И ГЕРБ запя „Шумете, дебри и балкани”
Политическа новина от Народното събрание – депутати са внесли предложение за създаване на временна анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев. Сухо и лаконично съобщение, разпространено от няколко информационни агенции.
Още една политическа новина от Народното събрание – представител на парламентарната група на ГЕРБ ще председателства временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев. Отново сухо и лаконично съобщение, разпространено от няколко информационни агенции.
В политическото новинарство има особен вид математика. Когато събереш една плюс една политически новини, резултатът не е две. Той изобщо не се измерва с числа. Математиката на новинарството е съставена от формули на логиката. Какъв е сбора от съобщението, че има предложение за създаване на такава комисия и уточнението, че неин председател ще стане представител на ГЕРБ? Мислете! Задачата ви се струва елементарна, но всъщност е един от най-тежките за разгадаване ребуси. Първи ентусиазиран, но прибързан отговор – правилно е да има такава комисия и е нормално тя да бъде оглавена от ГЕРБ. Втори, обмислен отговор, който носи риска авторът му да бъде заклеймен като „боец на тройната коалиция” – недомислица на новата власт, която само ще даде аргументи на партиите от предишното управление да твърдят, че са репресирани. Трети отговор – сеирджийски, без обществен ангажимент и особена задълбоченост – сега ще гледаме как ще мачкат предишните, те и без парламентарна комисия се оплакват, че ги ловят като вещици.
Всеки един от тези три отговора има своите основания. Натрупването на аргументи зависи по-скоро от харесване или нехаресване, отколкото от някаква гражданска култура. И все пак – ако трябва да дам мой отговор, той гравитира около втората позиция. Това е недомислица в резултат или на политическо късогледство, или на безсилие от страна на управляващите. Ще илюстрирам тезата си с футболна метафора, защото е подходяща и доста ярка. Това, което е предложено в парламента, може да бъде сравнено със ситуация на футболен терен. Нападател има възможност, без да му се пречи от противниковата защита, да реализира гол с глава. Достига топката, отскокът е добър, но в последния момент – вместо с глава, си помага за по-сигурно с ръка. Както направи Марадона в знаменития мач на Аржентина срещу Англия на световното първенство през 1986–та. Тогава голът беше зачетен, но впоследствие светът стовари небивала критика и върху гениалния аржентинец, и върху злощастния български страничен съдия Богдан Дочев, че е проспал ситуацията.
Сравнението наистина е удачно, защото и при политическия казус сега попадението ще бъде признато за редовно. Съдията – както се казва – и без това свири за ГЕРБ. Какво обаче означава решението да има такава комисия, оглавена от човек на властта, която рови за далавери на предишната власт? Това означава, че се институционализира политическо равнище на говорене на сегашните управляващи срещу предишните, което може да подмени или да се опитва да подсилва изкуствено мотивите за търсене на съдебна отговорност при извършвани нарушения. С други думи – да се създава презумпция за престъпно поведение, без да има юридическа обосновка на подобни твърдения.
Например – казва се – тройната коалиция е изразходвала близо петстотин милиона лева за еди–какъв си период. Звучи респектиращо на фона на кризата, но да си представим, че решението за отделянето на такива средства е взето напълно легитимно и като израз на разбирането за определена политика. Ако няма доказано престъпление или данни за такова, по случая изобщо не би следвало да се говори. Временна комисия за проверка на разходите обаче може да превърне подобно „разкритие” в мощна идеологема, но без каквито и да е правни последици. Размахваш бича на заклеймяването, чува се яростен шум от свистене, но не удряш никого. За какво му е на българското общество да чува само шум, без да вижда наказани?
Защо – например – не беше внесено предложение за създаване на подкомисия в рамките на Комисията срещу корупция, чиято работа да се обвърже пряко с възможност материали да се предоставят на прокуратурата, ако толкова искаха комисия? И защо – след като далеч по-съдържателната Комисия срещу корупцията ще се оглавява на ротационен принцип от всички партии без ГЕРБ, за да се гарантира неутралност на сегашната власт, изведнъж се прави нова комисия? При това – оглавявана от представител на ГЕРБ. Дали това не идва да подскаже, че започва втора серия от филма „Ние ги хващаме, те ги пускат” – търсене на вина без виновници, за да се осигури оправдание на неспособност да се управлява, но и без да се влиза в конкретен сблъсък на интереси, защото не се знае кой, кога и по какъв повод може да се окаже полезен на някого.
Съдиите на политическия мач – да напомним – свирят за ГЕРБ. Просто победителите на парламентарните избори успяха да направят така, че сами си определят и правилата, и нарушенията. Но с решението си за точно такава временна комисия за проверка на разходите, когато има и съдебна власт, и антикорупционна комисия, ГЕРБ дава повод за идеологическа полемика, а не за реална борба срещу корупцията и далаверите на тройната коалиция според критериите на правовата държава. Футболно казано – гол с ръка, който задминава и историческото попадение на Марадона. Граждански казано – подмяна на възможността за реални наказания с политическа кампания. Но когато една власт разгръща кампания срещу предишна, това означава, че след време ще очаква и такава кампания срещу себе си – шумна, но само със свистенето във въздуха. Абе изобщо – шумете, дебри и балкани…
Георги Коритаров
www.koritarovonline.hostzi.com