Да разцъфтяват сто цветя, да си съперничат сто школи

Има ли някой, който си спомня този политически лозунг и неговия адрес? Към края на петдесетте години на миналия век изразът за стоте цветя и стоте школи става нарицателен за една от поредните кампании на Мао Дзедун и неговата комунистическа партия. Смисълът й е да се имитира демократизация и плурализъм в рамките на еднопартийното управление, но когато китайците възприемат новия завой в политиката на ККП и решават, че най-сетне се задава „затопляне”, следва нов обрат, започва „културната революция”, интелигенцията бива разгромена, а многообразието – забранено.

Специфичното за изразните средства в китайските политически кампании от онзи период, а дори и след това, е изобилното използване на числата като илюстрация за конкретика. Ето – „сто цветя” и „сто школи”от времето на Мао, „четирите модернизации” в периода на първите следмаоистки реформи на Хуа Гофън, „осемте принципа за обединение на Китай” на Дън Сяопин. Стилизацията с числа е характерен азиатски похват, но ако бъде изследван от съвременните направления за правене на пиар в Европа и в модерния свят, със сигурност не може да се отрече, че съчетанието между кратки послания и числа звучи много убедително. Върху същата логика – от времето на китайската комунистическа партия на Мао Дзедун е построена и пиаркампанията на правителството на Бойко Борисов. Послание – число. Послание – число.

Вижте как звучи като заглавие на журналистически материал – „кабинетът вдига икономиката на крака за девет месеца с осемдесет и две мерки”. А сега проследете колко лесно това изречение зазвучава като лозунг – „На крака – за девет месеца с осемдесет и две мерки”. Същото внушение би могло да се изобрази и по-лаконично, като числата не се изписват с думи, а с цифри: „На крака – за 9 месеца с 82 мерки”. Азиатската концепция в пиара на Борисов вероятно разчита на онази директност на лозунгите от времето на Великия кормчия, когато кратките форми „от върха” имаха призивно звучене, а масите отговаряха със заучени фрази от прословутия цитатник на Председателя.

Мао беше всепризнатият вожд в КНР и на никого не е минавало през ум да прави разлика между „формален” и „неформален” лидер. Разграничението между двете понятия обаче също започва от КНР – след края на „културната революция” и заклеймяването на „бандата на четиримата” в състав Чжан Цунцяо, Яо Венюан, Ван Хунвън и Цзян Цин. Последното име е на съпругата на Мао. Тя се е занимавала само с организационна дейност и идеологическо вмешателство, но никога не е закриляла близки до Председателя икономически и финансови групировки и не се е занимавала с банково дело. Забележете – отново, за по-ефектно, политически образ в съчетание с число. Банда – на четиримата. Кратко и запомнящо се. Банда означава колективно действие на няколко човека.

При управления, където важен е само един, не е убедително да се говори за банда. Трябва да се мисли за друг образ на провала. Та в Китай – няколко години след ареста на четиримата, на политическата сцена изгрява звездата на Дън. Тогава става и разграничаването – Дън е неформален лидер на държавата със своите идеи. Джао Дзъян, а после и Цзян Цзъмин са формални ръководители. Дън е блестящ мислител, стратег и интелектуалец. Неговата концепция за модернизация на страната направи така, че цяла идеология – „на социализма с китайска специфика”, надживя реалния социализъм и е на път да стане конкурент номер едно на световните суперсили. Впрочем – вече май стана. Зад неформалния лидер на КНР стояха тонове прочетени книги и дълги часове на размишления. Както и да е – това беше кратко отклонение. Моделът на азиатския пиар – съчетаването на послания и числа може и да се прилага най-успешно от имиджмейкърите на ГЕРБ, но и преди тях с аналогично съчетаване на числа и намерения други личности спечелиха избори.

Симеон Сакскобурготски и НДСВ обещаха видимо да подобрят жизнения стандарт за осемстотин дни. С това те спечелиха мнозинство в парламента, но пък конкретния ангажимент „800 дни” им изигра лоша шега – в предвиждания срок не се случи нищо, а излъгания електорат не прощава. Той не прости и на НДСВ. ГЕРБ повтаря същата грешка – като на Симеон. „На крака – за 9 месеца с 82 мерки”. Ами ако след девет месеца страната не е на крака, а по корем? Ако мерките наистина, както твърди в едно интервю бившият заместник-финансов министър от времето на Станишев – Кирил Желев, са правени от същите експерти, които са работили по програмата на кабинета на Станишев?

Как тогава в единия случай сме свидетели на катастрофа, а в другия да очакваме възход? При китайците обаче има нещо, което е убягнало от експертното внимание при правенето на комбиниран пиар между числа и послания. В Китай внушението е индиректно, а в самите лозунги няма нищо конкретно. Нека цъфтят сто цветя, нека си съперничат сто школи! Ами нека. А съвсем друго е – за 9 месеца с 82 мерки. Ангажимент! Ами сега? Дано знаят какво правят.

Георги Коритаров

www.koritarovonline.hostzi.com