С балансиране между недоволства не се излиза от криза, а се попада в политичеки капан

Проблемите в отношенията между партиите, които подкрепят правителството на малцинството, от ден на ден стават все по-сериозни и по-видими.Макар и засега те да не хвърлят сянка върху еуфорията и емоционалния рейтинг на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов, с натрупването на разминавания във важни национални сфери няма как в края на краищата да не се достигне до криза на партньорското доверие. Един от най-острите сигнали в такава посока бе даден в деня на преизбирането на Иван Искров като управител на БНБ за втори мандат. За пръв път от началото на сегашното управление Синята коалиция реагира като опозиционна сила. Въпреки гласуването с „въздържал се”, СДС и ДСБ очевидно излъчиха общ критичен говорител в лицето на Асен Агов.

Удобно, защото индивидуалното говорене на отделен народен представител, както е в неговия случай, може да мине и за изразяване на лична позиция. В същото време характера на изтъкваните аргументи и заявката да се инициира разследване в Комисията по корупция върху сделката с трансформирането на външния дълг приличат на предупреждение, зад което не стои само един депутат, а се оформя политическа позиция на Синята коалиция. „Приятелският огън” на сините срещу концепцията на ГЕРБ за БНБ нанесе тежки имиджови поражения и върху победителите на парламентарните избори, но и върху националната банка. Тезата, че с избора на управител ключовата финансова институция се дестабилизира, по принцип носи разрушителен заряд, особено в условията на финансова криза.

Струва си обаче да се поразсъждава над цялостното послание, което съдържа критиката на синия народен представител. Асен Агов не е специалист по финанси или банково дело. В досегашната си практика като депутат и в предишни парламенти той се е занимавал с външна политика и сигурност. Предишната му професия е телевизионен журналист. А сега си представете, че същите думи, зад които застана Агов, бяха произнесени от Иван Костов – бивш финансов министър и бивш премиер или от другия съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров – също със солидни финансово-икономически познания.

Към ефекта от острата критика щеше да се добави и високия експертен коефициент на изразителите на оценката и тогава пораженията биха надхвърлили периметъра на символиката.

Тъкмо защото е нетипично, говоренето на Агов не е случайно. Когато внушението за дестабилизация на БНБ се прави от абсолютен непрофесионалист, тогава остават само политическите последици и – естествено – имиджовите щети за БНБ, но без да се стига до солидно институционално разклащане. Приблизително случката прилича на „нонпейпър”, с който дипломати на иначе дружески държави изразяват загриженост при възникване на някакъв конфликт. Но и така прочетена, позицията на Асен Агов обозначава и в перспектива, и като вече натрупана предистория един неприятен за дясното управление проблем – случайна липса на координация или съвсем целенасочено пренебрежение на ГЕРБ към другите партии, които подкрепят правителството.

Веднага хипотезата за случайна липса на координация следва да бъде отхвърлена. Това не е първият случай, когато кадрово решение „на върха” на важна национална институция се взема от ГЕРБ, без да е съгласувано с партньорите му. По същия начин стана и смяната на председателя на ДАНС Петко Сертов. Тогава обаче с най-остри вербални възражения беше „Ред, законност и справедливост”, докато Синята коалиция подкрепиха промяната, за чиято процедура не се изисква гласуване в Народното събрание – за разлика от избора на управител на БНБ. Всъщност при кадровите решения на казусите в ДАНС и БНБ ГЕРБ просто размени местата на недоволните, тъй като Искров получи подкрепа от РЗС, скочили срещу Цветлин Йовчев в ДАНС, докато сините ревностно подкрепиха Йовчев, но не приемат Искров.

Балансирането между недоволства засега е успешна тактика на ГЕРБ, но тя значително стеснява хоризонта за сериозно политическо маневриране и най-вече – планиране. Рискът отделните недоволства на малките партии около кабинета да съвпаднат в синхронизирано протестно действие е напълно реалистичен – предстои приемане на рестриктивен бюджет, задава се тежка зима, очакват се социални недоволства. Обикновено такива реалности би трябвало да са предпоставка за разширяване и стабилизиране на политическата основа за подкрепа на правителството. В случая ГЕРБ последователно извива ръце и затова получава изолирани контраудари „на парче”. Обединят ли се недоволните заради непрекъснатите си унижения, правителството ще разбере какво означава да е „кабинет на малцинството”. За ГЕРБ не е сигурно дали ще разбере, че с балансиране между партньорски недоволства не се излиза от криза, а се пада в политически капан.

Георги Коритаров

www.koritarovonline.hostzi.com