Ох, паметникът!
Винаги е еротично да срещнеш нещо от Г. Лозанов. Макар че, както е казано, ако прекалено дълго се вглеждаш в бездната, тогава и бездната ще се вгледа в теб. Затова никога не съм обръщал сериозно внимание на доцентите. Навремето в отделите на ЦК на компартията беше пълно с подобни създания, някои дори надзираваха медиите. Тия хора бяха раздирани от тежки комплекси, те само ни разсмиваха.
Лично мен цацата никога не ме е занимавала Обаче изведнъж един доцент се оплаква, че съм го “позорял”, ах, миличкото ми, опозорено доцентче, ах.
Защото особеност на доцентите е да изместват темата, може би и затова ги правят доценти. И Г. Лозанов не прави изключение. В дописката си от вторник съвсем между другото написах следното: “Днес зоната на неприличието е огромна. Един …например пише ласкателства за телевизия, на която сестра му е шеф.
Тия хора са чувствителни към общоприетите правила колкото едно авокадо. Ще се намери ли дори един човек, който да не е съгласен с тази констатация?
Не отивам докрай, че тъкмо същата тази телевизия, на която сестрата е шеф, продава огромни количества неприличие, но всички го знаете.
От 20 години тенденцията е да се забравят стойностните хора и да се наложи диктатурата на мижитурките, на самозванците, на интелигентите натуршчици и прочее доцентури на проклетия преход. Това е истински позорното, за това писах във вторник.
Наистина ли доцентите не схващат, че не хваля (?!) “Всяка неделя”, а изпитвам безнадеждна мъка от експериментите на прехода.
Г. Л. пише, че “Нова телевизия се утвърди като експериментиращата медия у нас, въвеждаща формати срещу консервативния вкус”. Това дори във Факултета по журналистика биха сметнали за величайшая похвала. А програмен директор на тази телевизия е сестра му! Човек, притежаващ дори минимално приличие, никога не би си позволил да говори така.
И за ДС – любимата тема на доцентите. Най-сетне трябва да се каже, че ако Държавна сигурност съществуваше, или ако днес системите за сигурност функционираха както трябва, доста медийни продажници щяха да имат сериозни неприятности.
А що се отнася до “позорящите” доцента обстоятелства, наистина веднъж – два съм споменавал, че баща му е автор на паметника на Тодор Живков. Макар днес да изглежда ужасно неприлично, само по себе си в това няма нищо лошо. Обаче то изглежда зле в късните и доста пресметливи “идеали” на сина, яростния “антикомунист”, за когото “комунизмът е скука и безвремие”. Това прискимбичване също ми изглежда неприлично.
За верните читатели на моите скромни дописки мога да кажа, че наистина е безсмислено да се разговаря с доценти. И все пак: не хвали напразно сестра си и не се срамувай от паметника на баща си
Кеворк Кеворкян
В. „Труд”
П.П. на afera.bg: Коментарът на Кеворк Кеворкян е по повод на опровержение на Георги Лозанов, който се почувствал някак засегнат и обиден от материал на Кеворкян, в който е споменат.
Гого Лозанов, както обича да го наричат и е известен предимно с папионките си, обикновено е дежурният „капацитет” по медии в България. Защо се случва така, трябва да бъдат питани господарите им.