Що е визия и има ли тя почва в историята?

Поне десет пъти е по-лесно да си премиер, отколкото кмет – това е поредната крилата фраза, произнесена от българския министър-председател в негово телевизионно интервю. Почти сигурно – ако трябва да се направят залагания за водещо заглавие в другите медии, които ще цитират разговора – сравнението на кметската с министър-председателската работа ще се окаже най-атрактивно и предпочитано за акцент.Още е лято и хората предпочитат да се забавляват, а освен това все още най-непринудено се радват на откритията на Бойко Борисов за управлението на страната. Може би ще се изнамерят и по-задълбочени наблюдатели, които просто ще цитират кратък интелектуален фрагмент от диалога.

Журналистката възпроизвежда какво е казал някакъв „лидер на общественото мнение” за Борисов : „Знаеш ли, проблемът е, че той не е визионер”. Реакция на Борисов : „Как?”  Журналистката уточнява : „Не сте визионер. Имате ли визия?”  Борисов : „Как аз си обяснявам избора и този резултат, а и това доверие, което един месец от работата на правителството имаме?” Визионер означава човек с поглед в бъдещето. Личност, която знае какво иска да постигне, как се нарича то и какъв е пътят до него. Визията е образ на бъдещето. Тя се изразява с частицата „ще”. Може би и затова министър-председателят реагира така, сякаш изобщо не знае смисъла на думите „визионер” и „визия” – та нали той изрично забрани на министрите и на висшите чиновници да употребяват „ще”! Визията в българската политика днес е официално забранена дори и за граматическа употреба. Има само преобърната визия – в минало време. „Имате ли визия?”  „Как аз си обяснявам избора и този резултат ли?” – неща, които са вече в историята. Такава визия всъщност се нарича спомен.

Но дори и толкова важен щрих към личния портрет на Бойко Борисов и към модела на правената от екипа му политика ще прилича повече на екзотика, отколкото на основа за анализ, ако не бъде вписана в контекста на истински сериозни събития. А такова събитие предстои съвсем скоро и то ще постави на изключително изпитание българския министър–председател. Онзи ден руската правителствена пресслужба информира, че  по инициатива на българската страна е бил проведен телефонен разговор между Бойко Борисов и Владимир Путин. Българският пресцентър към Министерския съвет пък уточнява, че двамата премиери са се договорили за среща на първи септември в Полша. Защо там и защо тогава?

На първи септември в Полша с участието на европейски и световни лидери ще бъде отбелязана седемдесетата годишнина от началото на Втората световна война. Макар и толкова десетилетия по-късно темата сега е твърде болезнена, защото за пръв път на висок глас и открито Русия е посочвана като съагресор заедно с нацистка Германия. Една седмица преди годишнината на германското нападение срещу Полша се навършиха седемдесет години и от подписването на пакта Рибентроп – Молотов. Документът, превърнал се в политическа платформа и на германската, и на съветската агресия срещу Полша. Отдавна не е тайна, че в точка втора от секретния допълнителен протокол към пакта е записано : „въпросът дали запазването на независимостта на полската държава е във взаимен интерес на Германия и на СССР и какви ще бъдат нейните граници ще се изяснява в съответствие с по-нататъшното политическо развитие.

Във всеки случай двете правителства ще решават този въпрос в рамките на двустранно и приятелско съгласие”. Борисов трябва да знае, че се среща с Путин в ден, когато в контекста на европейските демократични ценности от Русия ще се очаква официално да признае съучастието си в агресията срещу Полша, а с това и непосредственото си съавторство с Германия  за началото на Втората световна война, или – ако Путин не стори това, да се опита да потърси съмишленици, с които да оборва историята и да я подчинява на съвременни руски интереси. Ако в нещо Путин и Борисов съществено се различават, това е, че руския премиер е визионер, а българският не знае смисъла на понятието „визия” и затова смята, че е десет пъти по-лесно да си министър-председател, отколкото кмет.

Разминаването между профилите на двамата премиери може да се окаже неприятно за Борисов, тъй като той лесно и без да разбере може да бъде употребен за визията на Путин. Особено в момент, когато „нова Европа”  –  според определението на Доналд Ръмсфелд по време на подготовката на войната срещу Саддам Хюсеин – се чувства изоставена от закрилата на САЩ заради новата политика на Обама към Москва и оттам – усещането на европейците е, че отново биват тласкани към руски орбити.

Борисов – ако правилно му бъде разяснено събитието „първи септември в Полша”, ще трябва да избира – или да произнесе открита българска оценка за истинската агресорска роля на тогавашния СССР заедно с опасения от днешното външнополитическо поведение на Кремъл, или откровено да даде поводи за опасения, че България тъкмо при сегашното правителство ще бъде най-добре обяздения руски кон в евроатлантическия свят на ценности. Дори само неутрален прагматичен разговор за съвместни енергийни проекти и партньорство, без засягане на теми от конкретния повод за събирането в Полша, вече ще означават легитимация на руската позиция в опита й да отхвърли оценките за някогашната агресивна роля на Москва. Визията на Путин може би преследва и такъв резултат, неподозиран от българските „специалисти” и българския премиер, които изобщо не са се замисляли над въпроса що е визия и има ли тя почва в историята.

Георги Коритаров

www.koritarovonline.hostzi.com