Искам да съм по-щастлив от Бог. Без посредници

Очаквам всеки миг Мадона да поеме цялата вина за удавените в Охридското езеро българи. Ако не го направи, трябва за пореден път да преглътнем цинизма на Българската православна църква. Не знам дали Господ е някакъв началник на владиката Николай, но е длъжен да изсъска в ухото му: Владико, не си играй с драмата на хората! Не знам и дали Бог е разгневен, че 55 000 българи гледаха Мадона, вместо да скърбят за отсечената глава на Йоан Кръстител. Митрополитът е толкова сигурен, че сме застигнати от божия гняв, сякаш е получил информация от първа ръка. Не се бъркам в делата му и не ме интересува как получава информацията си. Но се надявах след обвинението, че който на 29 август не е сънувал обезглавения Йоан Кръстител, а се е заплеснал по Мадона, има вина за смъртта на българите в Охрид, да чуя ропот в църквата “Света Богородица” вчера. Или поне някой луд да изкрещи: Владико, стига цинизъм! Сякаш митрополитът потопи “Илинден” за втори път, за да усетим колко сме грешни. И никой не се развика, никой от официалните лица не напусна църквата, всички се съгласиха с безпардонния цинизъм.

Затова си мисля, че тези хора не могат да бъдат по-щастливи от Бог. Защото разчитат на посредници, които ги уведомяват за състоянието му ­ кога е гневен и кога да разчитаме на благостта му. И не се съмняват в почтеността на посредниците.
Аз искам да бъда по-щастлив от Бог. Затова смятам, че педофилията и педерастията в църквата са огромен проблем за нея, а не Мадона, Майкъл Джексън или Лили Иванова. В “По-щастлив от Бог” Нийл Доналд Уолш пише:“Бог няма да ви съди никога. Нито сега, нито когато и да било. Това е истината зад истината.Това са думите, които не могат да бъдат изречени. Това е най-голямото богохулство. Осъждането и заклеймяването са сред десетте илюзии на човечеството. Те просто не са реални.”

Идеално четиво за посредници. Но е твърде възможно да повърнат върху разпятието, на което се чекне Мадона.

Убиецът Иван от Леново каза пред съда, че е утрепал съселянина си Благо и сега му е добре. Имал сериозна причина да умъртви противника си ­ аз го питам кога ще ми върне парите, които му дадох на заем, а той ме напсува. Иван перколясал от псувнята и го ударил два пъти с брадвичката. Така сложил края на този банален спор за пари.

Ако участниците в обсъждането “За или против софийският боклук да идва в Цалапица” имаха подръка брадвичка, сигурно биха се изкушили поне да заплашат с нея заместник-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева. Защото те питаха каквото питал и Иван от Леново:
 А парите, парите?

Манева отговаряше: Много сте меркантилни! Извадила е късмет, че наблизо няма някой Иван, който много се дразни, когато го прецакват с парите. Още по-голям късмет е, че не се е мярнал и някой партиен Иван, който да я хване поне за гушата и да изсъска в ухото є: Не те знам от коя партия си, но се дръж като хората!

Сърдитата госпожа Манева обаче се държеше така, защото знаеше къде се намира. Тя беше доведена от кмета Славчо Атанасов на нещо като партийно събрание с няколко неканени гости, които рушаха дисциплината. Манева бързо разбра, че клакьорите от ВМРО ще я измъкнат, когато трябва, и реши да се прави на фелдфебел с несъгласните. Правилно решение! Когато наоколо е заринато от клакьорски боклук, най-удобно е да покажеш среден пръст на изтърваните
случайно в залата. И кой ги изтърва, по дяволите, в 11 часа по обяд!

Славчо Атанасов трябва вече да е разбрал, че клакьорите и партийните комисари не вършат никаква работа. Колкото повече клакьори в залата, толкова повече резил за този, който ги е довел. Господин Атанасов направи същото, когато даде отчет за управлението през първата си година като кмет. Тогава не го освиркаха, защото охраната казваше на желаещите да слушат, че няма места. Наистина нямаше, клакьорите не бяха оставили свободно нито едно. Имам усещането, че това е запазен трик за ВМРО, защото го пробваха и при обсъждането на паметника на Симеон. То затова и не мина този номер тогава. Не мина и при отчета за първата година управление. Усещам, че няма да мине и за боклука. Вместо да ни пробутва трика с клакьорите, кметът да беше завел госпожа Манева на обяд с общинските служители и съветниците от ВМРО.
Само исках да кажа, че това не е обсъждане за боклука. Това е само запознаване с една вече случила се сделка, в която има няколко милиона лева, за да не изглежда съвсем като партийна. Може би затова клакьорите бъркаха депониране с балиране. Само че Иван от Леново перколясал точно когато питал за парите, а Благо му отговорил, че трябва да коси люцерната и го напсувал. Между битовото убийство в Леново и клакьорската сбирка с госпожа Манева няма случайни прилики. В политиката изсъскване в ухото върши повече работа от най-острата брадвичка.
Чувам приказки, че в поредица публикации сме защитили проститутките в тяхната епична битка с полицията. Да уточня, че се намираме в епицентъра на събитията. Редакцията е на “Алеята на любовта” и често си тръгваме с презервативи по гумите на колите. Знам и какво мислят живеещите наоколо за импровизираните спални под прозорците им ­ доволни са, когато могат да спят спокойно. Опитахме се само да кажем, че понякога проститутката Невена например може да говори по-вярно от който и да е полицейски началник. В тази битка и двете страни дават жертви ­ полицаите падат корумпирани, а проститутките са рекетирани и бити. Ако някои не са разбрали, ставаше дума за подкупните ченгета, които рекетират и бият.

Затова проблемът няма отношение към презервативите по гумите на колите. Между другото, проститутките бяха доста по-убедителни за това, което се случва, отколкото полицаите. Но и двете страни нямат нужда от клакьори, да не говорим за посредници.

Бойко Борисов смъмри спортния си министър Свилен Нейков, сякаш очакваше поздравления от Светия синод. Не бивало да даваме “Васил Левски” на Мадона, а да го пазим за мача с Черна гора. Определям тази реплика като сериозен гаф на премиера. За Мадона се събраха 55 000, а за Черна гора само 7000.

Димитър Бербатов помоли с официално обръщение към медиите за етично отношение към него, защото очаквал дете от своята Елена. Така той реагира на публикациите за връзки с известни и хубави жени. Признавам, че за първи път не мога да го разбера. Имах го за по-щастлив от Бог

Любомир Минчев

В. „Марица”