Скандал в Полша – взрив в България!
Тежък се оказа първият ден на септември за премиера Бойко Борисов. Поляците ядосаха Путин рано-рано сутринта. От България Цветанов звъни на пожар – взрив в Разлог. Убити са петгодишно дете, майка му, а двегодишният Кристиян „бере душа” (според израза на генералния комисар на МВР Калин Георгиев)
Веднага шурнаха медийни аналогии – жената на Митьо Очите, съпругата и детето на Рали Пенков. Потекоха и перверзни предположения на нещо като отзивчиви медийни мародери – не било ли някак подозрително, че по време на взрива съпругът се намирал на „сигурно място в къщата”.
Изобщо – ядове за Борисов.
В Полша също не потръгнаха нещата. Президентът на Полша Лех Качински заформи лют скандал на колегата си Владимир Путин. По време на словото си на Вестерплате той отхвърли опитите на „някои” (разбирай Путин) да четат „лекции по покорство” на поляците. В това не били успели напълно едните (разбирай държавата на Меркел), а другите (разбирай държавата на Путин) пък изобщо… Изключително нервното изказване тутакси бе качено на клипче от „Газета Виборча”. (Качински играе ролята на последователен полски националист отдавна – той вгорчи почти целия мандат на Ангела Меркел с яростни нападки и припомняне на вината на Германия.)
След по-малко от два часа „чело” на интернет изданието на „Газета Виборча” вече беше текст и снимка от брифинга на Туск и Путин. (Клипчето бе премахнато…) „Случайните” им срещи на мола в Гданск, на площада пред хотел „Шератън” в Сопот, разговорите им на английски и на руски очевидно са изиграли своята роля. Сергей Лавров също задейства каналите си – не можело да се сравняват Сталин и Хитлер. Лавров говорил ли е поне веднъж в живота си с обикновен поляк?! Ако 60% от поляците обвиняват Германия според проучванията, то повече от 90% са настроени срещу Русия…
От своя страна полските лидери също си „разпределиха” в движение ролите – „лошото ченге” Качински и „добрият полицай” Туск. Президентът се вживява в ролята на изразител на преобладаващото мнение на поляците, а премиерът трябва да се грижи и за онези, които във форума на „Газета Правна” на 31 август писаха директно – „Катин вече не храни.”. Очевидно и в Полша свободата на словото поема „с вината” и режисирания цинизъм – и там народът чакал бил да го хранят.
Руснаците има за какво да се тревожат. След „Писмото до поляците” на Путин в Полша за пореден път се надигна мощна вълна антируски настроения.
Интелектуалци и лидери на общественото мнение като Адам Михник също опитаха да клъвнат руския президент – „Не е точно така…” и прочие. Въпреки че всички признават – тонът на Путин е различен от писаници като на Сергей Ковальов и Лиза Карпова за вината на Полша за избухването на Втората световна война.
Как няма да е различен – руснаците ли не могат да си организират медиен контекст, за да изпъкне Путин като последователен либерал и „приятел на истината”. За да може да овладява лицевата си маска, когато Туск говори, че „великите народи не трябва да се боят от истината.”. И да ратува за „взаимно разбирателство”, а не за размяна на обвинения!
Всъщност скандалът в Полша е невъобразим – наши дългогодишни източници на информация в Гданск (фоторепортери и други специалисти) твърдят, че се забелязало напрежение между двете „свити” – на Туск и Качински.
Това са видими изблици на нервност. Но в дълбочина се крие пословичната мнителност на поляците към руснаците. Те свързват Путин със СВР (бившето ПГУ на КГБ, чийто служител е бил подполковник Путин), а точно СВР цитираха полски медии – бившият полски секретар по външната политика, полк. Юзеф Бек, бил „агент на немските тайни служби”.
Тутакси скочиха учени като д-р Януш Куртика, който припомни думите на Бек – „Ние в Полша не приемаме мир на всяка цена. Има само едно най-важно нещо в живота на хората, народите и страните, което е безценно. Това нещо е честта.”. Когато Качински произнасяше тази мисъл на Бек на Вестерплате рано сутринта на 1 септември, артикулира с войнствен патос – „HONOR”.
В същото време Туск трябва да „храни” народа. Въпреки че католиците в Полша често повтарят – „Не само с хляб…”. От руска и полска страна нивото на разговорите бе едновременно високо и пределно експертно – Шматко, Левитин, ген. Макаров, Павлак, Грабарчик.
На всичко отгоре и Юлия Тимошенко създаде проблеми. Само половин час разговор с Туск. И нито минута повече заради уговорено преди месеци посещение в Либия по случай 40 години от Либийската революция и 5 000 (?!) години от създаването на Либийска държава. Красавицата Юлия освободи терен на Туск и Путин да се доразберат…
На фона на лицемерните усмивки и раздавачката на удари под кръста между „големите” нашият премиер нямаше как да не е в Тишината.
Няма лошо. Напротив. Няма какво да се меша, докато големите си бият шутове – И медийно си ги бият.
Родното медийно навеждане, че първата среща на Путин щяла да бъде с Борисов, си беше тъпа близалка. И какво, ако е първа?! Колко „първи спонтанни” срещи имаха Туск и Путин – молове, площадчета, мостченца и пейчици. И? Пленарни разговори щели били да имат техните хора. Документи щели били да подписват двамата, но най-важните неща май пак се отлагали. А толкова отдавна се договарят. В същото време нашенски медийни шпатули „спекулират”, че Путин бил можел да си спаси проектите у нас с някакви „отстъпки”.
Може ли Путин да „отстъпи” на Борисов – нали съветва поляците да вървят заедно „стъпка по стъпка напред”. С поляците ще напредва, а с нас ще отстъпва. Приказно.
Лошото е, че в Русия централи гърмят. Никак не е гот, че у нас пък престъпността минава всички граници – гаражни клетки трещят с „насочен взрив”. Взривяват майки и деца. Които били живеели с „криминално проявен”. Като че ли взривените деца са „криминално проявени”.
Борисов наистина ли вярва, че с наведени медии у нас някога ще изправи мощна политическа снага в чужбина, за да дели и протоколен мегдан дори с фигури като Меркел, Путин и Тимошенко?!
Тежък е кръстът премиерски, но всеки трябва да си носи своя – на Борисов му се наложи в Полша да разбере, че наистина е кофти толкова много неща да не зависят от теб, а от обаждането на Цветанов пък нямаше как да не го побият познатите тръпки от времето, когато беше главен секретар на МВР.
Очевидно не е по-лесно да си премиер, отколкото да си кмет, Борисов: скандали, присвити устнички и стиснати зъбки между големите в Полша, а в България взривяване на невръстни деца.
Тъжно, много тъжно.
Любомир Живков