Защо да емигрирам в Куба, като мога да си мълча и тук?
Бармани, сервитьори и камериерки се търсят в Бюрото по труда във Варна, независимо от приключването на туристическия сезон.
Това съобщение, което прочетох в сайта aktualno.com, ме хвърли в смут. И ме върна в спомените ми за времето на развития социализъм, когато краденето беше извънредно развито – като масовия спорт, за който също така си спомняме с носталгия ( макар държавата да залагаше на индивидуалните постижения, които носеха медали и легитимираха строя пред света).
По онова време официално нямаше безработица. Сега официално има. Едно време барманите търсеха връзки ( така се наричаше за благозвучие масовата, ама наистина близо 100 процентната корупция, защото без връзки нищо не ставаше), за да се уредят на феноменално доходната работа „барман”.
Сега, когато има безработица ( официално), се пускат официални съобщения за свободни места за трудещите се, които биха благоволили да станат бармани. Че и сервитьори – друга невероятно престижна професия по отношения на големите ( може и да не са били лесни) пари.
Ето няколко историйки от близкото минало, които знам от първоизточниците, т.е. разказани са ми от някогашни бармани и сервитьори.
Имах съсед, който работеше практически само лятото, а в останалото време имитираше трудова заетост, за да не го броят за „нетрудов елемент”. Защото се беше уредил с връзки и с моооого подкупи да работи барман на Слънчев бяг. По неговите думи мястото му струвало само „на първо четене” 3 хиляди тогавашни лева ( близо 2 годишни тогавашни мои заплати на т.н. млад специалист с висше образование).
Голямото плащане започвало едва по време на сезона. На място. Проверяващи от всички страни се обединявали на опашката за подкупи. И си започвало: каси с уиски, кашони с цигари, суджуци и луканки – все дефицитни ценности в обществото, което произвеждаше дефицит повече от всичко останало.
Цял сезон пред задната врата на бара се редели милиционери, пожарникари, разни общински плъхове и не по-малко гладни проверяващи от ХЕИ и други подобни. Просяците, натоварени с власт, не секвали. Но моят разказвач не се оплакваше – имало за всички. Защото той яко мамел туристите с българска водка и бренди, продавани като вносна водка и френски коняци. Кеф по социалистически ( пробвай сега, другарю барман, собствениците, най-често доста яки момчета, ще ти извият врата на секундата, когато те хванат).
Още по-прозаична, но базирана на същия принцип да се осребрява дефицитът, е историята на друг мой познат. Той пък успял да се внедри в колектива на голям столичен ресторант. Веднага го „светнали”, че голямата далавера е в…минералната вода. Тогава в България просто я нямаше бутилирана – беше дефицитна в този си вид. Ако щете вярвайте…
Чужденците обаче непрекъснато си поръчвали минерална вода и отзивчивите сервитьори мигом им наливали от чешмата в няколкото празни шишета, с които разполагали, разливали я по чашите услужливо и тичали обратно за следващата доза. Така трудовият колектив си докарвал стотици левове на вечер, които братски след това си делкали ( моят познат бил предупреден , че и 1 ден няма да изкара, ако не участва). „Никога след това през живота си не съм разполагал с толкова пари”, споделя моят познат, макар да е очевидно в отлично материално здраве и днес ( много симпатичен и умен човек, впрочем).
Та питайте ме сега, защо е това масово недоволство сред народа днес, за да ви отговоря: просто хубавата соцпрактика на масовото крадене беше прекратена от пустата пазарна икономика. Сега краденето стана приоритет на по- малка, но все по-професионална група крадци. А преди си беше общонародно занимание.
Е, доста роми крадат на дребно, но здраво ги бият, щом ги хванат. Докато едно време кой ли не беше „ром” – безгрижен и крадлив?!
Направо се чудя, как при тази явна несправедливост при раздържавяването в краденето изобщо оцелява смотаната ни демокрацийка.
Какво струва тя пред обществото на неограничените възможности за крадене в условията на ограничено предлагане на стоки и услуги ( докато има какво да се краде)?
Дали пък да не емигрирам в Куба и да стана барман там, докато е още жив Кастро? Дефицитът на Острова на свободата е като на Острова на съкровищата по своя потенциал за масово крадене ( май само в Северна Корея е по-зле, ама там май разстрелват и без да си крал). Не смея. Няма такъв прецедент, няма такъв беглец от пазарната икономика, избрал социалистическата. Явно си има причина здравият разум да предпочита несгодите на пазарните отношения, пред шансовете, които държавно (не) контролираната т.н. икономика предлага за крадене и забогатяване.
Ще си стоя тук, пък като не знам да крада професионално ( както вече е модно) – хак ми е. Както съм я подкарал да критикувам важните хора в държавата и техните професионални далавери, може и да изпадна дотам, че да откликна на обявата за свободни работни места за бармани и сервитьори. Ако ме вземат, разбира се, защото не отговарям на модерните критерии, според които трябва да мълчиш за кражбите на началниците си и безропотно да приемаш нищожна част от лептата, която ти подхвърлят за старателното мълчание.
Иво Инджев