Розовата пепел на забравата

Все едно някой да е сериен изнасилвач – а ти да го съдиш, че си е направил пиърсинг на половия член.

Сложил си някаква дрънкулка там – обикновено предпочитат халки, втренчваш се в нея и забравяш за всичко останало.

Всяка вечер по телевизията ни засипват с позиви, кой какъв пиърсинг си бил направил. Колкото е по-мижава далаверата – толкова по-голям шум се вдига.

А когато са развълнувани, телевизионните репортери трудно се владеят. Сякаш за тях е измислено старото пропагандно правило, че ако искаш да минеш между капките, боядисай си кучето розово.Обикновено се вълнуват от супници или беемвета, боядисани в цвят пепел от рози. Миналата седмица дяволът ме дръпна за езика да спомена с надежда за военната полиция – обаче се оказа, че там се возели в розови коли, сякаш Азер Меликов им е началник. Е, и?

Ако Бойко продължава да се заплесва по тия дреболии, ще загуби много. Засега те му вършат работа, дори му свършиха. Но тия закачки са лимитирани във времето. Дори да вземе назаем фамозния супник от Министерството на отбраната, да купи и машина за кълцане на салата и да накълца на ситно всички бивши министри, това вече няма да му е от полза.

Кабинетът се е превърнал в нещо като разсилен, който току носи нещо на главния прокурор. Обаче народът чака да бъде нахранен.

Един от най-кошмарните спомени от детството ми са дацзибаотата на ранния български соц. Тези афиши на позора бяха довтасали чак дотук от Китай на великия Мао. Слагаха ги по витрините на централните ресторанти, със снимки на ония, които не бива да бъдат допускани вътре, понеже са пияници или хулигани. Повечето от тях не бяха обаче нито пияници, нито хулигани. А деца на “вражески елементи”, буржоазни копелета, нали. И сега ми призлява, когато се сетя например за Г. Ч., удивително красив и умен млад мъж, когото съсипаха с тия табла на позора. Това между другото.

И тъй, всеки ден един чувал неопровержими доказателства се изсипва в прокуратурата. След месец клакьорите на новия режим – все същите досадни и застарели куртизанки на всички режими – ще започнат да дуднат, че няма все още нито един обесен – ах, вие малки, гадни кадафита, иначе завършили английски университети с парите на БКП, които изтърбушихте прехода със салтоморталетатаси. Ах, вие пиърсинги на прехода… Б. Б. ще сбърка много, ако позволи да го противопоставят на прокуратурата и съда. Той обича прекалено много кучетата, може би дори повече от всичко друго – ей, какво каза бе, глупако! И знае много добре, че когато разхождаш кучето си, то трябва да избира посоката, както ни съветваше старият Хорас.

В случая законът избира посоката, това искам да кажа. А не ентусиазмът.

Б. Б. ще успее само ако подкрепи Борис Велчев. Опонентите му ще се опитат да ги противопоставят, те имат и нужните им за това медии, и накрая да го въвлекат в новото преразпределение на богатства. Спомнете си какво сториха с Филчев.

Розовите беемвета вършат точно толкова работа, колкото и напуканият грим на куртизанките-кадафита. Нищо и половина.

Розовите беемвета са пределът на шаржирането на предишната власт. Хората се питат какво ще се случи след това. Самият Бойко, в интервюто си пред Диана Найденова, подсказа за нещо извънредно важно и вероятно е охладил донейде ентусиазма на част от клакьорите си, които го виждат като хлапак от Бруклин, който троши прозорците на богаташите, нищо повече.

Той обаче, да се надяваме, е в състояние да отделя същественото от незначителното, а пък и пред Путин розовото куче не върши работа.

***

Знаех си, че точно така ще се развие историята на Диана.

След като се представи повече от добре в “Здравей, България”, сега й дават предаване по Нова телевизия от 13 часа на обяд.

Просто не те искат, момиче, да си знаеш. Понеже си извън стандартите на бюрековщината и шутовщината.

Имам много специални отношения с Нова – в смисъл, най-малкото, че заради мен те имат лиценза си. Каквото и да кажа, те ще направят точно обратното. И са прави – понеже аз разбирам от телевизия, а те от кинти. Освен това са системни благородници.

Навремето Ахмед Доган имаше решителна роля, за да спре да рони сълзи техният бивш собственик Киряку. Сетне Доган бе руган от същата тази телевизия с очевидно наслаждение. Правилно.

Една разумна телевизия би направила всичко възможно да остави при себе си Диана.

Заедно с Лора те ще бъдат отличен тандем. А и за М. Цв. има достатъчно работа по танцовите площадки, “Биг брадър” и други соарета на безвкусицата.

Но има и нещо ценно в случката с Диана – за ония по-млади колеги, които си дават сметка за истинското проклятие на нашия занаят. Сега те могат да схванат колко талант и усилия се е искало – особено в ония години преди промяната – за да устоиш позицията си. В наши дни дори и най-добрите, колкото и малко да са те, са просто разменни пешки в един безжалостен трансфер, в който дори продуцентите са послушни наемници…

***

Летните експерименти на сутрешните блокове бяха много забавни. Стана ясно, че днес всеки може да е водещ.

Например Ивана беше много интересна – тя едва мина на верев през вратата на студиото в Би Ти Ви.

Кристина Патрашкова обаче си свърши работата, тя дори каза, че се е подготвила добре за разговорите си.

Според един от законите на К. К. обаче, водещият никога не бива да казва това, то трябва да проличи от самото интервю. В случая Криси имаше успех, особено с агента от ДАНС Хаджолов.

Същия ден (25 август) вечеряхме с М. в “Капитан Кук”. На съседната маса бе доскорошният шеф на ДАНС със семейството си и неколцина близки. “Ами той седи гърбом към целия ресторант и никой не го пази, как така?” – учуди се М. На друга маса наблизо в препълнения ресторант бяха двама мъже, загледах ги – да не би те да са охраната му. Но те останаха да си допушват пурите дълго след като той си тръгна.

“Невъзможно е да се види шефът на ФБР в ресторант – взех да обяснявам на М. – Щатските полицаи наричат феберейците Ф-Бос-Р. Причината тук е друга – този не е навредил на никого, за да се пази…”

Имаше, пак по Би Ти Ви, и още разкрития за ДАНС – след Хаджолов и от бившия шеф на контраразузнаването в агенцията. Вестниците не обърнаха почти никакво внимание на двамата. Грешката им може би е в това, че посетиха в парламента Янето. Тези опитни хора не си ли дават сметка, че всичко, свързано дори в нищожна степен с този херой, предизвиква съмнения. При това, много е странно разкритието, че шефове от ДАНС работели за чужди служби – а кой доведе бившия шеф на МОСАД в България?

***

О, Мадона.

Разбира се, че е успех Боби Лазаров от Би Ти Ви (29.08.) да е задал преди време въпрос на Мадона. Той поначало си е сръчно момче и притежава нужната доза ентусиазъм. Обаче отговорът й беше: “Благодаря за комплиментите, понеже нямаше въпрос!”

Тогава Боби уточни, като повтори въпроса си: “Какво ще пожелаете на българските си читатели?” (сценката се разиграва по време на премиерата на детската книга на Мадона в Париж).

Тя, изглежда, беше в настроение и не го замери с някой бодигард. Но Боби пропусна златен шанс, като повечето днешни репортери. Би могъл например да я попита: “Какво казвате на децата си за Бог?” И тогава ще получиш отговор, който ще запомниш за цял живот, зрителите ти също, а и ще започнат да се вглеждат в теб. Може някой ден и да те запомнят.

Нотака разговарят почти всички екранни герои днес – дори най-напористите (външно) водещи. Всъщност въпросите им се изчерпват с вариации на един: “Какво ще кажете на нашите зрители?” Особено усърдно разговарят по този начин с министрите – кажи нещо, миличък…

Изтръгвал съм стотици знаменити фрази от събеседниците си. И мога спокойно да кажа, че това е най-ценният капитал в една кариера. Например още разсъждавам върху нещо, казано от Дейвид Балдачи, много известен автор, но не чак толкова ценен. Той каза: “Ние не познаваме първите 20-25 години от живота на родителите си, как тогава ги преценяваме и живеем с тях?”

Татко, Бог да го прости, имаше трайната репутация на русофоб, твърдяха, че е изпращал войници на Източния фронт, за да се бият срещу руснаците. Измислица, която обаче може да направи мрачен живота ти.

И сега, ето как се усуква този дяволски живот, аз трябва да браня Бойко от перверзиите на клакьорите му. Той беше съвсем очевидно горд след телефонния си разговор с Путин и много смислен в претенциите си към руското партньорство, това ясно се видя в “Здравей, България”. Но нека, все пак, да знае, че е разговарял с един убиец, който е разпоредил разстрела на журналистката Политковская. Това безумство може да съществува единствено в България – подобно абсурдно твърдение, но го казва една наследствена комунистическа жаба, която след като възвеличаваше Иван Костов, сега прави безсрамни метани на Бойко. И значи трябва да му вярваме.

Винаги съм твърдял, че Б. Б. трябва да накара министрите си да говорят повече от самия него. Но не съм и предполагал, че край него ще има толкова медийни клептомани.

Тамянът,който кадят вече ни задушава, ушите ни заглъхнаха от грохота на камбаните, които бият… И веднъж дори от пушека изплува някакъв човечец от пожарната, който каза, че това лято и пожарите били 8 пъти по-малко! Ах, ти, огнеборецо клети…

Няма начин Б. Б. да се пребори с лайновци, ако не започне сам да говори – извинявам се, че се поправям публично.

Иначе ще го затрупат под славословенията си, ще го осмучат с лигавщините си, просто ще го довършат.

Известният бизнесмен С. Д. ми каза тия дни, че започнал покрай дописките ми да гледа Диана, била много добра. Брей, рекох си аз, я да видя какви ги върши, да не се изложа с нея. Обаче интервюто й с Бойко бе отлично. Тя се въртя около него, кротко се съгласяваше, подхвърляше по нещо, за да го раздразни – това е техниката на кълването – и сетне внезапно го захапа на няколко пъти, веднъж дори загуби контрол върху себе си, когато Бойко нагруби Плугчиева. И успя да измъкне няколко интересни признания.

Например: “Готов съм да пожертвам всичко, за да запазя собствения си рейтинг”, “Имам не инстинкт, а характер”, “Лев не ми трябва”, “Ще управляваме още 30 години”…

Запомнете ги, да видим какво ще се случи сетне.

Изобщо, лятната забава свърши. Овациите ще стават все по-редки. Време е народът да бъде нахранен. Не е лошо Бойко да прочете биографията на Абрамович от Хъчинс и Мидгли. Там има една знаменита история, когато Путин вика при себе си в Кремъл някои хора… И пр.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”