информационни пространства, което оказва съпротива срещу тъпотата на всякакви управляващи – и образовани, но корумпирани и поради това прикриващи с привидна семплост икономическите си апетити, и необразовани, но мафиотизирани, които пък се опитват да използват несвойствени за тях изразни средства и много им личи, когато сричат.
Последният скандален материал в изданието беше за една могъща, затлъстяла от всякакви безобразия фамилия, която е подчинила и продължава за подчинява на интересите си премиер след премиер. И изведнъж – достъпът до страниците на електронното издание е блокиран. Как се нарича това, когато се случва в свободното иначе интернет – пространство?
Ако прегърбваш и без това безгръбначни шефове на телевизия, за да отстранят неудобен журналист, в нормалните страни си е най-брутална цензура, а някъде предизвиква даже граждански протести. В България не е така. В България подлостта на
мълчанието е норма на поведение в бродерията от окупирани медии. Както казва и Сашо Диков – един от последните живи – в смисъл на екран – класици на професията, отвратително е да наблюдаваш придворна журналистика. Но ето, че сега атаката не е срещу телевизия, радио или някакво печатно издание. Тя е срещу електронен сайт. При това – за разлика от „Опасните”, в „Афера” си има екипи, редактори и така нататък. Очевидно е, че някой много се е уплашил от възможността наистина свободна журналистика да достига до наистина всевъзможни кътчета на света.
А с интернет – особено когато се излъчват интересни новини и се правят дръзки анализи и интервюта – може да се предизвиква интерес и на другия край на света. Всеки ден – например – броячите на нашия сайт „Коритаров онлайн” отчитат влизания откъде ли не – от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и редица други европейски страни си стана практика. Но има много и от Япония, КНР, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Суринам, Бахрейн, ЮАР – невъзможно е да бъдат изброени всички, колкото и екзотично да звучат някои от тях.
Но поредицата им доказва, че силната журналистика – ако не бъде насилствено ограничавана, манипулирана или унищожавана с политически или мутренски средства, може да завладява света с обективността и смелостта си. В момента обаче става все по-очевидно, че в България се води студена гражданска война. От едната страна са мафията и корумпираната политическа система, а на другия полюс са малките островчета на съпротива от страна на остатъците на независима журналистика. На пръв поглед тази война е с предизвестен победител – мафията обикновено е много по-силна от изолираните съпротивителни битки, които водят отделни издания или журналисти. Но ако изведнъж – в определен момент, се появи обществено мнение, което стане арбитър – тогава е много трудно да се каже кой ще е победител. И въпросът кой ще спечели студената гражданска война в България ще търси истински, а не предварително обречени отговори. Докато пишех този текст, след близо десет часа срив, „Афера” отново тръгна. Символично – каквото и да се е случило, това само доказва колко е непредвидим изхода от гражданската война.
Георги Коритаров
www.koritarovonline.hostzi.com