Продуцентът ПБ. Пукнатини

Тия дни направих поредната репетиция за голямото отпътуване – тъй наричам аз рождените дни. Обади ми се по този повод Мери Балева – един от редакторите на дописките ми, заедно с Ники Големанов, Таня Джоева и, разбира се, Валерия, с които здраво се забавляваме – ах, ти, дописнико непоносим, проклет да бъдеш, бау.

“Чакаме – каза тя – да видим сега какво ще напишеш покрай този ден.” Нямах нищо наум и така отговорих на Мери. После се замислих. И понеже предната вечер говорихме с приятели как се отглеждат днешните водещи – искам да кажа, как ги превръщат в наемници и дори измекяри – се сетих за продуцента ПБ.

ПБ е Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия.

За сведение на по-младите читатели и на повечето днешни демократи – трайно анестизирани екскомуняги, Политбюро бе повече от всичко, което можете да си представите. Повече от канцеларията на американския президент, Държавния департамент, Комитета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, Агенцията за национална сигурност, ЦРУ, ФБР и дори, с извинение, Световния еврейски конгрес, взети заедно. В Политбюро разбираха от всичко, тоест в повечето случаи от нищо, обаче имаха чудовищна власт. А отгоре на всичко контролираха сами себе си. Имаше и кой да мисли вместо тях – генералният секретар, преди да попаднат на това свещено място, ампутираха тайно собственото “аз” на членовете на ПБ. Там имаше откровени идиоти, които говореха на някакъв полуруски език, процентът на склерозиралите стриктно се спазваше. Имаше и по-млади и модерни хора, но тях ги привличаха колкото да има кого да жертват от време на време.

ПБ продуцираше всичко, дори и телевизионните предавания зависеха от неговия кеф, за “Всяка неделя” да не говорим. И въпреки мрачната си и разяждаща сила този продуцент, особено след средата на 80 -те години, се справяше относително добре – поне в сравнение с днешните тв продуценти, които са готови на всичко, на всякакви извращения, за да запазят кокала. ПБ беше мрачна сила, обаче си правеше добре сметките. Можеха да те ненавиждат, но те търпяха, макар и с отвращение, понеже не искаха да си усложняват сметките с населението. Случаят с акад. Амосов беше показателен в това отношение.

В края на 1988-а, година преди падането на Стената, той каза по “Всяка неделя” убийствени за комунистическата идеология думи – нещо несравнимо с всичко дотогава публично изговорено в Източния блок, и то от държавна медия. Не го беше казвал дори и по съветската телевизия.

Това бе мощен ъперкът в слънчевия сплит на системата, ако позволите този език, все пак имаме световен шампион по бокс, ха.

А вашият дописник – ах, ти, широко опулен перко, го гледаше – не може да се изрази с думи как го гледаше, и дори се хилеше. Припомням този случай веднъж на 5 години, когато боклукът от антикомунистическо говорене след 10 ноември стана за пореден път висок колкото бившия партиен дом, където демократите се чувстват като у дома си, така, така.

Продуцентът спря предаването веднага. Бил съм нагазил “окончателно в блатото на антикомунистическата истерия” (в. “Работническо дело”) . В никакво блато не бях нагазил, разбира се, отидох да посрещам Новата година в Банкя с приятели. Но не тръгнах да споря. Дописникът ви се направи на спокоен.

Двайсетина дни по-късно Продуцентът даде заден ход. В ПБ бяха получили около 700 писма от зрители и нямаха нерви и време да четат повече. (Сега и 7 писма няма кой да получи, дори и пиян министър да повърне в ефир.) Имаше и други интересни подробности, но за тях друг път. Накрая след месец и нещо “Всяка неделя” тръгна както по-рано.

В ПБ си бяха измислили и утешения – например утешението, че народът има нужда от социални отдушници. Тъй че от време на време може да бъде отпускана колективна доза “Деанксит” на населението. Разбира се, авторът на тази теория, един от младите и модерни партийни лидери, набързо бе изритан от върха, за да си отдушва насаме.

Онази вечер гледах приятелите си и се сещах за разни неща. Джимо (Димитри Иванов) съобщи във “Всяка неделя”, първи в целия Източен блок, за аварията в Чернобил, докато апологетът на “гласността” Горбачов се ослушва още няколко седмици. Томето (Тома Томов), той си е бил винаги малко екзалтиран, реши по едно време, че тъпаците от номенклатурата трябва да са просветени – и направи едно циклостилно издание с важни политически текстове, Кисинджър и пр. Изритаха го веднага, сетне обаче му позволиха да прави филми и той направи забележителни неща. Веднъж заварих Писарев в салона на театър “София” да мърмори и да зачертава нещо в пиесата на Иван Радоев “Човекоядката” – обаче няколко минути по-късно заснех тъкмо зачертаните пасажи и ги излъчих в колективния

антидепресант “Всяка неделя”.

Светлин и Нешка отказаха да покрепят Живков в Народното събрание – нещо, заради което в наши дни Първанов, примерно, публично би ги обесил, да кажем.

А отгоре на всичко, Нешка водеше непосилна битка с хегемонията на съветския спорт и я спечели. Любо Генов направи от “Поглед” модерен, неконформистки вестник, рубриката “Неканени мисли” с Георги Мишев и останалите бе знаменита.

Сега някои идиоти се опитват да сложат Левчев в задния джоб на литературната история. Беше изселван в село Баня – а не киноцентъра например, и обявен от един от мамутите в Политбюро за антикомунистически сомнамбул и дори шизофреник. В наши дни обаче се случва 4 американски града да спорят в радиомост за поезията му, истински световен поет, не измислен като някои, които смятат, че Вазов е торта. И пак той защити интервюто ми с Амосов, при всички загуби, които можеше да понесе, а той имаше какво да губи – и то с писмо до “Работническо дело”, което не видя бял свят, разбира се. Дори само стихотворението “Плач по разрязаните крачоли” на Левчев е част от българската харта за свобода…

А-а, започвам да си мисля, че Продуцентът не е бил с целия си, за да търпи всичко това.

“Всяка неделя” показваше ресурса на народа срещу този на партийната номенклатура, също и превъзходството на интелигенцията.

Това се случи някак изведнъж и вече нищо не можеше да я спре. Това бе великата роля на предаването. Стотици хора при това участваха в този процес. Сега “водещите” се усукват около няколко десетки физиономии, при това – дефектни – както се оказва след смяната на всяка власт. Това е абсолютният провал на нашия занаят. Нещо нетърпимо сякаш, но публиката и в това отношение е необичайно толерантна…

Един “десен” вестник, за който всичко започва от резиденция “Воден”, наскоро представи Ръсел Швейкарт, с целия апломб, който известният астронавт от “Аполо” заслужава. Но аз се сещам за срещата ни още през 1987 година. И сега си казвам друго. Какво е било това чудо “Всяка неделя” – как е било възможно дори Швейкарт, който “капиталци” сега откриват, да е бил част от тази програма!

Всичко това – и още много други неща – правеха пукнатини в огледалото, където се оглеждаше Продуцентът. Мрежа от пукнатини, които оплитаха образа Му и го правеха не толкова страшен, а дори и комичен.

Обаче Продуцентът гледаше в друга посока и намираше други утешения – тук ще му направят паметник, там ще похвалят паметника…

Онази вечер Томето настояваше да използвам някои възможности и отново да започна да разширявам пукнатината. Първо, такава възможност няма, за което особено не съжалявам. И после – с кого си имаме работа всъщност, коя ни е каузата, ние винаги сме били предани на някаква кауза, което означава да си предан на съдбата си.

По време на концерта на Мадона върху едно българско знаме беше написано името й (“Репортерите” на Би Ти Ви). Представяте ли си – понеже ония, анестизираните, може би не искат да има и български флаг. А един идиот каза:

“Ние, българският народ, трябва да се представим добре пред Мадона”. Браво. Представяйте си се добре пред Мадона.

А пък Сашка Васева прави оперетни истерии и нарича Нешка “злодей”, понеже според днешните продуценти това се кльопа, любимият им лаф. Библията им. Кльопане, кльопачка, копанка. Канибалите от Южния Тихи океан говорели за хората като за “дълго свинско”.

Днес зоната на неприличието е огромна. Един от анестизираните, Л. Гогов например, пише ласкателства за телевизия, на която сестра му е шеф. Тия хора са чувствителни към общоприетите правила колкото едно авокадо. Един от режисьорите на “Всяка неделя” Здравко Найденов имаше следното определение за подобни хора – “притеснен тепегьоз”.

И да не го казват като канибалите, днешните продуценти гледат на водещите като на дълго свинско.

Сега на телевизиите им трябват “водещи”, кротки като агънца, нужно им е блеенето на агънца. Местенето на водещите от сериозни уж предавания в “Биг Брадър”, танцувални шоута и всякакви боклуци има и една друга цел – да не ги оставят да получат нужното им самочувствие и автономност. Използват селяшката им лакомия и алчност за дребни сладкиши и ги лашкат от едно място на друго – ах, универсални ренденца, ах, Вьорнерчета послушни. Изкористяват ги с пари, обвързват ги с договори, които дори един идиот не би подписал. Тия дни видях, заради делото, което водя срещу една телевизия,

договорът на един подобен путьо – той има само задължения и никакви права, освен правото да има задължения. А се перчи като невменяем.

Да нямат самочувствие, за да не претендират за роля в обществото, за да нямат истинско влияние върху публиката. Сега влиянието им се изчерпва върху групичката от двайсетина беззъби възрастни хора, които дремят в някакво студио, колкото да изкарат по пет лева за два часа. Да си останат танцувачи, шегаджии с нисък вкус, шутове, да ги местят като пионки от едно място на друго, все по-калпаво. И ония, понеже не струват дори и толкова, с удоволствие се съгласяват – къде ще вървят, и тъй докато им опадат зъбките. Тия типове всъщност преминават от млечни зъби направо на пластмасови.

Отрязват му главата, или сякаш му монтират друга глава, също тъй куха, и го пращат да води някакво шоу. И онзи се съгласява. Сетне му завият някакви крачета – и започва да танцува…

Няма солидни хора вече, които да стоят и да бранят една и съща позиция, да я отстояват през годините и да се превърнат в забележим фактор в обществото. Това са само лапацала, някакъв тапет към студиото си. Няма личности като в онези години.

Днес танцува – утре задава въпроси на Иван Костов. Всъщност да сме благодарни, че и Костов не се появява в някой “Дансинг Старс”. Би било забавно да го видим в танцувалното шоу на Слави, а той да го гони и налага с патерицата си: “Давай, давай, още малко, ето получава се чардаша, браво на теб!”.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”