Трагедия в трагедията
„И все пак има „дипломация на трагедията”. Ще се сетят ли за нея”? Така озаглавих коментара, който публикувах на шести септември – ден преди националния траур в България, обявен заради жертвите от катастрофата в Охридското езеро. Исках да подсетя, че в мигове на големи бедствия човешките прозрения и добротата понякога са в състояние да преодоляват предразсъдъци и политически бариери, натрупвани с десетилетия между правителства и държави. Събитието от Охрид ме върна към преживяването след Лим, когато дадохме 12 жертви, но 38 живота бяха спасени благодарение на усилията на тамошни момчета. И тъкмо те – спасителите и обикновените хора, които ги посрещаха в България, направиха тази спонтанна „дипломация на трагедията”.
Посланик в София на Съюзна република Югославия, както се наричаше общата държава на Сърбия и Черна Гора, беше Чедомир Радойкович. Покрай тъжните емоции и гостуването на черногорците се срещахме често. Той ставаше непосредствен свидетел как българите прегръщаха по улиците и посрещаха в домовете си Сафед, Изудин и Есад. От години не сме имали толкова искрени и възвишени чувства едни към други – каза веднъж Радойкович. Тогава от трагедията, чиито мащаби бяха ужасяващи, всички видяха и запомниха хуманното лице на солидарността. И до днес имената на черногорците са на особена почит в Свищов, а младият футболист от „Академик” – Свищов Юлиян Манзаров, който загина, докато спасяваше приятелите си, е в паметта на съгражданите си като герой. Всяка година оттогава се провежда младежки международен футболен турнир с купа, учредена на неговото име. В трагедията от Лим в крайна сметка победи живота и това стана възможно, защото хората изведнъж преместиха взор от разприте кой е виновен към ужаса колко по-страшно е можело да стане, ако не бяха се намесили черногорците. Много ми се искаше и сега – след Охрид, патосът на емоциите да бъде насочен и към спасените, и към живота. Не е необходима кой знае каква култура, за да се случи това. Необходима е просто чувствителност. Оказа се, че съм се заблудил жестоко! Каква ти „дипломация на трагедията”! Какъв ти хуманизъм и преодоляване на наслоения!
Охридската катастрофа показа в най-оголен, в най-брутален и болезнен вид, че хоризонтът на мечтите на българските днешни държавници опира до едно-единствено нещо – до рейтинг! Запомнете – рейтинг. Кого повече харесват избирателите – премиера Борисов или президента Първанов!? Електронното издание „Всеки ден” излиза с красноречиво заглавие на информацията си :”Трагедията скара Първанов и Борисов”. Това е първият конфликт между президента и премиера, откакто ГЕРБ спечели изборите – посочва сайтът. Цитиран е Бойко Борисов :”Нищо нямаше да урони престижа на една институция, ако заедно бяхме посрещнали хората на аерогарата, където ги държахме точно четири или пет минути, сиреч от слизането до самолетите, едни се качват на линейки, други – на микробуси и дори не съм разговарял с тях умишлено – да не се каже за евтин пиар” – и продължава :”Самолетът можеше да си дойде час и половина по-рано и никакви македонски власти не са виновни. Това мога да кажа, тъй като заместник-министър, двама български министри са на аерогарата и аз вярвам на това, което те ми докладваха на всеки десет минути и се възмущаваха от това, което се случва”. Що за държава е тази, чиито премиер и президент се вкопчват в имиджова схватка на тепиха на една национална трагедия, вместо с мъдрост и далновидност да изградят общ образ на смирението пред гибелта на наши сънародници? Да не говорим за езика и изразните средства, с които министър-председателят посреща идеята на Първанов все пак да има звено за координация при мащабни трагични инциденти – „когато ние се чудим как да вържем бюджета, сиреч тройната коалиция ни остави над половин милиард пасив, да се правят предложения да се възстановяват пак такива, бих ги нарекъл, дебилни структури, бих ги нарекъл паразитни структури, просто не виждам никаква логика” – така реагира Борисов на идеята на Първанов, зад която министър-председателят разчита носталгия по управлението на тройната коалиция.
Това е истината за днешния български политически елит. Пълна липса на чувствителност, на такт, на каквато и да било култура. Унизително е за националното самочувствие дори да си представиш, че премиерът на държавата ти не е разговарял с оцелелите от ужасяваща катастрофа само и само да не го обвинят в евтин пиар!? Значи – той преценява всяка своя стъпка според скалата на пиар ефекта, а не действа спонтанно, както му диктуват собствените човешки емоции! „Всъщност 40-50 минути малко се забавихме с излитането, защото искахме цял екип от психолози, доктори и анестезиолози да отидат. Сиреч, хора, които реално там да помагат.
Иначе какво ми пречеше да се кача да ходя и аз” – казва премиерът. Ами нищо. Нищо не му е пречело, но е въпрос на вътрешно усещане какво може да се говори и какво – не. Има ситуации, когато действията са по-силни от думите и не трябва да приказваш, за да не създаваш впечатление, че те е яд, че някой друг е отишъл, а ти – не. Каква „дипломация на трагедията” могат да изнесат такива политици, които – вместо още първия ден официално и на висок глас да благодарят на македонците, които са се хвърлили да помагат и така са предотвратили още по-тежки поражения, започнаха битка помежду си кой е постъпил по-адекватно, като е заминал, или не е заминал за Охрид. Президентът Първанов беше там, но не каза нищо за спасените и техните спасители. Не изгради онзи символ на приятелство, от който хората имаха нужда. И премиерът не изрече думи на благодарност. Къде ти! Точно обратното – „Цялото безобразие е на македонците” – е оценката на Борисов. Трагедия в трагедията.
Георги Коритаров
www.koritarovonline.hostzi.com