В памет на Сашо Божков и погребаната ни памет
Погребаха Александър Божков – този път буквално. Но приживе тази работа свършиха едни медии, които му измислиха прякор без доказателства за неговата основателност и го повтаряха, докато хвана рак.
Пиша това в памет на Сашо без претенции да съм сред близките му приятели. Просто го познавах, такъв, какъвто мнозина са го забелязали: умен, компетентен и със страхотно чувство за хумор.
Пиша това и в памет на паметта, която трябва да имаме за истината. Защото я нямаме, тя също е покойник.
Пропагандата, която му натискаше безмилостно главата под водата, сега се е хванала като удавник за сламка да мие гузната си съвест със закъснели признания за качествата на Сашо. Не беше ли тя, която му върза на шията камъка с надпис „ мистър…” .
Написаното обаче остава. Стига да има кой да чете. И понякога става за епитафия. Предлагам я за надгробния камък на морално умрялата преса, на който да пише: „ тук почива най – корумпираната медия”. Пък нека после доказва, че не било така пред съда на историята.
Иво Инджев